Алексения Димитрова: Открихме свръхдоза живак в мозъка и косата на Георги Димитров, но не знаем как тя е попаднала там


Експертите се разделиха в мненията си за отравянето, казва журналистката, инициирала изследването

- Алексения, заради случая с отровения руски шпионин Скрипал бившият външен министър Соломон Паси коментира наскоро, че Русия има традиции в отравянето на свои хора, като посочи, че дори Георги Димитров е бил отровен в Москва. Преди десетина години ти направи разследване, от което стана ясно, че в мозъка и косата на Димитров има свръхдоза живак.

- Не мога да коментирам случая “Скрипал”, защото нямам информация. Мога само да повторя фактите, свързани с Димитров, които установи разследването на “24 часа” преди години. Няколко експертизи, направени в 3 софийски лаборатории по поръчка на вестника, откриха свръхдоза живак в мозъка и косата на Димитров. Това обаче не даде, а според мен и няма как да даде отговор на въпроса как, кога и къде свръхдозата е попаднала там.

- Как въобще се стигна до това изследване отровен ли е Димитров?

- През 1999 г., две години преди да почине, доц. Петър Гълъбов от Института по експериментална морфология, патология и антропология в БАН ми каза, че има съмнения, че Георги Димитров е бил отровен, но няма време и средства да подкрепи съмненията си с факти. По онова време той бе един от малцината, които знаеха всичко за мумията на Георги Димитров. Първо баща му – патоанатомът проф. Георги Гълъбов, в продължение на 30 г. се бе грижил за балсамираното тяло на Димитров, после той бе поел щафетата от него. Но най-важното в случая бе, че преди мумията да бъде погребана през 1990 г., той бе отрязал кичур от косата и бе взел мозъка, който се пазел в една каса в лабораторията под мавзолея. Държеше ги в две стъкленици в шкаф в кабинета си. Когато ги извади и ми ги показа, не можех да повярвам на очите си. Изглеждаше странно, че никой дотогава не беше се поинтересувал и не бе пожелал да потвърди или отхвърли съмненията за отравяне.

- Какво стана след това?

- “24 часа” организира изследването, защото в института на доц. Гълъбов нямаха подходяща техника. Затова доц. Гълъбов предостави материал от стъклениците на няколко експерти, които ги предоставиха на няколко лабортории, сред които Института по криминалистика и криминология към МВР. Те имаха апаратура, с която може да се улови и най-малкото количество отрова, както и много добри системи за ДНК анализ.

- Кой направи изследването?

- Двама експерти от института – ст.н.с. Йончо Йонов от сектор “Биология и токсикохимия на морфологията” и н.с. Марко Лалчев от сектор “Физикохимия”. Те изследваха косата за тежки метали. Докато режеха и мереха косата на Димитров, за да я пратят за изследване, експертите разказаха, че преди време техни колеги в Лондон са направили изследване на косата на Наполеон и успели да докажат завишени концентрации арсеник. Подобно изследване било правено и на косата на Карл II, в която открили свръхдоза живак – 55 мг/кг. Пробите от косата на Димитров бяха анализирани в 2 института по 2 различни метода. На 2 юли 1999 г. “24 часа” публикува първите междинни резултати от анализите на косата на Димитров. Според тях живакът в кичурите бе от 5 до 10 пъти над нормата. За да се изключат всякакви съмнения, проби от косата бяха занесени няколко седмици по-късно и в трета лаборатория – в Института по обща и неорганична химия в БАН. За да бъдат напълно сигурни, експертите отново провериха апаратурата в първите две лаборатории и направиха нови измервания. Резултатите се оказаха същите.

- Последно какъв бе резултатът?

- Окончателният резултат бе, че откритият живак е 48 мг на килограм. Експертите казаха, че никога преди това не са имали толкова високи стойности. За сравнение Карл Велики е умрял с концентрация 55 мг/кг и като причина за смъртта му американските експерти сочат хронично тровене с живак. Нашите данни обаче не бяха достатъчни, за да заключим дали Димитров е отровен, или не и затова трябваше да бъде изследван и мозъкът. Трябваше ни и токсиколог. Издирих такива учени, светила в своята област - проф. д-р Александър Монов и проф. д-р Ставри Стоянов. Направихме две експертизи на мозъка в 2 независими лаборатории. Отново поискахме съдействие от вътрешния министър и Института по криминалистика към МВР. Този път във вземането на пробите се включи и един от най-добрите съдебни медици в България – проф. Стойчо Раданов.

- Излезе ли нещо интересно при тази нова експертиза?

- Между другото, докато експертите оглеждаха и описваха мозъка в детайли, те с изненада установиха, че от дясната хемисфера е било взето парче за изследване.

- Някой някога е изследвал мозъка преди това?

- Кой, кога, как и защо е взел това парче, правена ли е експертиза и какво е установила, не стана ясно. Години по-късно, докато за пореден път четях материалите, с които разполагах, забелязах интересен детайл в един от плановете за ребалсамацията на мумията на Димитров. Мозъкът е бил оглеждан и описван в присъствието на съветски специалисти през 1959 г. Възможно е те да са взели част от мозъка. 

- А какви бяха резултатите от пробите на мозъка?

- Окончателните резултати надминаха и най-смелите очаквания – свръхдозата живак в различни участъци на мозъка се оказа от 5 до 25 пъти над допустимите норми. Един от експертите каза, че работи от 1978 г., но не е виждал подобно нещо до този момент и че е шокиран от количеството живак в мозъка на Димитров.

- Имаше ли категоричен извод, че Димитров е бил отровен в Москва?

- Анализите бяха предоставени за мнение на трима независими експерти по съдебна медицина и токсикология – проф. д-р Александър Монов, проф. д-р Стойчо Раданов и проф. д-р Георги Цеков. Въпреки категоричните данни за свръхдоза живак учените се разделиха в крайните си изводи. Професорите Монов и Раданов например бяха написали, че “не може да се приеме, че тази живачна находка има причинно-следствена връзка със смъртта”. Но бяха категорични, че живакът е проникнал в организма на покойника преди смъртта, продължително време и многократно.

- При какви обстоятелства?

- Според тях това би могло да стане чрез течни и други храни, които съдържат в малки дози органични съединения на живака, или при многократно или продължително вдишване на живачни пари, намиращи се в малка концентрация във въздуха. Според учените повишеното количество живак можело да се получи и при инжектиране в организма на живачни диуретични препарати. Те бяха категорични, че живакът не е проникнал в мозъка и косата при балсамацията или после при съхраняването чрез консервиращи течности. Не можеха обаче да са 100% сигурни как живакът е проникнал в тялото на Димитров приживе и дали това има връзка със смъртта му. Проф. Стойчо Раданов каза, че не може да даде окончателен отговор на въпроса отровен ли е Димитров. Според него било възможно живакът да бъде натрупан в организма от прилагането на терапия. Например някои болни в миналото били лекувани с инжекции “Новорит”, които съдържат живак.

- Какво беше заключението на проф. Монов?

- Той беше по средата. Каза, че е склонен да бъде приета тезата за отравяне, защото толкова много вреден химически елемент едва ли може да се натрупа само с рутинни лекарства. Ясно е, че при такова количество живак се умира, но не е ясно как този живак е попаднал в тялото на Димитров. Това му бяха думите.

- Някой от експертите беше ли на категорично мнение, че става дума за отравяне?

- Съдебният медик – проф. д-р Георги Цеков, който имаше докторат в областта на съдебномедицинската токсикология, бе категоричен, че Димитров е отровен. Каза, че няма никакви съмнения. Двамата учени от Института по криминалистика и криминология на МВР, които извършиха анализите на косата и мозъка също бяха склонни да подкрепят това мнение.


Какво четем:

🔴 Вижте как ще се обявява личен фалит по закона "Манолова"! 12% от кредитите у нас - лоши

🔴 Надежда Нейнски посочи най-важния резултат от срещата ЕС

🔴 Жената без крака роди 10-ото си дете във Видин и го изостави

Източник: 24 часа



Коментари



горе