"Облаче ле, бяло" винаги ме разплаква

- Много добре, благодаря. Но в момента съм много заета.

- Очаквамe ви на 19 и 21 април с два концерта във Варна и София. На спектакъла си през 1990 г. разплакахте много свои почитатели, като изпяхте “Облаче ле, бяло”. Този път каква емоционална изненада сте подготвили за хората, които ще дойдат да ви слушат?

- “Облаче ле, бяло” винаги разплаква и самата мен. Отново ще пея на български. Тези песни са много близки до сърцето ми, защото ме връщат към паметта на родителите ми, към живота ми в България, към която съм много привързана сантиментално. Да пея на български, ми носи изключително силни емоции.

- Освен български песни, какво още ще изпълните?

- Това ще е един от последните ми концерти в такава форма - смесица от стари и нови песни плюс отдаване на почит към Джони Холидей. Първата част ще е посветена на 60-те до 80-те години с раждането на рокендрола и песните от онова време като “Марица”, “Неустоимо” и т.н. Втората част след антракта ще е за времето от 80-те години до наши дни - по-новите песни, които са ми носили успех. Накрая ще е частта, посветена на Джони Холидей, който почина през декември миналата година. Не виждах как бих могла да постъпя другояче, освен да му отдам почит по този начин. При мен нещата идват от сърцето, след това минавам на работен режим, но винаги в началото се оставям сърцето да ми диктува.

- Българската публика ви възприема като “една от нашите”, която по принуда е заминала за Франция през 1952 г. и там е станала голяма звезда, но без никога да забрави корените си. Вие как се чувствате пред българската публика?

- Чувствам се абсолютно по същия начин, че съм сред семейството си. Защото съм емоционално много близка до българите, до профила и манталитета, които им се приписват. Ние споделяме тези славянски характеристики, които ни правят много чувствителни, много дълбоки, но в същото време и весели хора.

- Когато се връщате у нас, душата ви свита ли е, или обратно - изпитвате радост, че пак ще посетите местата от детството си?

- Има и от двете, контрастни са чувствата, но винаги се връщат вкоренените спомени, които не може да изчезнат, те са дълбоко закотвени в паметта ми, в сърцето ми, бих казала дори в моята ДНК. Привързаността ми към България извира от най-дълбоката ми същност.

- Наскоро видях една ваша снимка от първото ви завръщане. Вие плачете, като сте заровили лице в рамото на съпруга ви - продуцента Тони Скоти, а той се опитва да ви утеши. Какво ви разстрои тогава толкова много?

- Пазя от детството си в България великолепни спомени, но и спомени, които са мъчителни. Мъчителните са свързани със заминаването ни от гарата в София, когато ние се отдалечавахме с влака, а на перона останаха всички, които обичахме. Този образ не може да бъде изтрит от съзнанието ми, както и образът на планините в Искрец, където съм родена. От тези планински пейзажи винаги черпя спокойствие и топлина, свързани с родителите ми, брат ми, приятелите. България за мен е всичко това - някаква особена меланхолия.

Четете още:

Коментари