Няколко красиви стихотворения за любовта от Евтим Евтимов


„Една любов любов при друг намира, когато недолюбена остава…”
 
ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам обич за обич.

НА ПРОЗОРЕЦА

Загребала в ръката си гореща
едно дъждовно облаче над мен,
ти бършеше прозореца отсреща,
от погледите мои замъглен.

Нечути думи, срещи неприети,
изписана от сълзи стъклопис,
изтриваше над мене ти. И ето -
прозорецът отново беше чист.

Просветваха стъхлата като листи.
Изтрити бяха тъмните следи.
А аз си мислех, че небето чистиш,
и падаха в ръцете ми звезди.

Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя
А утре сам ще бъда капка бяла
Под тая необятна синева

Пчелите ще ме търсят по цветята
Щурците – в кладенчета от очи
Земята – в облаците и тревата
А аз ще бъда в твоите очи.

ТИ, МОЯ ОБИЧ

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

ЖЕНА НА БАЛКОНА

Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
защо ли да се правя на светия
като аз съм раждан за званар?
Пред такава хубава жена
сътворена от магия блага
ангелското ми сърце призна
че глава човешка се залага...
Колко огън, колко нежен плен
има в двете и очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни....

ВИНО И ЛЮБОВ

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи.

***

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Евтим Евтимов

 


Какво четем:

🔴 Вечните български филми (1 част)

🔴 Какво никога не трябва да правите, когато пътувате

🔴 Баби с паникбутони! Ето кой ги пази

Източник: УЧИТЕЛИ



Коментари



горе