Ден преди да дойда в Кипър за раждането на внучката ми, погребах майка си


 Срещаме се с Ивалина Иванова в дома й в Никозия, където по традиция в неделя цялото семейство се събира на обяд. На вратата ме посреща усмихната домакиня, а наоколо мирише вкусно. Менюто днес е кюфтета със сос по балканджийски. Ежедневието на Ивалина е изцяло посветено на малката Рая, която сега се опитва да произнесе първите си думички. Бабата се грижи за внучката си докато дъщерята и зетят са на работа. Какво е да си българска баба в Кипър?Как се гледа бебе тук и у нас? Ш Ивалина разговаряме за България и Кипър, за кризата и търсенето на работа, за дъщерята и зетя.

Представете се пред читателите.

Казвам се Ивалина Георгиева Иванова, на 48 години от град Бяла Слатина. Имам средно специално образование. До преди да дойда в Кипър съм работила в сферата на обслужване на граждани – 14 години в Банка ДСК и 12 години в Бюрото по труда в Бяла Слатина. В Кипър съм от януари 2011 г., вече година и половина.

Как описвате живота си в България?

Животът на един средностатистически българин, какъвто съм и аз, в България е труден и напрегнат. За съжаление не можеш със заплатата, която получаваш от работа, да храниш и издържаш семейството си. Налага се по някакъв начин да си помагаш със странични доходи – било финансови или с продукти от първа необходимост. Ситуацията става още по-сложна, когато в семейството има студент. Сега с тази безработица, всичките ми познати се оплакват – или съкратени от работа, или им намалили заплатите, или пък не могат да намерят работа с месеци. В малък град като нашия е още по-трудно.

Защо избрахте Кипър и кого оставихте в България?

Не съм го избирала аз, дъщеря ми го избра /смее се/. Тя се омъжи тук преди 3 години. А истинската причина да дойда в Кипър беше раждането на внучката ми Рая, която се появи на бял свят в Деня на любовта – 14 февруари. Така се случи, че ден преди полета погребах майка си, която в рамките само на месец се разболя и си отиде. В продължение на един месец преминахме през няколко болници и лекари, но докато се постави правилната диагноза, вече беше късно. Направо не ми се отваря темата за здравеопазването в България. Все още се опитвам да си обясня този рязък обрат в живота ми.

Идвайки в Кипър с хубави надежди и очаквания около появата на новия член на семейството, загубих един от най-скъпите ми хора. Разбрах, че човек може много по-ясно и искрено да оцени хубавото в живота си и да изживее емоцията от едно силно преживяване, каквото е раждането на дете, след като е преживял загубата на друг много близък човек. Но такъв е животът, Господ ти взема едно и ти дава друго. Аз обаче, дори нямах възможност да преживея мъката си, просто стегнах куфарите и дойдох. В България оставих работата си, сина си Пламен, който е на 22 години, студент в Техническия университет в специалност „Топло и ядрена енергетика”. Оставих роднини и близки, и не много, но истински приятели, които много ми липсват тук в Кипър.

Имали ли сте трудности като чужденец в Кипър, лошо отношение към вас заради това, че сте българка?

Никога и по никакъв повод не съм срещала расистко отношение към мен, но все пак трябва да кажа, че моите контакти с кипърпци са силно ограничени. За времето, в което съм тук, установих, че кипърците са много отворени и гостоприемни хора. Може би заради туристите и заради това, че не възприемат чужденците като атракция, както е у нас, или поне в моето обкръжение в България. От хората, които познавам и с които общувам, разбрах, че характерът на двете нации е много близък. Допадат ми и местата, на които съм била. Намирам и много сходства между кипърската и българската кухня. Любимото ми кипърско ястие е сувлаки. Тук например открих и ново значение на думата „мезе”. /смее се/

Какво ви харесва или не ви харесва в Кипър?

Харесва ми природата, харесват ми чистите плажове, харесват ми цветовете – с ръка на сърце всеки българин трябва да признае, че това е една много цветна и колоритна държава. Харесва ми това, че всяко нещо е пипнато и сложено на мястото си. И религията ни е същата, и манталитетът ни е сходен. Лявото шофиране ме стресна веднага като дойдох, но вече свиквам. Не ми допада, обаче, работното време на магазините и супермаркетите. Не разбирам и кипърския „офф” всяка сряда следобед. Срокът на майчинството в Кипър също ме изумява. Кой може да отгледа здраво бебе, което да повери на детска ясла едва на 4-месечна възраст? Майката също не може да се възстанови за толкова кратък период, за да се чувства пълноценна на работа. Според мен, за една толкова малка страна, преживяла гражданска война едва преди 40 години, е повече от наложително да подпомага майките в отглеждането на децата и да им осигури повече права и привилегии.

Как оценявате живота тук в Кипър? Какво ви харесва или не ви харесва?

Нямам голяма база за сравнение с други държави, тъй като не съм имала възможност да пътувам. Преди години ми се удаде възможност да посетя Истанбул и мога да кажа, че доста от нещата, които виждам тук, са сходни. В сравнение с България Кипър създава впечатление на доста подредена държава, в която, ако има добра работа всеки човек, без значение от къде е, би се чувствал добре и би живял нормално и спокойно. Тук срещнах и много хора от други националности, което нямаше как да ми се случи в България, поне не в града, в който живея. Излизайки дори само на ул. Лидра в Никозия, човек може да види море от хора от три континента, които работят и живеят заедно, кой по-добре, кой по-зле. Това е като късче от един космополитен град.

Споменахте Турция, били ли сте в окупираните територии на Кипър и какво е мнението ви за живота на хората там?

Била съм на няколко места. Разликата се усеща още на пръв поглед. Веднага си проличава по-ниският стандарт на живот на хората. Но и там видях топло отношение към българите.

Интересувате ли се от политика, от решаването на Кипърския въпрос?

От това, което чувам по новините, разбирам, че всеки тегли чергата към себе си и никоя от двете страни не е склонна да прави компромиси. А без тях няма да мине. Бях дете, когато разбрахме за конфликта от телевизията. По-късно дори чух да се говори, че възродителният процес у нас е заради кипърския пример, за да не се повтори това, което се е случило тук. Не знам, но монетата винаги има две страни. Всеки си вярва в своята си версия.

Как усетихте кризата и как се отрази тя на вашето семейство?

Усетихме я по увеличението на цените. В България парите, които са били на разположение на семейството, са харчени всеки месец за най-неотложните нужди. В момента, по време на кризата, положението е същото. Нещата, които не мога да си позволя сега – не съм могла да имам и преди кризата, така че според мен, българинът е свикнал да живее в криза и да пести. Но скоро се надявам да дойде краят на това положение, все пак и кризата не може да трае вечно. Иска ми се поне децата и внуците ми да живеят по-добре и да могат да си позволяват повече неща, отколкото аз съм могла.

Липсва ли ви България?

Липсва ми зелената България, липсва ми моята си среда, моят си начин на живот. За хората над 40-45 години е по-трудно да свикнат на друго място, далеч от собствената си черупка. Чувствам се изолирана, макар да съм сред любими хора, които обичам. Все още се опитвам да намеря мястото си тук. Ако се случи да се върна в България, съм сигурна, че Кипър ще ми липсва. Според мен първото поколение емигранти винаги ще си останат българи. Не знам как ще се чувстват обаче техните деца, родени тук, в Кипър. Иска ми се да вярвам, че и моята внучка ще знае народните песни, на които майка ми е учила дъщеря ми, и да се чувства истинска българка отвътре, а не да се прибира в България като турист. Иска ми се да кажа, че „камъкът си тежи на мястото”, но в крайна сметка емигрантът е човек, заминал да живее живота си така, както той сам го разбира.

Къде виждате бъдещето си – тук или в България?

От България ми липсва работата и средата ми от хора, които познавам и ме познават. Тук нямам възможност да създавам контакти, тъй като ежедневието ми е по-затворено. Сякаш и българите тук са по-затворени. Бих се устроила в Никозия, където е семейството на дъщеря ми, но не виждам каква работа бих могла да си намеря, заради езика и възрастта ми. Засега не знам. Времето ще покаже.

Как прекарвате свободното си време?

Свободното ми време е изцяло посветено на Фейсбук. Това е връзката ми с много близки и приятели, не само в България, но и по целия свят. Иначе излизаме с Рая на дълги разходки из парковете около нас, а сега в горещините – на плаж. Четем български книжки и се учим да говорим. Обичам да експериментирам и с нови рецепти. За последно опитах шоколадова торта със захаросани плодове и стана много успешна. Сервирах я на гости на семейството ни от Англия. Много я харесаха.

Вашето послание към читателите на „Български новини”?

Харесва ми мотото на дъщеря ми – „Животът е такъв, какъвто си го направиш”. Нека това бъде и моето послание.

ИВАЛИНА ИВАНОВА


Четете още:

🔴 Цари Мали Град – една легенда оживява

🔴 Ако ти си отидеш за миг, Евтим Евтимов (ВИДЕО)

🔴 За учителите от старо време: "Даскале, водя ти магаре, направи го човек!"





Източник:





Коментари

горе