Бохемът Христо Фотев правеше стихове дори от стъпка на плажа


Бургаският поет и непоправим бохем казваше, че от една стъпка на плажа може да напише стих. Стефан Цанев го определя като автор на "най-чистата поезия в българската литература". Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление.

Първата му стихосбирка "Баладично пътуване" е издадена през 1961 г., а на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели и става драматург в бургаския театър "Адриана Будевска". След близо десетгодишно прекъсване поетът написва "Обещание за поезия". През 1981 г. издава две стихосбирки : "Литургия за делфините" и "Спомен за един живот". Три години по-късно събира своите избрани стихове в "Словесен пейзаж". В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми "Венецианска нощ". От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах "Море" и остава на поста до края на 1992 г., а две години по-късно отново е драматург в бургаския драматичен театър.

Христо Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул.

През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала - махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище "Д-р Петър Берон" в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отива войник.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом "Украса" в Ямбол. 2 години по-късно става редактор на многотиражката на мина "Черно море".

През 1978 г. поетът издава "Обещание за поезия". През 1981 г. издава две стихосбирки: "Литургия за делфините" и "Спомен за един жив". Три години по-късно събира своите избрани стихове в "Словесен пейзаж". През 1989 г. излиза сборникът му с поеми "Венецианска нощ".

От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах "Море". На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър "Адриана Будевска".

Поетът слага халка на три жени през живота си. Известен ценител на женската красота и бохем, Фотев се запознава с втората си съпруга Уляна по време на любовна връзка с майка й Мария, когато още не се е развел с първата си съпруга Цветана, която не пасва на неспокойния му дух и бързо му омръзва. Един ден той просто изчезва. След това урежда отношенията си с нея, като подава ексцентрична молба за "развод по негова вина", в която лъже, че я пребива от бой.

Уляна е ученичка в 10 клас, забременява и се омъжва за поета. Бракът му с нея бие рекорди - цели 18 години. След раздялата с Мария, тя среща нов мъж и поетът кумува на сватбата им.

Обаче Фотев се захласва по приятелката на Уляна, Виолета. И тя остава вдовицата на поета - последната му, трета законна съпруга.

Христо Фотев умира внезапно на 27 юли 2002 г., когато се канят с Виолета да отидат на вилата си в Равадиново, по-близо до морето.

Предлагаме ви две от най-прекрасните му любовни стихотворения:

Колко си хубава!
Господи, колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.


Позволи ми да мисля за тебе...

Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.
Отново
да се влюбя във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Аз не мога.
И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири. Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка... Лъжа е
и оркестъра, който засвирва,
и ръката, която ме търси,
и жената, с която аз станах
и танцувах туист... Аз не мога
да живея без кратките срещи
по крайбрежните улици. Просто
да потъна в дълбоката сянка
на дървото, което се вслушва
в гласовете ни... Колко е смешно.
А е страшно, когато те няма
под дървото, което забрави
гласовете ни, смешните думи
и прекрасните думи, които
ти отнесе със себе си... Мила.
Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.
Отново
да повярвам във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!
Неизвестно с кого -
съществувай!
И си спомняй за мене понякога.

 

Валерия КАЛЧЕВА


Какво четем:

🔴 ПОСВЕЩЕНИЕ: НА НЕШКА И НЕЙНИТЕ ЗЛАТНИ МОМИЧЕТА

🔴 Ето кои са изчадията, откраднали пари на болно дете в Пловдив (СНИМКИ)

🔴 Заради американската мечта

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе