"Неочаквано той сплете пръстите си с нейните…"


Откъс от новелата на Емилиян Станев „Крадецът на праскови”, в която силата на забранената любов продължава да вълнува поколение след поколение

- Отивате ли си наистина? – попита той, като пое ръката й.

- Да, трябва. – Гласът й бе мек, топъл и загрижен.

Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електричски ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни…

Тя се отскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо, изгаряща от срам и от възбуза, със страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата. И доката тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които сякаш я гонеха: „Утре по това време пак…”

© Емилиян Станев, „Крадецът на праскови”


Какво четем:

🔴 Филм на ужасите в Пловдив! Мъжът заклал жена си и се самоубил! 8-месечно бебе плакало цяла нощ над труповете на родителите си СНИМКА

🔴 МИСТЪР И МИСИС ХЕЙТЪР

🔴 Една българка

Източник: afish



Коментари



горе