Някогашната звезда на немското кино Ива Ваня е българка


Тази статия нямаше да я напишем, ако тази седмица в Холивуд не беше минала деветдесетата церемония за наградите „Оскар“, ако не бяхме направили сметка, че първата е била в 1928  и ако не се бяхме сетили, че по това време една българка е кинозвезда в Германия, нищо че киното е още нямо... Но да караме подред...

На двайсетина км от Трън и почти до границата ни със Сърбия има едно село Джинчовци. Било някога село като село, то днес пустее и само лятно време се появяват хора, затова някогашната къща на дядо Янаки може да не е точно тази, която ни посочиха, но това не е от особено значение.

Преди много години дядо Янаки бил артистът на Джинчовци и не пропускал случай да покаже самобитния си талант. Дали е истина, дали не е, но разказват, че като решил веднъж да го изяви, взел че се направил на умрял. Жена му и децата не одобрили това, но не посмели да му се противопоставят и когато погребалната процесия поела към гробищата, той се надигнал, а съселяните му начело с попа се разбягали накъдето очите им видят.

И понеже явно талантите се предават през поколение, едната внучка на дядо Янаки - Иванка, за която ще разкажем, става актриса, сестра й Цветана - примабалерина в Бразилия, а внуците Преслав и Найчо – актьори. Найчо (Петров) пък е наречен от Тодор Колев „велик епизодик“, защото макар и с малки роли, но се снима в 90 филма.

А в началото на миналия век синът на дядо Янаки – Никола Янакиев служи в Карнобат като офицер и с жена си имат две дъщери. В един октомврийски ден на 1905 решава да поразходи с файтон извън града бременната си съпруга и как се случва, но на междуселски път се ражда третата им дъщеря - Иванка.

В навечерието на Балканската война 1912 семейството е вече в София и в своите спомени Иванка пише, че докато е ученичка, баща й я възпитава много строго, освен и че я кара да ходи с дебели речници под мишниците за изправена стойка и стегната походка.

Двайсетина години по – рано, на 19 март 1895, братята французи Люмиер пък заснемат излизащи от фабрика работници, после правят още няколко едноминутни ленти и ги прожектират пред посетители на "Гран кафе" в Париж, а цялата следваща 1896 зрители в Лондон, Рим, Виена, Кьолн, Женева, Мадрид, Санкт Петербург и Ню Йорк, а и в София ги гледат тези филмчета...

От любопитно зрелище скоро киното става седмото изкуство, но у нас опитите за правене на филми са плахи, защото нямаме „кадри“ и все пак в 1915 се състои прожекцията на първия български филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. Преди това в 1908 в София е отворил врати първият истински киносалон с 280 места в партера, 72 на балкона и 10 ложи - „Модерен театър“, а в 1910 и вторият - театър „Одеон“... И въпреки че според строгия баща на Иванка кинематографа не трябва да се гледа от млади хора, тя всеки ден е в театър „Одеон“, защото вече е твърдо решена, че ще стане актриса,  колкото и това да изглежда неосъществимо за момента...

За тези планове знае само майка й и когато се убеждава, че нищо не е в състояние да спре дъщеря й, започва да заделя по някой лев от парите за храна. И на 17 години, но завършила гимназия, Иванка се качва на влака за Берлин, по това време столицата на европейското кино, без да знае дума немски и без никакви познати там... Годината е 1922.

Може обаче и да не е била съвсем неподготвена, защото според едни сведения в Берлин Иванка отсяда при някаква българка и с нейна помощ изкарва шестмесечен курс по актьорско майсторство още един по танци, после я взимат в малък театър, но понеже мечтае да се снима в киното, тръгва да обикаля филмовите къщи.

Според други сведения с идването си Иванка започва да обикаля филмовите къщи, но това е малко вероятно, защото не знае дума немски. Затова най – вероятна е третата версия – че започва работа в берлинско кафене, посъбира пари и тръгва на уроци по немски и чак след две години и нещо набира кураж и се явява пред директора на театър "Гондел". "Моля, мен помогнете някой филм" казва тя, а той е така впечатлен от излъчването й, че й дава адресите на филмови къщи и вместо препоръка визитката си. И Иванка започва да ги обикаля, повтаряйки: "Аз актриса, аз добра. Моля роля да дадете!", докато режисьорът Ерих Шьофелдер решава, че красивото момиче е подходящо за филма му "Луксозни жени“ и в 1925 Иванка дебютира в немското кино...  

На следващата година известният режисьор Роберт Вине я взема във филма си „Имах един приятел“, където партнира на суперзвездата Карл де Фогт, нищо че днес не знаем кой е той. Критици и зрители много я харесват, а продуценти и режисьори бързат да я ангажират и в крайна сметка Иванка Янакиева се оказва права, когато казва: “Влязох в киното, както аз исках – през парадния вход!“

И само до 1930 Ива Ваня, какъвто става артистичният й псевдоним, защото Иванка Янакиева трудно се произнася на немски, се снима в над 20 филма, някои от които прожектирани и в България тогава... С ролите идват и парите и част от тях тя праща на майка си и баща си в България. Баща й обаче, строгият военен, не спира да й се сърди и когато тя му праща писма, той й ги връща, без да ги отваря.

В 1930 в Берлин организират конкурс за най – красива усмивка и Ива Ваня печели наградата - Мерцедес кабриолет, а цяла Германия е залята от пощенски картички с красивата българка... Някъде по това време тя дръзко се и съблича пред обектива на най-добрия майстор на художествена фотография Ерик Шал. За България това би било скандално, но не и за Германия, където текат „арт“ години без предразсъдъци и които ще продължат само още малко...

През 30 – те години нямото кино е заменено от звуковото, но Ива Ваня продължава да влиза от филм във филм с вече съвършения си немски, освен и че започва да изпълнява роли в музикални филми, защото се оказва, че има отличен глас. Успоредно с това се отдава и на страстта си към конния спорт и цели 66 пъти заема първо място в различни състезания, а на Олимпийските игри през 1936 в Берлин става и олимпийска шампионка...

И любовта не я отминава - студентът Георг я кани на кафе с покана, написана на кирилица. Между младите пламва любов, но Георг е единствен син на известен индустриалец и чак когато се мести в университета в Хайделберг, а после и в Бон, Ива Ваня разбира, че баща му се опитва да го раздели от „някаква си актриса“. Въпреки това следва щастлива женитба, докато Ива Ваня не хваща мъжа си в изневяра и без никакви драми двамата се развеждат. Години по-късно, когато и тя, и той са женени пак, Георг става неин постоянен партньор на бридж, защото Ива Ваня е запалена бриджорка и широко скроена жена - каквото било – било, животът е прекрасен...

В 1933 на власт в Германия идват националсоциалистите или нацистите на Адолф Хитлер. Идеологията им възвеличава арийската раса и проповядва омраза към чужденците, главно към евреите, и много актьори от всякакви националности напускат страната. Лично министърът на пропагандата, известният Гьобелс, предлага на Ива Ваня да смени гражданството си, но тя отказва: "Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното - навсякъде го афиширам. Никога няма да се откажа от националността си."

По това време много аристократи, бизнесмени, актьори, режисьори и продуценти се опитват безуспешно да се домогнат до красивата актриса, докато съдбата решава да я срещне с Норберт Шулце – композитор на филмова музика и песни, а по – късно и на симфонии, опери, балети, мюзикъли и оперети.

Той е женен мъж с четири деца, но от пръв поглед се влюбва в Ива Ваня, а тя колкото и да няма предразсъдъци, не иска и да помисли за връзка с него, още повече че той е и с пет години по – млад от нея. И как се случват нещата, да не се осланяме на клюките, защото те невинаги са достоверни, но в 1938 помежду им пламва невероятна любов, а се женят чак когато имат едногодишен син...

Едва ли Норберт Шулце симпатизира на националсоциалистите, но е факт, че в средата на 30-те години по тяхна поръчка композира една пропагандна песен. И дали от творческа суета, дали защото само на 25 години го спохожда славата, но след първата поръчкова песен композира втора, а после и трета и четвърта...

На 1 септември 1939 Германия нахлува в Полша и започва Втората световна война... На този ден се открива и първият кинофестивал в Кан и е пълно с европейски и американски режисьори, сценаристи и актьори, между които и звездата на немското кино Ива Ваня, но всички са така шокирани от случващото се, че фестивалът не се състои.

Три седмици преди това в Германия записват композираната от Норберт Шулце песен „Лили Марлен“ по стихотворението на  някой си Ханс Лайп, написал го като войник в Първата световна война и съчетал в заглавието имената на своята приятелка Лили и на една медицинска сестра – Марлен. Първоначално наподобяващата френски шансон песен няма успех, но в 1941 немската актриса Марлене Дитрих, живееща в Америка, я изпява на английски и „Лили Марлен“ става истински шлагер.

Години наред у нас считат „Лили Марлен“ за химн на хитлеристките войници, но това не е така. Какъв е този феномен, никой не може да каже, но този куплет: “В нашата казарма до входната врата, един фенер висеше и свети йощ в нощта, ний двама ще се срещнем пак, там под фенера в нощний мрак, със теб Лили Марлен...“ се пее от немски войници, но и от противниците им – американци, англичани и французи; пее се в болници, по гари и бойни полета, пее се по пристанищата на Америка и кабаретата на Лондон и Берлин, даже има сведения как англичани водят пленени немци и как и едните, и другите си припяват „Лили Марлен“ ...

Ива Ваня я изпява на български език, а днес се знае, че песента е пята на 48 езика, което само означава, че всички войници си приличат - мечтаят да свърши войната и те отново да са с любимите момичета...

През 1941 Ива Ваня попада на преведения на немски роман на Йордан Йовков „Чифликът край границата“ и пише писмо на жена му (той вече е починал) да се съгласи филмова къща да екранизира романа, защото винаги е мечтала в Германия да направи филм с „чисто български сюжет.“ До договор не се стига, защото времето не е за изкуство, но споменахме тази идея на Ива Ваня само защото за пореден път се убедихме, че човек колкото и да е преуспял някъде по света, родината остава в душата му...

А когато съюзниците започват да бомбардират Берлин, настъпват тежки дни. Ива Ваня разменя всичките си бижута срещу храна, от която дава и на бившето семейство на съпруга си и на приятели и съседи, а когато работата става съвсем зле, с мъжа си и сина си избягват във ферма до Кайзермюлен, днес квартал на Виена. Във фермата има и руски войници и звездата на немското кино Ива Ваня гледа 60 кокошки и 20 патици и готви всеки ден за всички, но не се оплаква, защото все пак са живи и защото “животът се живее леко и на сцената, и на село, ако до теб да е мъжът, който те обича."

Норберт Шулце обаче е включен в „черния списък“ на съюзниците, защото в разгара на войната, в 1943, не посмява да откаже и става член на Националсоциалистическата партия - както признава по – късно – защото е бил на трийсет и две и се уплашва да не го пратят на фронта... И двамата с Ива Ваня и децата, едното от които на месеци, успяват да се доберат от Кайзермюлен до Хамбург само защото тя успява да омилостиви по пътя озверелите войници от съюзническите армии, победили немската, но окупирали Германия... 

В 1949 разделят Берлин на Западен и Източен и семейството се връща в Западен Берлин, но Норберт Шулце три години работи като градинар, после нещата се нормализират и той отново започва да композира. Ива Ваня пък започва да пише либрета на мюзикъли и сценарии на телевизионни сериали... Синовете растат и след години единият става известен композитор, другият – театрален режисьор...

Преди 1944 тя няколко пъти си идва в България, но не и после, понякога се облича в дрехи с български шевици, научава приятелите си немци да ядат пълнени чушки, таратор и кьопоолу и не престава да се радва на живота, като до последно играе бридж, язди кон и кара Мерцедес...

Ива Ваня си отива от този свят в 1991, а Норберт Шулце не може да си представи старчески дом да се грижи за него и на 81 години се жени пак, но не спира да говори каква изключителна жена е била българката Иванка Янакиева... И понеже наистина е била такава, ние пък си представихме в небесните селения как баща й мърмори защо мъжът й се е оженил пак, как зад гърба му дядо Янаки от село Джинчовци отривисто си отваря и затваря устата, имитирайки вечно сърдития си син, и как зад гърба на дядо си Иванка едва се сдържа да не прихне от смях...


Какво четем:

🔴 Двойно благословени! Теодора Гогова, сбъднала мечтата на първородния си син да има две братчета близнаци

🔴 Не можах да сдържа сълзите си, когато разбрах историята на моите съседи

🔴 С този мед се пречиства кръвта, а струва не повече от 2 лв.

Източник: newme



Коментари



горе