Дойдохме тука уж за малко…

Дойдохме тука уж за малко,
а вече цяла вечност ми се струва,
животът завъртя ни без да пита,
а дните станаха почти приятни…

„Не си помисляйте да се прибирате!” –
нареждат всички, без да сме ги питали.
Там живот отдавна нямало
и всички гледали сърдито…

А някой тука знае ли какво е?
Чак се чудя откъде да почна…
Уж хората навсякъде еднакви,
ама стъпваме по чужда почва…

Друг въздух тука сякаш дишаме.
И други ставаме, едни изкуствени.
Слънцето дори различно е,
а егото едно потъпкано…

Българийо, сънувам те, тъй свята си!
Все същата си, хората ти – истински!
Тоз моят корен – все към тебе дърпа ме!
И ще се завърна, обещавам си!!!

Веселина Караиванова

Какво четем:

Последвайте ни във facebook!

горе