Първите българи във Филипопол живеели в землянки


Средновековните българи не са харесвали градската култура и бит. Това проличава особено добре от намерените останки от землянките, в които са живеели в Пловдив. В тях от средата на 9. до 12. век живеят първите българи - жители на Филипопол. Това разказа пред Пловдивското историческо общество доцент д-р Камен Станев. През кариерата си той е изследвал различни археологически обекти от пловдивската градска среда.

Когато българите идват тук, показват, че не обичат градската култура. Утвърдени градски общности през първото българско царство е имало само в Северна България - в района на Плиска и Преслав, казва д-р Камен Станев. Първите българи се заселват в града по времето на хан Маламир. Филипопол е български град от 30-те години на 9. век до превземането му от княз Светослав през 970 година.

След това е византийски чак до Второто българско царство. Тогава над две десетилетия е част от Латинската империя. „Филипопол първи пада под византийска власт и последен се освобождава от големите български градове”, казва Камен Станев. Преди това, по време на управлението на Крум, градът също е превземан. Има находки, които показват, че е имало палежи.  

Един надпис от 816 година обяснява  ясно  дефинираните граници между Империята и Българското ханство. Тогава градът все още остава византийски, ала българите получават малък анклав на юг от река Марица. „Тази малка ивица земя става стратегическа, защото византийските търговци трябва да минават през българска територия, за да стигнат до Филипопол. В противен случай трябва да избират път през Родопите”, обяснява д-р Станев.  

До средата на 12. век средновековните българи живеят на територията на Филипопол в землянки. Това са вкопани на метър в земята къщи. В Северна България те съществуват до началото на 20. век. Науката ги нарича уземни къщи. Използват се от нашите предци повече от 1000 години.  

Землянките на средновековните българи във Филипопол са с размери 3 на 3 метра. Това е масовият модел. Стърчат не повече от метър над земята и са били покрити със слама. „В единия ъгъл тези землянки са имали огнище. Това са били масовите жилища на българите във Филипопол”, разказва доц. д-р Станев.

Преди идването на предците ни населението на града било намаляло много. „Отношението на българите към градския бит са се отразили и върху статута на Пловдив след това. Дори не сме сигурни дали в този ранен период, когато идват българите, градът е бил административен център. Много е вероятно да е бил подчинен на друг средновековен град, като Копсис (крепостта Анево)”, казва пловдивският историк.

Лека-полека Филипопол отново започва да се развива и по времето, когато идват кръстоносците, вече се знае, че е много богат и пъстър. При Втория кръстоносен поход в града идват много немски рицари. Тогава се споменава, че тук работят много кръчми. Има археологически находки на керамика, които показват, че тогавашните пловдивчани не пиели само вино.

Открит е малък глинен съд, който не може да е за вино. „Може да е бил за лютив сос или нещо друго”, казва доц. Станев. Дали това друго не е ракия? Науката не може да каже по категоричен начин. Рицарите дори убиват един фокусник, който прави представление с гълтане на змии. Накарали го да каже как прави номера си, а той отказал. Инцидентът е станал на западните склонове на Небет тепе.

Извън Филипопол има много схватки с недисциплинираните немци. При Третия кръстоносен поход на Фридрих Барбароса вече се споменава за огромното количество скъпи къщи в града. Кръстоносната армия остава тук няколко месеца и върши всякакви поразии. Някои къщи частично са подпалени.

Чума и славяни

Един от периодите на Балканския полуостров, за които почти няма писмени данни, е между 7. и 8. век. В началото има няколко мащабни аварски нашествия. Идват и славяните. Това, комбинирано с чумата, води до загиване на вътрешните балкански градове.

Сердика (София) по това време е напълно изоставена. Не знаем какво става и в Пловдив, защото няма следи от археология от 7. век. През това мрачно време оцеляват само византийските градове по черноморското крайбрежие, и то до Месемврия. Там животът продължава да кипи, има открити некрополи и писмени сведения за това време.

Хан Крум заселва хиляди ромейци отвъд Дунав

При войните между България и Византия нашата армия често разрушава крепостните стени на превзетите градове. Това се прави, когато се прецени, че нямаме достатъчно ресурси, за да ги задържим. „Не става въпрос за цялостно бутане.

Това е невъзможно, защото на някои места в града зидовете са дебели над три метра. Достатъчно е да бъде разрушена портата и кулите до нея. След това в мирните договори задължително съществува клауза след войната да не се възстановяват крепостните стени”, обясни доц. Камен Станев.  

При такива рейдове се отвлича и населението. При Крум десетки хиляди ромейски граждани са отведени отвъд Дунава. Има сведения, че са заселени в района на Букурещ. Други чак до Молдова. „Тогава не се е гледало на земята като на богатство. Богатството идва от многобройното население, което плаща данъци и носи приходи”, подчертава доц. Станев. 

Тези отвлечени  византийци никога не остават завинаги на новите места. След време при други политически реалности империята е изпращала кораби да ги връща по родните им места.

Преселението на арменците

През 10. и 11. век, след като пада пак под византийска власт, във Филипопол са докарани арменци павликяни. Второто многобройно преселение е на православни арменци и е извършено през 986 година.

„Интересното е, че тогава има естествена миграция и на българско население от Северна България. Става нещо като сега - едната част от страната започва да се заселва в другата”, обяснява доц. Станев. Може би този процес, както и сега, е бил по икономически причини.

20 000 набити на кол

Едно от жестоките нападения над Пловдив през средновековието е дело на киевския княз Светослав. Знае се, че избива голяма част от населението на града. Писмени източници споменават за 20 000 българи, набити на кол.

Вероятно става дума за битка със Западните български войски. Фактът, че идват да помогнат на града, вече показва безспорния български характер на тукашното население.

В подобни домове са живеели във Филипопол българите 


Какво четем:

🔴 Преди 20 години баба ми каза: Правиш голяма грешка, ще съжаляваш

🔴 Ако страдате от ишиас, използвайте тази рецепта за лечение

🔴 Седнах пред иконата от баба и се помолих... В живота ми се случи чудо!

Източник: Марица



Коментари



горе