Как да излезем от кризата на средната възраст


На мнозина това състояние е познато: те имат всичко – семейство, престижна работа, добри приятели, но при това се появява смътното чувство, че нещичко не им достига. Какво е то именно? Специалистите са единодушни – това е верен признак на кризата на средната възраст. Пред psychologies.ru темата коментира Светлана Ланда - вицепрезидент на асоциацията Wonderful Women’s World, експерт по развитие на личността и президент на Style of Life Academy.
В последните 10 – 20 години кризата на средната възраст значително „се подмладява”: все по-чисто тя настига и 30-годишните. Сега времето върви бързо и мнозина достигат до успеха на 27 – 30 г., след което настъпва и чувството на неудовлетвореност. Което означава, че трябва да погледнем вътре в себе си, докато това чувство не е прераснало в убийствена депресия.

Признаци на кризата на средната възраст
Достиженията ни във външния свят са важни, но те не ни носят пълно удовлетворение и щастие, ако не хармонират с вътрешните ценности, не изразяват дълбоките потребности на човешката душа. Когато хармонията отсъства, човек изпитва дискомфорт.
Кризата може да се определи по следните признаци:
- необяснима тревога или тъга, за които няма видими причини;
- отсъствие на удовлетворение от работата, лошо настроение, усещане за изгубено време;
- чувството, че живеем не своя живот.
Сред успешните хора най-много са ония, които строят живота си, ориентирайки се по външните показатели: благосъстояние, високо стъпало на социалната стълбица, уважение на околните. Но при това те невинаги знаят какво е важно за тях. Затова първата стъпка към излизането от кризата е осъзнаването на собствените възгледи, определянето в дълбоките ценности, намиране на вътрешна опора.

Определяне на ценностите
Когато задам въпроса „Какво е важно за вас?”, често слушам простички думи, например, „семейството” или „здравето”, казва Светлана Ланда. Но това са само думи, а всеки влага в тях различен смисъл. За един семейството означава потребност от поддръжка и разбиране, за друг - безопасност и здрав гръб, за трети - близки емоционални отношения и доверие. Здравето също всеки разбира по своему. За един означава спиране на честите простудни заболявания, а за друг – да има сили да се качи на Еверест или да се спусне до Марианската падина с акваланг и така да открие ново ниво на вътрешната си свобода. Когато започнем да се потапяме в тези смисли на душата, да се вслушваме в стремежите й, постепенно ще узнаем своята мечта и ще се съединим с тази енергия, която е скрита в нея. У онези, които действат, изхождайки от своите дълбоки ценности, няма усещане за пустота и чувство за изгубено време. Процесът на движение към целта е изпълнен със смисъл и носи щастие.

Три нива на битието
За да вкараме в ред размишленията си за кризата на средната възраст, трябва да осъзнаем три нива на битието си:
- Физическо ниво: къде и как живеем, с какво се храним и какво пием, къде ходим и с какво се заобикаляме, как се отнасяме към здравето си, съня си, почивката си и т.н.
- Емоционално ниво: емоционалният ни интелект, отношенията ни със самите нас и с околните, с колегите и приятелите. За какво в по-голяма степен способстват нашите мисли – за мир и сътрудничество или за конфликти и враждебност? Доколко познаваме и удовлетворяваме своите най-дълбоки питания, доколко разбираме потребностите на другите?
- Духовно ниво: доколко осъзнаваме своето предназначение и чувстваме връзка с целия свят?
Отговаряйки си на тези въпроси, ние осъзнаваме какви сме в настоящия момент. Понякога на някои от въпросите нямаме готов отговор. Тук трябва да слушаме себе си, да не бързаме. Проявете търпение и отговорът ще се появи. Първото ниво на ценности рядко предизвиква затруднения, над второто някои трябва сериозно да помислят, а на въпросите на третото ниво отговорите почти никога не се появяват веднага. Възможно е следващата идея да ви помогне да ги осмислите: ние имаме дълбоко разбиране за това, че всички хора на Земята и самата Земя съставляваме едно цяло. Разединението и конкуренцията са само илюзия. Да се намери потвържедние за това, не е трудно: правейки нещо добро за другите, ние изпитваме радост, а причинявайки им страдание, обричаме на страдание и самите себе си, дори да не го забелязваме.
От самото си раждане ние получаваме от света нещо важно, но настъпва време, когато сме длъжни да запитаме себе си какво самите ние допринасяме в този свят, какво му даваме. Понякога този въпрос звучи така: „Каква следа оставям след мен?” Ако знаем отговора на този въпрос, ние сме близо до съзнанието за своето предназначение, мисията ни, която ни дава сили за дълбока мотивация и енергия за действие, за въплъщаване на мечтите и за служене на другите. Подобна „сверка” със себе си трябва да правим по-често. Не е задължително да чакаме настъпването на кризата, за да разберем, че сме не там, където бихме искали да бъдем.

Избавяне от заблужденията
Защо невинаги знаем това от самото начало? Пречат ни разнообразни заблуди, стереотипи, наложени от околните. Например: „Нищо не мога да променя” или „Не съм достатъчно добра, за да променям нещо”. Понякога това дори не са собствените мисли, а ги наследяваме от родители, баби и дядовци.
„Вярвам, че изначално на човешката природа са присъщи добротата и щастието. И ако постепенно освобождаваме ума си от ограничаващите ни заблуждения, се връщаме към тази изначална природа”, казва Светлана Ланда. Това обаче не става в един момент с магическа пръчица. Трябват практика и търпеливо внимание: ние сме длъжни да развиваме осъзнатостта си. Поемайки по този път, изпитваме голямо облекчение. С всяка следваща стъпка ще растат радостта и нивото на преживяното щастие.
Ако човек живее с мисълта за това, че не е достатъчно добър, той започва и у другите хора да вижда „недостатъчно добро”. Ако човек е щастлив, няма да върши злини – той и на другите желае щастие. Постепенно изменяйки мислите си, ние променяме и живота си. И когато търсим щастието за самите себе си, при това не само на физическото, а и при другите две нива, толкова повече носим благо не само на себе си, но и на всички наоколо.

Всекидневна радост
Това е проста практика, която ще ви позволи да подобрите самочувствието си и да повишите емоционалния си фон.
Намерете в края на деня няколко минути. Намерете си тихо местенце, където никой няма да пречи на вашите размишления, и мислено преминете през всички събития на изминалия ден. Спомнете си 5 радостни момента. Те може да са значителни, примерно някое ново достижение или победа, а може да са и мимолетни – например мернали сте пробягващ през облака слънчев лъч, почувствали сте приятен аромат или сте чули мелодия, която ви харесва. А може би ви се е усмихнал непознат човек или вие сте се усмихнали някому. Почувствайте благодарност за това, че сте го преживели. Ако паметта ви така и не открие нищо радостно в изминалия ден, поблагодарете на себе си за това, че сте обърнали внимание на случилото се. И настройте фокуса си за това да забележите простите радости на следващия ден.
Повторяйки тази практика всекидневно, скоро ще откриете, че с всеки изминал ден ще имате повече радостни моменти. Тези тънки преживявания развиват вашия емоционален интелект и повишават нивото на щастие.

Какво задължително трябва да направите?
- Приемете онези дълбоки вътрешни ценности, в съответствие с които бихте искали да строите живота си.
- Осъзнайте и отстранете онези препятствия (заблуди), които ви пречат да правите онова, което искате.
- Набележете нови жизнени цели в съответствие с дълбоките ценности и предназначението си и започнете да се движите към тях.
- По пътя си към целта не пропускайте радостта от текущия момент. Бъдете в настоящето. Така ще излезете от кризата на средната възраст и ще преоткриете своята природа.


Какво четем:

🔴 Мъката в Комотини няма край: С евтините стоки от Кърджали и Кирково ще докарате беднотията и тук

🔴 Приказка за старостта

🔴 Защо напускам България

Източник:



Коментари



горе