Топ дестинация в Перник: Подземният минен музей


Музеят на минното дело е най-посещаваният туристически обект в Перник. Само през първите два месеца на годината оттук са преминали 1563 души.  През миналата година екскурзиантите наброяват 8 140. Сред посетителите има туристи от Англия, Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Япония, Германия, Гърция, Италия, Канада. Това съобщи на БТА Силвия Нотева - уредник "Нова и най-нова история" в Регионалния исторически музей в Перник.

Експозицията е  на 50 метра под земята

Експозицията е разположена на 50 метра под земята в две галерии с обща дължина 630 метра. Те са били част от първата държавна мина "Старите рудници", работила от 1891 г. до 1966 г. През 1986 г. мината отново отваря врати, но като музей - единствен на Балканския полуостров, за да покаже историята на въгледобива у нас.
Първоначално добивът изцяло бил ръчен. Сечивата, с които работели рудничарите били казма, лопата, секира, топор, бичкия и тесла. С чук и клин те откъртвали буца по буца. Затова и по-късно кръстосаните чук и клин станали емблема на миньорите.
В първото десетилетие на миналия век 96 на сто от всички каменни въглища в България се копаели в Перник.
В Перник са се случили много неща за първи път, разказа Нотева. През 1895 г. в града на черното злато е светнала първата електрическа крушка в България. В Подземния минен музей може да бъде видян първият лифт у нас. С него миньорите слизали в забоите. Те се закачали със седалка на безконечно въже, което се въртяло непрекъснато. Лифтовете се ползвали при стръмни участъци в мините, защото работниците нямало как да се качат във вагонетка и да я пуснат по наклона.

Канарче в клетка било първият измервателен уред в мината

Когато се свалял въглищният пласт, между процепите излизал отровен газ. "Най-опасен е газ гризу - няма мирис и цвят и убива на място хората", поясни Нотева. Затова миньорите влизали под земята заедно с канарче, затворено в клетка. Ако птичето е спокойно, дори пее - копаели, ако започнело да нервничи и се удря в клетката, миньорите го взимали и бягали. Това значело, че в забоя има газ.
Дървените подпори също имали сигнална функция. Те били направени от чам, защото този вид дърво пука, за разлика от дъба и бука. Когато подпорите започнели да пукат, това било сигнал за опасност от срутване на галерията и работниците се отстранявали.
В началото на всяка мина имало складово помещение, наречено още магазин. През 1941 г., когато започнали бомбардировките над София, тези помещения се използвали за бомбоубежища. Същата година в скривалището на "Старите рудници" се родил човек, който и до днес е жив и здрав. Помещенията са използвани освен за работа и за оцеляване на перничани под земята, поясни Нотева.
Пет години след отварянето на предприятието директорите закупили в помощ на миньорите коне. Първите били 120 на брой, унгарски, защото са по-ниски и с по-дебели крака. Те влачели по 3-4 вагонетки, като всяка една била с до половин тон товар. Животните живеели в конюшни под земята, които никога не напускали. Арабски кон не можел да влезе в мината, защото бил много висок.
В музея е експониран първият електролокомотив, заедно с контактна мрежа, произведен от "Сименс" за пернишката мина през 1925 г. Той бил направен по специална поръчка, защото трябвало до бъде по-нисък, обясни Нотева.
Показана е първата къртица, датираща от 1957 г. - прародител на сегашните мощни къртици, с които се копае столичното метро. Цялата техника под земята до 1944 г. е била немска и частично френска. "Още тогава е действал промишленият шпионаж. Това се доказва с петте подкопни машини, които са на различни фирми", посочи Нотева. Експозицията показва автентичен минен телефон, защитен от огън, самоспасители, предпазни средства, различни аксесоари и екипировка.

Иконостас на Св. Иван Рилски закриля миньорите

В музея има иконостас на Св. Иван Рилски, смятан за закрилник на миньорите. При влизане в галериите работниците се молели на своя покровител да няма инциденти. Над него е изписан миньорският повик "Бог на помощ". Призивът стоял на входа на всяка галерия.
Легендата разказва, че светецът спасил затрупани миньори. По време на работа в "Старите рудници" /днешния Минен музей/ се срутили стените и запушили изхода. Работниците вътре останали живи заровени. Когато започнали да се задушават от тежък въздух, чули глас и се показало сияние. Миньорите много трудно разровили срутените въглища и се промъкнали, докато излезли през пролаз между огромни каменни блокове, за който никой не знаел по-рано. Навън видели висок, слаб, белобрад старец, който носел в ръцете си кандило и им светил през цялото време. Духал силен вятър, но пламъкът на кандилото не угаснал - все блещукал и показвал пътя. Един от работниците казал, че това е Св. Иван. Оттогава миньорите честват деня на светеца.
До входа на подземния музей е запазено вкаменено дърво на повече от 5 млн. години, наречено "дърво на щастието". Според преданието при влизане в рудника миньорите го докосвали за късмет.
Днес всички гости на музея се допират до вкамененото дърво. Те отнасят за спомен от Перник и въглищно камъче на 25 милиона години.
От 2013 г. музеят по минно дело е част от 100-те национални туристически обекта.
Подобни експозиции има само на още 4 места в Европа - в Белгия, Германия, Полша и Русия.


Какво четем:

🔴 Утре 28 март имен ден празнуват...

🔴 Молитва към Господ, която помага в трудни моменти

🔴 Дупка за милиони: Полицаи на заплата пък пенсионери с пенсии!?

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе