"Нощта ме разлюби, денят отминава…"


Три стихотворения от най-нежния български поет, сиротното дете на поезията Димчо Дебелянов, роден на 28 март преди 141 години

Ти смътно се мяркаш…

Ти смътно се мяркаш

из морната памет,

кат бродница сънна

в бездънна гора —

аз тръпна след тебе

и тръпно ме мамят

в мъглите вечерни

две черни пера.

След сетната среща

да срещна забрава,

подемах се, падах

и страдах навред.

Нощта ме разлюби,

денят отминава,

ни радост донесъл,

ни весел привет.

И ето, погребал

в тъга непобедна

надежди и младост

в безрадостен склеп —

аз гасна, аз гасна

с утеха последна —

на спомена в здрача

и плача за теб.

Nevermore

Пропасти вечни делят те от мене,

зная, че ти си безкрайно далеч,

но пак като лъч след вековно затмение,

чакам да дойдеш… Ще дойдеш ли?

                — Никога веч!

Рано пробуден, с тъги непросветни,

впивам аз погледи в мрака далеч

и с клетви, и жал, безутешно преплетени,

чакам да съмне… Ще съмне ли?

                — Никога веч!

Мойте градини Неволята черна

с преспи засипа. Те дремят далеч,

а химни и смях в полунощ обезверна

чакам да трепнат!… Ще трепнат ли?

                — Никога веч!

Сиротна песен

Ако загина на война,

жал никого не ще попари —

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби —

приневолен живя сирака

и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.

Ще си отида от света —

тъй както съм дошъл бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.

Родната къпща на поета в Копривщица

© Димчо Дебелянов


Какво четем:

🔴 Връх Орфей

🔴 Съдбата на българската аристокрация след османското завоевание

🔴 За усмивката на Ники: Едно смело момче, което се бори за живот

Източник: afish



Коментари



горе