Мамин Колю - колоритният революционер


Той е един от най-колоритните революционери от Илинденско-Преображенското въстание. Любимец на хората от Македония и Тракия. Затова и хората са му посветили песни. 

Мамин Колю е роден на 20 март 1880 г. в Хасково като Никола Коев. Той е племенник на войводата Тане Николов. След като завършва основно образование, служи в 10-и пехотен родопски полк. Мамин Кольо се включва в редовете на ВМОРО още в казармата. Веднага след уволнението си заминава за София. Там се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 г. влиза там като четник на Иван Наумов Алябяка.

Мамин Кольо запалва Крушевската жандармерийска казарма заедно с Коста Христов Попето по време на Илинденското въстание. След това се връща в България. През 1904 г. пък заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул. Властите ги залавят и съдят. Шест месеца двамата прекарват в затвора, а след излизането им са посъветвани да изчезнат от полезренито на властите. Мамин Колю заминава за Македония, където става четник.

От 1912 година Мамин Колю става подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже сам води четата.

През зимата и ранната пролет на следващата година е участник в Покръстителната мисия на Българската екзархия в Родопите.

След освобождението на Западна Тракия революционерът се жени в село Кушланли, Гюмюрджинско, и от 1914 до 1919 г. живее в Ксанти и Гюмюрджина. Известно време е на служба като български стражар. През периода 1920-1924 г. сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО, след което решава да се оттегли от революционната дейност и става мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. От 1949 г. до смъртта си през 1961 г. живее в родния си град Хасково.

Песен за Мамин Колю 

Оре Кольо, Кольо, мамин Колю,

ишче ли че шеташ низ Пирин планину

низ честе ормани;

не ли ти йе жаль бре, Кольо, за матере,

за твуа стара майка?

– За мене йе стара майка,

бре, дружина Пирин планина

за мене йе стар бавайко,

бре, дружина- айдучке друмои;

– Не ли ти йе жаль, бре, Кольо,

за твуйе миле брача?

– За мене се миле брача,

бре, дружина, студене кайнаци.

Не ли ти йе жаль, бре, Кольо,

за твуа верна люба?

– За мене йе верна люба,

бре, дружина, пушка малийорка.

– Не ли те йе жаль, бре, Кольо,

за ситне деца?

– За мене се ситне деца,

бре, дружина, малове темеци.


Какво четем:

🔴 Жена без крака роди за 10-и път

🔴 Български учител в детска градина в Германия: Тук поставянето на камери е немислимо

🔴 Над 1200 лева ще достигне основната заплата на новоназначените учители

Източник: Кмета



Коментари



горе