Д. Миланова от симитлийското село Полето: Родих прекрасни 2 момчета, които бързаха да се появят на бял свят

Продължава кампанията на Struma.com "Двойно благословени", в която ви разказваме за силните и смели майки на близнаци. Започнахме от Петрич, градът, където има най-много двойно благословени майки, но с нас се свързват и майки на близнаци от други места в Пиринско. Затова днес ще ви представим Даниела Миланова от село Полето, родила 2 момченца, неочаквано, но предусещано от съпруга и още в началото на брака им. А утре ще ви представим поредната майка на близнаци в Петрич.

Намираме Даниела пред детската градина в село Полето. Усмихва се дружески, прочела историите на майките от Петрич. Трогателно е, да четеш такива неща, аз знам, колко е трудно да се отлеждат две деца едновременно. Трудно, но път като ги гледаш как растат, това е най-голямото щастие. И аз като всяка майка, мога да кажа,че това да станеш родител е най-прекрасното нещо на света.

Омъжих се през 2010 година и мъжът ми постоянно се шегуваше, че един ден когато решим да имаме деца, ще бъдат близнаци. Аз винаги се смеех на думите му и не вярвах. През 2014 година се случи чудо.
Странно бе, че аз никога не съм обичала да ям супа, или риба и изведнъж започнаха много да ми се ядат. Веднага усетих, че може би съм бременна.

Бързо разбрахме,че чакаме не едно бебенце а две, а шокът беше голям. Щастието е неописуемо, ето, че моят мъж е предчувствувал какво ще се случи, а още по-голям подарък беше, че чакам 2 момчета. Близнаци в рода си имаме ,бабата на моя съпруг имала сестра близначка.

Цялата бременност прекарах в почивка и глезене от всички близки. Имала съм и трудни моменти, разбира се.
Времето минаваше и нямах търпение да се появят моите ангелчета на бял свят, но мисля,че те са бързали повече и от мен.
На 15 април майка ми има рожден ден, бяхме се събрали с приятели и разбрах, изведнъж се почувствах зле, разбрах, че е моментът за раждане е дошъл.Започнаха напъни още у дома.

Аз бях в 7-мия месец, разбира се уплаших, но си повтарях,че всичко ще е наред. Заради сложната бременност ми ми бе препоръчано да родя в София. С линейка отидохме
в Майчин дом. В 23:00 бях там, а точно след 26 минути родих Любен, а 4 минути по-късно -Алекс. Няма думи, с които да опиша се почуствах, щом ги видях.

Четири очички, четири крачета и ръчички, две деца -моите.! Любен е кръстен на баща ми. И двамата се родиха 1.900 кг и 44 см.Разбира се, близо месец бяха в кувьоз, но важното е,че всичко мина нормално. Сега ще празнуваме не един рожден ден, а три, на двете ми момчета, които вече са на три годинки и на моята майка. Празник, на празниците.

Алекс и Любо са пораснали момчета, луди, усмихнати и много комуникативни. Имам сестра, която също има две момчета, живеем близо, тя е в съседното село Крупник и си представете какво се случва когато се съберат 4 момченца и започнат да лудуват.

Щастлива съм, че имам прекрасно семейство, което много ми помага,слънчеви деца, грижовен мъж,това е всичко, което е нужно на човек. Мили майки, раждайте деца ,те са дар от Бога. Те ви слагат най-тежката корона, тази на майката. Носете я с гордост, защото няма по-голямо щастие от това да чуваш всеки ден думичката "Мамо"

Роси Митева