Кати – шампионката, за която няма невъзможни неща


Екатерина Иванова е силна, борбена и с добро сърце. Тя е само на 13 години, но вече има световна и европейска титла, и то в два спорта - кикбокс и таекуондо. Кати има захарен диабет тип 1, при който е необходимо през определен час да си мериш захарта и да приема инсулин. Благодарение на спорта Кати успява да се развие като личност. Състезателка е на столичния клуб „АБЦ Файт“. Има над 80 отличия, завоювани у нас и в чужбина. През 2014 г. печели световната титла по кикбокс за кадети в Римини, Италия. През 2017-а извоюва и европейска титла по кикбокс в Скопие, Македония. През 2016 г. става европейска шампионка по таекуондо в Солун, Гърция. През 2017 г. завоюва и световна титла по таекуондо в Барневелд, Холандия. Има и бронзов медал от европейското първенство по таекуондо през 2017-а в Ливърпул, Англия. Нейна треньорка е Недялка Бачева. Кати има неограничената обич и подкрепа на семейството си, а най-големите й фенове са двамата й по-малки братя Владимир и Александър.

- Кати, как започна да се занимаваш със спорт? Кой те заведе в залата?

- Занимавам се бойни спортове от 4-годишна възраст. Родителите ме заведоха в залата, защото ме тормозиха като малка в детската градина. Тренирам кикбокс и таекуондо.

- Как съчетаваш училище и спорт? Сигурно ти е доста трудно, защото се налага да отсъстваш?

- Да, наистина не е толкова лесно да съчетавам и двете неща, но както са казали хората - има ли желание има и начин. За мен не е пречка и да се занимавам със спорт, и да обръщам достатъчно внимание на учението.

- Кои са най-ценните ти успехи в спорта?

- Като цяло всичките ми успехи са много важни за мен. За всяко медалче, за всеки положителен резултат са положени едни огромни усилия. Но европейската и световната ми титли по кикбокс и таекуондо определено са най-големите ми успехи.

- Как разбра, че имаш захарен диабет?

- Когато ми откриха захарния диабет, бях доста малка и не разбирах нищо. Единственото, което не исках да се случи, е ендокриноложката и родителите ми да не ме спират от спорта, защото вече го бях започнала. Имам голяма подкрепа от семейството ми и отбора. Те са неотлъчно до мен във всяко начинание.

- Подкрепата на твоето семейство със сигурност е много важна. Усещаш ли я и по време на самите състезания, дава ли ти още повече сили – ако не физически, то психически?

- Тяхната подкрепа е много важна за мен - че най-близките ми хора са зад гърба ми, че мога да разчитам на тях за всяко нещо. Това е много хубаво и ценно за мен.

- Как минава един твой ден?

- Ставам сутринта, оправям се за училище, доучвам това, което не съм научила. Отивам на училище и след това се прибирам. Взимам си сака и веднага излизам за тренировки. Налага се понякога да отида и по-рано заради предстоящи състезания. След това се прибирам и се подготвям за следващия ден.

- Ти си младо момиче с добро сърце. До колко е важно човек да бъде добър?

- Много благодаря за комплимента. За мен това да си добър, да помагаш на хората е едно много добро качество. Защото всеки човек има нужда от едно приятелско рамо. Да се държиш лошо с друг човек е много неприятно. За съжаление повечето от хората се държат лошо и грубо.

- От думите ти става ясно, че в детската градина са се държали лошо с теб...

- Като цяло момчетата се държаха лошо, защото бях много слабо и крехко момиченце. Идваха до мен, ритаха ме, бутаха ме. Беше ме страх да кажа на родителите си. Криех известно време, докато те не разбраха. Така и започнах да тренирам.

- Какво ти предстои в спортен план?

- Предстои европейско първенство по таекуондо в Талин, Естония. След него имам републиканско по кикбокс. Ако се класирам чрез него, ще участвам на световното първенство в Италия.


Какво четем:

🔴 КАК СПРЯХ ДА СЕ ТРЕВОЖА И ЗАПОЧНАХ ДА ДИШАМ СВОБОДНО...

🔴 Добри хора спасиха щъркели от студа

🔴 Какво трябва да знаем за зодия везни?

Източник: 24 часа



Коментари



горе