Тъжният веселяк Григор Вачков


Григор Вачков почина на 18 март 1980 година и е от малцината народни любимци, паметта за които остава неподвластна на времето. Неговото уникално присъствие в 44 български игрални филма и в запазените на запис театрални постановки, продължава носталгично да стопля сърцата на няколко поколения българи.

За целия ни народ той си остана Гришата и Митко Бомбата - добряк с чувство за хумор и истинска - дълбока и неподправена сърдечност. Григор Вачков по някакъв свой си и неповторим начин олицетворяваше националния ни характер - нашата привидна грубоватост и в същото време - накърнимата ни душевност. Да си спомним за Гришата.

Като Лазар в "Лазарица" от Йордан Радичков на сцената на Сатирата, режисьор Младен Киселов (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)

Актьорът е роден на 26 май 1932 г. в село Трънчовица. Завършва Лозаро-винарско училище в Плевен, а после - ВИТИЗ.

Веднага е приет на работа в Държавния сатиричен театър, от самото му основаване.

Григор Вачков / в средата/ в "Хъшове" - дипломна работа на випуска му във ВИТИЗ

Дебютът му в киното е през 1960 г. в ролята, която се превърна в емблематична за творческата му съдба - като капитан Димитър Бомбов - Митко Бомбата в телевизионния сериал "На всеки километър" /1967-1971/.

С питона Мери в тв сериала "На всеки километър" (1967-1971)

Актьорът получава Златен медал за мъжка роля като Иван Ефрейторов във филма "Последно лято" /1974 г./. Роля, която му донася и международно признание на фестивала в Сан Ремо, Италия.

Във филма "Последно лято" на режисьора Христо Христов, по сценарий на Йордан Радичков (1972)

През 1977 г. е награден отново за мъжка роля , като Банко във филма "Мъжки времена" /1977 г./ на кинофестивала във Варна.

В ролята на Банко в "Мъжки времена" по сценарий на Николай Хайтов, режисьор Едуард Захариев (1977)

С Мариана Димитрова в "Мъжки времена" (1977)

Последната му роля - във филма "Мера според мера" /1981 г./ остава недовършена - поваля го мозъчен удар.

Григор Вачков почина след прекаран инсулт и 6-дневна битка за живот в Правителствена болница.

Актьорът издъхва без да дойде в съзнание.

В "Лазарица" от Йордан Радичков на сцената на Сатирата, режисьор Младен Киселов (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)

Угасна заразителната усмивка на едно добродушно лице, което сгряваше сърцата само с появата си на екрана.

Голяма и неутешима вече толкова години е и болката на съпругата на актьора - Силвия Вачкова, на дъщеря му - актрисата Мартина Вачкова и внучката Рада, която не познава дядо си, а само е слушала за него.

Завинаги в сърцата им... Мартина и Силвия пред билборд за изложба ва памет на Григор Вачков, организирана от Съюза на артистите

Съпругата Силвия разказва в едно интервю, че Гришата кой знае защо й казал още в деня на сватбата им, че няма да живее дълго?

Още в казармата му се обострило бъбречното заболяване, което носел от съвсем млад.

Със съпругата си Силвия Вачкова

Всъщност, това заболяване го мъчело и по време на снимките на последния му филм - "Мера според мера". Снимат в Ковачевица при кучешки студ, както разказва и дъщерята Мартина.

Това е мъчителен спомен за нея - тогава тя се снима заедно със знаменития си баща. Днес я натъжава една тяхна обща снимка - и двамата, в национални носии.

Последната им снимка с Мартина, по време на снимките на "Мера според мера"

Тогава той е само на 47 - налудничаво е дори да се помисли, че ще умре толкова млад.

Но ударът го покосява и в крайна сметка го умъртвява!...

Въпреки чутовното старание на лекарите да спасят народния любимец, медицината се оказва безсилна. Тромбът в атрофиралите му вени е голям...

С Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам" (1973)

Само веднъж Гришата дава обяснение защо е имал предчувствието, че ще умре млад:

"Майка ми е умряла от рак като съм бил на 12, имам две сестри, но съм имал и двама братя преди тях, които като деца са умрели!..."

Семейна снимка - със Силвия и малката Мартина (Снимка: Личен архив)

Странно, но излиза, че този веселяк с чувство за хумор - толкова заразително, че всички се смеехме само при появата му, цял живот е живял с тази тъга и страх в душата си - че рано ще напусне света и любимите си хора.

Силвия, Мартина и Гришата - семеен спомен (Снимка: Личен архив)

Със Силвия се срещат, когато тя още носи панделки на плитките - тя е на 14, а той - на 26.

Води я на сладкарница и любовта им пламва с такава сила, че той едва дочаква тя да стане на 15, за да й каже, че иска да се ожени за нея.

Обещава на баща й, че това няма да попречи на учението й.

Мартина свири на акордеон, в епизод с баща си във филма "Гибелта на Александър Велики" (1968)

Събитието е по Нова година.

Силвия взима за мъж Гришата с ученическите си дрешки, а той с панталона на Бочката /б.а. актьорът Димитър Бочев, техен близък приятел/.

С актрисата Пепа Николова във филма "Покрив" на Иван Андонов (1978)

В Гражданското им казват, че булката няма 18 и искат разрешение от родителите. Майка й и баща й, къде да ходят, тичат към Съвета, но в бързината майка й си забравила паспорта. Това се оказва проблем.

И единият от кумовете няма паспорт - бил в полицията, заради проверки за турне в Полша.

Баща и дъщеря на море (Снимка: Личен архив)

Стоят младоженците и се чудят какво да правят в тази "комедия в няколко действия", но истинска, реална и трогателна.

Желанието им да станат мъж и жена е голямо. В крайна сметка се женят и Силвия става "детето" на Сатиричния театър.

Животът им започва в бедност, но са щастливи заедно.

"Имаше страхотно чувство за хумор, но умората и болестите често го правеха тъжен, разказва Силвия Вачкова. Беше мълчалив и кротък, имаше някаква особена мъдрост в него....Все казваше "Всичко е възможно, всичко е нормално", но вътрешно се тормозеше - преглъщаше болката си, не искаше да тревожи никого с терзанията си, но сигурно това "преглъщане" го е убивало бавно и постепенно - водело го е с бавни стъпки към удара. Любовта на обикновените хора към Гришата будеше ревност и завист у някои хора. Приказките и недоверието на приятели - колеги от театъра, са го подтискали - преживявал ги е дълбоко!...", признава в едно интервю съпругата на актьора.

И сигурно си е отишъл с тази подтискана мъка в душата си, а външно изглеждаше весел и уравновесен.

С Георги Георгиев-Гец, във филма "Осмият" на режисьора Зако Хеския (1969)

Късно прозряхме, че на 18 март 1980 г. от нашия свят си е отишъл един човек, който като мъдрец е виждал всичко ясно - дори собствения си край, но не е искал да тревожи нас, глупците, с тревогите си.

Митко Бомбата и майор Деянов в кадър от тв сериала "На всеки километър" (1967-1971)

Ние виждахме усмивката му, но дори и не подозирахме за болката му.

Никога дори и не предположихме, че той е един "тъжен веселяк", който заради нас се е усмихвал, докато сърцето му се е свивало от самотните си преживелици.

Във филма на Милен Гетов "Юмруци в пръстта" (1979)

До края си е бил затворен в себе си - искал е да ни остави само усмивката си от екрана. И успя - запечати я там толкова трайно, че помним само нея!...

"Излъга" ни този самороден мъдрец, но с тази "лъжа" и днес стопля сърцата ни.

Еми МАРИЯНСКА


Какво четем:

🔴 Ден, който няма никога да забравя

🔴 Цяло Дуловско се вдигна на крак да спасява замръзналите щъркели

🔴 Яна Язова – хулената и хвалена писателка

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе