Хирургията не ти дължи нищо, само венец с цветя и 1 минута мълчание
Два са поводите, породили желанието да напиша тези редове:
Първият: днес съобщиха на сутрешният ни рапорт, че бивш наш колега, работил дълги години си е отишъл от този свят.
Вторият – предишният ден е приета пациентка със спешно състояние, изискващо извършването на манипулация, не толкова типична за нас хирурзите.
Когато се появи такъв пациент, всички велики специалисти, борещи се с нокти и зъби за да спечелят доверието на „перспективен“ пациент изведнъж застават отстрани и започват да гледат. Всички желаещи страстно славата на величието се дърпат назад. Всички радетели за равноправие и достъп до лечението на пациенти почват да ти дават съвети – това направи, онова направи, но остават встрани и …. гледат.
Защо гледат?
Защото трябва да се носи отговорност. Защото пациента може и да загине. И ако загине, те ще кажат със скрито задоволство: аз казах ли ти какво да направиш?
Но пък ако пациента оцелее, то тогава започва надпреварата за мястото „Добре, че бях аз“.
И така, този случай ще отмине. Даже бързо ще се забрави. Ще дойде следващият.
Хирургът, ако оцелее до пенсионна възраст и ако е достоен ще се оттегли.
Ако ли не – ще остане на мястото си, ще бъде полезен, докато му останат сили.
Така или иначе ще се оттегли.
Ще го забравим, и то много бързо. Само на маса, от време на време ще си спомняме за него.
И ще дойде един момент, когато на сутрешният рапорт някой ще каже: този наш колега е починал.
Ще станем в едноминутно мълчание да почетем паметта му. Ще купим венец да положим върху гробът му.
И само след около седмица ще продължим борбата: кой ще стане доцент, а кой ще стане началник, а защо онзи малък келеш има толкова пациенти, можем ли да го спънем, че много скача?
Затова хирургията е по – велика от нас.
Тя ни дължи една минута мълчание и венец цветя!
Д-р Петър Грибнев
Какво четем:
🔴 Щъркелите се настаниха в... гаражи и топли стаи🔴 Мързелива баница за 30 минути
🔴 Откажете се от всички очаквания
Източник: medicalnews