Фермерка се зае с опазването на изчезваща българска порода овце


Някога земите около Габрово били населявани от траките. До нас, съвременните хора, са достигнали сравнително малко техни следи, предимно във вид на глинени съдове с шнурова украса, намерени в някои пещери в района. Учените обаче са открили, че тук са се пресичали древните пътни артерии, свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Верейският друм, Иванкова пътека.

Тъкмо при Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І, разбили отстъпващите византийци начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърдила Второто Българско царство.
По време на Възраждането в Трявна кипяло занаятчийство, майстори зидари и дърворезбари ваели изящни в архитектурно отношение къщи и ги украсявали с уникални резбовани дървени тавани.

Пак в този район се случили драматичните събития по време на Руско-турската война (1877-1878) - Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските воини и българските опълченци.
В онези времена и в годините след Освобождението местните хора се препитавали освен със занаяти, строителство и търговия, но и с животновъдство. Силно застъпено е било овчарството. Точно с отглеждането на овце се е занимавал и прадядото на Иванка Данева, която, заедно със сина си Иво, е сред малкото днешни обитатели на село Глутниците в община Трявна.

В рода на Данева се разказват легенди за несравнимия вкус на млякото, добито от животни, които се хранили основно с билки и свежа трева по високопланинските поляни под връх Белновръх.
Днес тези горски морави са обрасли с храсталаци и дива растителност, защото вече няма животни, които да пасат по тях. Трудно е да се поддържат и защото ливадите междувременно са върнати на някогашните си собственици, а мнозина от техните наследници са пръснати в големите градове на България и в чужбина и не им е никак до земята на дядо и баба. Иванка е едно от малкото изключения.

В края на 80-те години на ХХ век в селото имало голям стопански двор, стопанисван от тогавашното ТКЗС. При ликвидацията на кооператива жената купила обори и решила да продължи семейната традиция с отглеждането на овце.
Мъчила се с тях през последния четвърт век, докато накрая останала единственият животновъд в обезлюденото село, населявано днес от 5-6 души. След като се пенсионирала, се отдала изцяло на фермерството, а й помага синът й Иво.

32-годишният животновъд е от хилядите български стопани, които са наясно, че не могат да се издържат само от земеделие и животновъдство за разлика от селяните в развитите държави. Работи като сервитьор в заведение в Трявна, а "свободното" си време е посветил на семейната ферма.
Иванка и Иво отглеждат 35 овце от старозагорската аборигенна порода. В началото на годината двамата решават да се заемат с развъждането и на агнета от изчезващата стара българска средностаропланинска порода. Овцете от този вид навремето били много разпространени в централната част на Балкана заради отличните си качества за живот в трудни условия.

Те са резултат от народна селекция и са от типа на каракачанските овце, но по-едри, с издължено тяло и по-висока продуктивност. Живото тегло на овцете майки е около 40-45 кг, а на кочовете - 60-65 кг. Кочовете дават средно до 4 кг вълна при стригане, а овцете майки - около 3 кг, като дебелината на руното може да достигне изключителните 20-22 см.
Овцете са и красиви, според мнозина фермери, които отказват да гледат френски породи заради неестетичния им външен вид. Вълната на нашите е с разнообразна пигментация - от сиво и бежово, до червено и черно. Рогата на старопланинските мъжки са завити като охлюви, а женските обичайно са безроги.

Лактационната млечност на средностаропланинската овца е около 75-80 л с висока масленост, а биологичната й плодовитост е 110-115%. Овцете са дребни, но много подвижни, затова се справят отлично с каменистия терен на Стара планина.
Животните от тази порода имат развит инстинкт за самосъхранение и гени, които ги правят устойчиви на простудни заболявания. Въпреки всички плюсове, средностаропланинските овце с ликвидирането на българското животновъдство намаляват прогресивно и към 2008 г. броят на представителите на породата е бил едва 13 612.

Иванка и Иво се свързват с неправителствена организация, която им помага да вземат безвъзмездно агнета от тази порода. Оказва се, че освен всичко, средностаропланинските овце са ценни за равновесието в природата и възстановяването на обраслите с храсталаци планински поляни.
Така по пасищата край Глутниците се появяват десет агънца. През май природозащитниците организират транспортирането им от Карлово, където в началото на тази година животните са родени в местно стадо.

Иво е наел 200 дка от ценните ливади. Надява се с всяка следваща година пасищата му да се увеличават, докато достигнат 1000 дка - толкова са му нужни, за да изхранва всичките си овце. Иванка и Иво са поели гаранция да опазват средностаропланинската порода и да не допускат животните да се кръстосват с други породи.
Понеже никой у нас не изкупува добитата вълна, Иванка плете от нея домашни жилетки, елеци и чорапи. Фермерите обаче се надяват да затворят цикъла като намерят добър пазар за вълната и започнат производство на мляко и овче сирене.


Какво четем:

🔴 Солидарността не трябва да е сляпа, обяви Румен Радев по случая "Скрипал"

🔴 Румен и Десислава Радеви на студентски театър в НАТФИЗ (Снимки)

🔴 История за умиращи коне и за нашето лицемерие

Източник: Десант



Коментари



горе