В класната стая на 75 години
- Кое наричаш линийката – A, B, C, D?
- Не, ето това е, показвам персонално на всеки компютър.
...
- Вече сме на инструментите
- Кое наричаш инструменти?
- Показвам пак.. ето това тук.
- Ааа, полето горе – букви, чертички и така нататък.
В малка стая на софийската улица "Владайска" 36 четирима възрастни и двама ученика са се взрели в екраните на лаптопите си. Учат Ексел. В съседното помещение има още толкова посетители, но и там ролите са обърнати – дамите и господата на средна възраст 70 години седят на чинове, а пред дъската са децата. В този час обучението е за подобряване на компютърната грамотност – естествената среда на младите и пълен със загадки и изпитания нов свят за по-възрастните.
Дамата, която прекъсва обучаващия, е бивш "ВУЗ-овски преподавател", с две висши образования – инженерно и педагогическо, преподавала е 33 години на студенти и завършили вишисти. На 79 години, тя е с претърпян скорошен инсулт, който се отразява на паметта, затова и много трудно се насилва да започне да я упражнява пак. "Паметта закърнява, когато не се тренира. Затова и се включих в този курс, защото това, което знам, че ще усвоя тук, са знания от рода факти. Това е пет, това е десет - като аритметиката. И помага."
© Цветелина Белутова
79-годишната студентка и Кристиян
"Дошла съм за начални компютърни умения", допълва тя. "Не ми е нужно да знам
нищо конкретно, трябва ми за обща култура. Вкъщи всички са компютърджии и работят
с какво ли не – таблет, лаптоп... Моята цел е да мога да вляза в интернет на определен
адрес, да извадя информация, например програмата на театрите, ако мога да се свържа
в скайп да говоря с близки и роднини в чужбина. И досега така комуникираме – мъжът
ми включва и като ми излязат образите, се включвам и аз." Дотук всичко й е интересно, макар да смята, че на децата им е нужен опит в методологията
на обучението и не всичко, което представят, ще й потрябва. "За мен интернет е
нещо велико! Това електронно изобретение замести информационните средства и прибори,
които досега са съществували от 20-и век и е нещо прекрасно. Може да се свържеш
с целия свят и всичко, което те интересува, разсъжава тя. Писането в интернет,
мъртъв език според нея, и "този начин на комуникация" между хората да не й допада,
защото се губи психологичния елемент. "Едно е да го прочетеш, друго е да говориш
по телефон и да се ориентираш по интонацията, бързината на изказването. Но скайп
и смартфоните са като телефона..."
© Цветелина Белутова
Подобно на нея 70-годишната Цветелина също гледала репортаж за курса по телевизията
и така се запалила да се включи в него. Основната причина е желанието й да е в
крак с времето. "Имам чувство, че всичко живо владее компютъра, само аз и някои
други от моето поколение не могат да се справят, а в крайна сметка човек трябва
да е адекватен", смее се тя. Не задава много въпроси, но изрядно записва всичко казано в тефтер. Макар в дома
й да няма компютър, а внукът й да не предоставя за достъп таблета си, иска да
придобие познания, за да знае да пише, да праща имейли, да разговаря – практичните
неща. "Таблицата ще ми бъде необходима, ако все пак си намеря някаква работа да
мога да я отворя. Въобще, основните неща бих искала да ги науча. Малко е трудно
за краткото време, затова ако има още един такъв курс, пак бих дошла и бих усъвършенствала
това, което не зная." Основната трудност за нея произлиза от факта, че не знае
английски, а френски, с който търси покриващи се думи. "Трябва да тичаме срещу тях, за да ги настигнем тези технологии. Като гледам
колко нови неща излизат..., въздъхва Цветелина. Да уча тук е крачка към технологиите."
Засега е много доволна от обучението.
© Цветелина Белутова
Hello, word - За да маркираме ред или колона..., продължава преподавателят Иван.
Иван, на 17, е заел ролята на основен водещ на занятието, а Кристиян, на вече
18, помага индивидуално. Двамата са ученици от Търговско-банковата гимназия, облечени
в бели ризи, с ведра интонация, обикалят от лаптоп на лаптоп. "Тук е много интересно!"
- възкликва Иван. "Сега вече виждам какво им е на учителите и определено им влизам
повече в положението. Но не се оплаквам, определено съм доволен и групата ни е
много добра, не сме имали някакви кавги, всичко върви по мед и масло." "Прави ти кеф да го вършиш", допълва Крис. "Интересно ни е да видим и тяхната
гледна точка как ще усвоят знанието. Признавам, че понякога вървим с различно
темпо, защото всички са на различно ниво. Някои са били на компютър, други – никога
и може би това е единствената трудност в курса, защото ние нямаме възможността
да преподаваме от точка А до точка Б, трябва да се отклоняваме, което е напълно
нормално." Извънредната сесия е инициирана именно от учениците. В рамките на училищния процес
от година те се опитват да направят учебно-тренировъчно предприятие, което функционира
като фирма. "И като една успешна такава, ние сме длъжни да обърнем внимание на
обществото. Много се чудихме какво точно да правим и се случи така, че познат
ни свърза със сдружение "Знание". Никой не ни задължи да дойдем, просто гласувахме
в класа какво да правим и всички се съгласиха", обяснва Иван. До тук студентите, както нарича той записалите се в часовете, са влезли базово
в интернет, за да се запознаят с търсачката Google, потърсили това, което им е
интересно, показано им е как да го напишат, да сменят език. После са потърсили
информация в различни типове сайтове и са създали своя abv поща - "нещо много
важно", от която са изпратили два – три имейла. В последните часове се занимават
с "по-специалните медии" като "Фейсбук". По наблюденията на Иван и Криси най-голям
интерес предизвиква именно социалната мрежа, поща и скайп. "Искат да се чувстват
добре, да са в модата, да си говорят с роднини. Те са си хора, а всеки един човек
иска да е в крак с времето", твърди Иван. "И аз им правя едно голямо евала, че
са отделили от времето си да дойдат тук, да се научат на нещо, което си е напълно
непознато за тях. Ние сме израснали с това, но те се сблъскват с тази напълно
нова среда и бих казал, че се справят доста добре." "И така е, и иначе..." отговарят учениците на въпроса дали технологиите деформира
комуникацията между по-младите. "Много хора не виждат ползата от тази иновация,
най-малко – къде другаде си открил чрез нея толкова хора, и то с такава бързина.
Ако бяхме в миналото, щяхме да пишем писма и да чакаме отговор по 100 часа. Сега,
има някои крайности, признавам, но чак пък да сме обсебени..."
© Цветелина Белутова
В съседната стая
В крак с времето Инициативата "Дари час" е на дружество "Знание" - организация с многогодишен
опит в неформалното образование, която провежда първата сесия още в края на 2014
година. Тогава преседателката му Мариана Манукян и нейни колеги са в процес на
смяна на наличните технологии с по-нови устройства и установяват, че поколението
в по-напреднала възраст има проблеми с адаптирането към тях и справянето с програми
и приложения като "Фейсбук", Viber и Whatsup. Затова и решават да им помогнат
във виртуалното ориентиране. Трябва им кратко време да открият, че новата дейност, от една страна, сплотява
и обединява хората, а от друга, ги мотивира да се развиват и да не възприемат
иновациите в технологиите за нещо, което ги отдалечава от света, а напротив –
свързва ги. Първите три години сесии се правят през четири месеца, но в последствие
ги разреждат до два пъти в годината. Триседмичният курс се състои от 12 учебни
часа, които се водят от доброволци, основно набирани през платформата TimeHeroes,
някои се повтарят от предишни години, други предават на свои приятели опита си. Изискването към доброволците е да имат елементарни познания и да могат да ги
обяснят, без значение от тяхната възраст и занимание. В повечето случаи конкретна
методология липсва, но се засягат основни теми като как да се търси информация
в интернет, да се пращат снимки, да се направи поща. Всичко е безплатно -дружеството
осигурява мястото, техниката, а доброволците от своя страна – времето си.
© Цветелина Белутова
Как се работи и с таблет
Експерът по обучения Петя Брашникова обяснява, че в началото "Дари час" събира
хора, които задават конкретни въпроси за вълнуващи ги в момента затруднения с
технологиите и програмите, но в последствие се оказва, че възрастните възприемат
заниманията като курс за компютърно ограмотяване и в него започват да се записват
всякакви хора с нулев и малък опит. Най-вече такива, чиито роднините са им оставили
техника вкъщи, но само са им показали и без никакво търпение са ги зарязали да
се оправят сами.
© Цветелина Белутова
Въпреки че резултатите не са големи, заради краткото време, промяната е значима
– възрастните осъзнават, че могат да се справят сами и започват да вярват във
възможностите си. "Идват с голямо желание и мотивация. Мястото тук се превръща в сборен пункт на
хора с общи интереси и те приемат курса като събитие в живота им. Когато са влезли
в едно различно от нашето ежедневие, не се срещат с много хора, подобен социален
досег е изключително приятен за тях. В никакъв случай не трябва да органичаваме
тези хора от възможността да общуват", казва Петя. "Голямо значение има и фактът,
че при откриването на връзката с технологиите, те да могат да си общуват с близки
и познати в други градове или чужбина." Всички са съгласни – технологиите и интернет са част от ежедневието и рано или
късно идват при всеки." След ден, всички ще са пак в класната стая, за да се научат
на още от тях. "Хайде да си ходим, че чак се изпотих!", смее се една от студентките.
- Маркирането в какво ще се изрази?
- Ще се оцвети в по-тъмно.
- А това отгоре за какво ни трябва? Ооо, това много сложно!
- Чакай сега, то си има програма, момчето я следва!
Четете още:
🔴 Клубът на готините баби помага на студенти с увреждания
🔴 Достойните българи: Над 400 спасени човешки живота, 570 наградени и над 500 подпомогнати (Видео)
🔴 Албена - Йордан Йовков
Източник: Дневник
Коментари
Харесайте ни във facebook!
