Изоставено незрящо семейство търси помощ, за да си върне жилището, приписано на дъщерята


СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ НЕЗРЯЩИЯТ ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ ПРИСТИГНА В РЕДАКЦИЯТА НА „БОРБА“ С МОЛБА ДА РАЗКАЖЕМ ТЕЖКАТА СИТУАЦИЯ, В КОЯТО Е ИЗПАДНАЛ ЗАЕДНО СЪС СЪПРУГАТА СИ. По негови думи сполетялото ги трябва да служи за пример на всички възрастни двойки, които са пред дилемата дали да оставят приживе жилището си на своите наследници с устната уговорка, че един ден ще се грижат за тях. 70-годишният мъж твърди, че е отчаян и не вижда смисъл да живее. Единственото, което го крепи е надеждата някой адвокат да предложи безплатно помощта си, за да развали неизгодния договор за собствеността на семейния имот.

Животът на Димитър не бил лек, всичко постигал с много труд и работа, борел се, на никому злини не правел и винаги търсел доброто у хората. Бил шофьор и кранист, а преди 8 години претърпял тежък инцидент, който го лишава от възможността да се грижи за себе.

„С бригадата работехме по ремонт на Южния пътен възел във Велико Търново и имаше опасен терен, който някой от нас трябваше да обходи. Като най-безстрашен отидох аз. Когато стъпих на мястото избухна експлозия и ме ослепи. Оттогава не виждам и съм първа категория инвалид, освидетелстван от ТЕЛК“, разказва Димитър.

Най-голяма мъка за него била смъртта на сина му, който починал преди време в Германия. Утеха открива във втората си съпруга, с която живее и до днес. Споделя, че ПРЕЗ ГОДИНИТЕ С МНОГО ЛИШЕНИЯ УСПЕЛИ ДА СИ КУПЯТ АПАРТАМЕНТ В КВАРТАЛ „БУЗЛУДЖА“, НО ВСИЧКО ТОВА СЕ ОКАЗВА НАПРАЗНО. Двамата решили да прехвърлят апартамента си на доведената му дъщеря, а тя обещала да се грижи за тях, когато имат нужда.

„Имахме една малка селска къщичка до Велико Търново. Продадохме я и й дадохме 15 000 лв. Семейното жилище й приписахме. Каквото можахме – дадохме. Преди време майка й се разболя, ослепя и получи психично разстройство. Отговорността и грижата за нея падна на моите плещи. Но как да й помагам, като самият аз съм сляп и за себе си не мога да се грижа дори?“, казва Димитър.

70-годишният мъж сподели, че семейният им бюджет е 480 лв. от пенсиите, които получават. Повече от половината пари обаче отиват за лекарства. Когато плати сметките за ток, вода и други битови консумативи – за храна остават жълти стотинки. „Доведената ми дъщеря е социален работник и най-добре би трябвало да разбира колко е тежко положението ни, но когато я потърся отказва да дойде. Не ни поглежда”, жалва се той.

Със съпругата му кандидатствали по програмата за личен асистент, защото отчаяното се нуждаят от някой, който да идва за няколко часа в дома им и да им помага. За съжаление, получили отказ и надеждите им били попарени.

ДИМИТЪР СЕ НАДЯВА АДВОКАТ ДА ПОЖЕЛАЕ ДА ПОЕМЕ СЛУЧАЯ ИМ БЕЗВЪЗМЕЗДНО, ТЪЙ КАТО НЯМАТ СРЕДСТВА ЗА ХОНОРАР. „Готови сме да препишем жилището на друг човек, ако сделката с доведената ми дъщеря се развали, стига да ни гледа. Нямаме нужда от кой знае какво, не искаме да сме в тежест. Достатъчно е да идва да ни пазарува, да сготви нещо, да проветри дома ни, да ни каже добра дума“, завършва мъжът.

Галина ГЕОРГИЕВА


Какво четем:

🔴 Илиана Петрова от Петрич: Майка лесно не се става, но пък е гордост да носиш тази титла

🔴 Гаяне Погосян с три златни медала от силен турнир в Будапеща

🔴 Луис Ломели, който плакал за пръв път в живота си, когато си тръгвал от Г. Оряховица, се върна завинаги в България

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе