Как Атанасовското езеро стана солница и център за лечение с луга и кал
В Атанасовското езеро в Бургас са най-новите солници в страната ни – от 1906 г. Солта, добивана тук, е била с отлични показатели, превъзхождаща по качество тази от Анхиало. През 30-те години на XX век в няколко чужди стопански списания в Германия, Румъния и други страни излизат статии със сравнителни химически таблици, които посочват солта, добивана от Атанасовско езеро, като най-чистата в света. Нещо повече – целебната кал в езерото го превръща и в един от най-посещаваните естествени лечебни центрове у нас.
Как Атанасовското езеро се превръща в солници
Въпросът за превръщането на Атанасовско езеро в солници е проучван от държавата още през 1895 г. и 1897 г., заради проблема с маларията в Бургаския регион. И трите влажни зони тогава – Мандренско, Ваякьойско и Атанаскьойско блато, са сочени като основни „гнезда на заразата“.
През 1905 г. с решение на Народното събрание, езерото е отдадено на концесия за превръщането му в солници на фирмата „А. Илиев и Сие“ от Варна за 30 години. Илиев влиза в сътрудничество с руския поданик И. Туршу и фирмата започва да работи под името „А. Илиев и Сие И. С. Туршу”. Съгласно сключения на 14 май 1905 г. договор, фирмата се задължава да започне дейност си от 1 януари 1906 г.
Първите две години са много тежки за наемателите. Силни бури и тежки наводнения разрушили изграденото от тях, а сол така и не е произведена. Освен това те работят по руска технология, която не е подходяща за нашите метеорологични условия. През 1908 г. се налага да построят наново солниците на отсрещния бряг на езерото, където се намират и сега и да се консултират със специалисти за технологията.
Професия солничар
Добивът на сол се повишава значително, но нови бури и проливни дъждове (1914 -1916) разрушават част от съоръженията, а местното население разграбва останалото. Всичко това, заедно с Първата световна война, слага край на това предприятие. През 1917 г. концесията е отнета в полза на държавата.
Швейцарска фирма първа прави успешно производство на сол в Бургас
През 1919 г. Министерството на земеделието и държавните имоти започва отново търгове за отдаване под наем на езерото, но неуспешно, заради прекалено краткия наемен срок – само пет години. Така Атанасовско езеро остава неизползвано за солодобив до 1922 г., когато е отдадено за срок от 25 години на чуждестранната фирма „Акционерно дружество за търговски и индустриални блага – Гларус“ – Цюрих, Швейцария, с договор подписан на 25.08.1921 г.
Лековитата луга и кал от езерото помагат при много болести
Хора от цяла България и много чужденци идват на Атанасовското езеро, за да се потопят в лековитата луга и да се намажат с лечебна кал. Солниците се намират на 3 км от Бургас и до тях лесно се стига пеша от северния плаж, както и по новата велоалея.Лугата е продукт на солодобива и съдържа само неорганични вещества – натриев хлорид, магнезий, калий, сяра и др.Получава се след изпаряване и концентрация на солите в езерната вода. Черноморската луга е с доказан медицински ефект – прилага се при лечение и профилактика на болести свързани с костите и ставите, кожни възпаления и рани, разширени вени, простудни заболявания. Препоръчва се при артрози, артрити, тендовагинити, дископатии, изкълчване на ставите и ишиас. Добре е да се стои в лугата не повече от 20-30 минути, за да не се претоварва сърцето.
Лечебната кал е утаечен продукт на затвореното солено езеро, тя е чиста и хомогенна, с тъмносив до черен цвят и мирис на сероводород от множеството гниещи микроорганизми.Съдържа неорганични съставки като силикати, пясъци, гипс, железни и алуминиеви съединения, различни хидроокиси и соли.Този състав се е образувал с хилядолетия от гниенето на едноклетъчни организми, водорасли, риби, раци, миди. Един сантиметър лечебна кал се образува за минимум една година.
Същността на калолечението, известно още като пелоидотерапия, е комплексно въздействие върху цялата периферна нервна система, посочва vesti.bg.Топлинните ѝ свойства разширяват съдовете и отварят нови капиляри. Така намалява отока и болката, зарастват и се заличават белези от рани, подобряват се обменните и регенерационните процеси.Освен че лекува, калта разкрасява и подмладява, защото през кожата преминават калций, йод, фосфор и други елементи.
Договорът е пълен с множество членове, които са трудни за изпълнение и изискват големи капитали. Въпреки тежките условия на концесията обаче, дружество „Гларус“ за кратко време успява да развие солниците и да се превърне в най-крупния тогава солопроизводител в страната ни. Солта бързо се налага на пазара като продукт с отлично качество. След изтичането на концесията през 1946 г., съгласно договора всички инсталации за солодобив, жп линиите в езерото, техниката и целият инвентар остават собственост на държавата.
От 1946 г. солниците на Атанасовско езеро се експлоатират от Държавно минно и солодобивно предприятие (ДМСП) „Черноморски солници“ – Бургас, след което преминават през няколко частни фирми. Днес стопанин на солниците са „Черноморски солници“ АД.
Професия солничар
Тук повече от век се упражнява една от най-древните и трудни професии – тази на солничаря (соларя). В миналото това е бил високо ценен и уважаван труд, защото солничарите са добивали по-скъпата от злато морска сол. Днес вече отмираща като професия, поради въвеждането на промишлени методи за добив на сол, солничарството се запазва само благодарение на старите майстори, пазещи тайните и тънкостите в занаята в малкото места на континента, където все още се използват традиционните техники, запазени и предавани през поколения.
Редица промени през XIX век довеждат до промяна на специалния статут, с който
са се ползвали солничарите. С времето високото обществено място, което са заемали,
освобождаването им от определени данъци и други привилегии, остават в миналото.
Постепенно се променя и заплащането им – от високо за тогавашния стандарт на средно,
като през 20-ти век им се налага да упражняват и друга професия, за да могат да
изхранват семействата си. От дълбоко уважавани в миналото, по-късно те са принудени
да работят в тежки и унизителни условия.
В солодобива преобладава ръчният труд
През 1932 г. инспектор по труда пише до бургаския областен управител следното изложение за условията, при които работят солничарите в дружество „Гларус“, което извършва солодобив в Атанасовско езеро:
„За работниците няма построени никакви жилища, те спят на открито или в складовете, които са ветрилници. При усилената работа в сезона, когато има наплив на работници, в склада спят стотици работници, натъпкани като сардели в задушливите и смрадни помещения. Зарази, комари и много други заболявания тровят здравето на тия хора.
Езерото е едно от последните места у нас, където се пази традицията на старите солничари
Няма даже приспособени мивки за измиване на краката, поради което на всички работници в басейните краката са покрити с рани. Медицинската помощ е съвършено слаба, защото при наличието на толкова работници няма постоянен лекар и медицински персонал, пито амбулатория. Ниски надници, лоши хигиенни условия и масови заболявания – ето трудовите условия на това предприятие.“
От 1906 г. до днес езерото е едно от последните места в България, където се пази традицията на старите солари, която не е претърпяла особени промени. Единствено тежките солничарски колички са заменени от гумнолентов транспорт, който облекчава в известна степен работата. В средата на ХХ век условията се подобряват значително.
Ръчната работа е в основата на добива на сол – от подготовката на басейните за новия сезон, осигуряване на движението на солените води в солниците, ремонт на земните диги и дървените валове, разделящи езерото на отделни басейни, събирането на тънкия слой кристализирала сол, до майсторското й оформяне на огромни купове – бохори.
С времето част от процесите в солодобива се механизират
Соларството в Атанасовско езеро е изцяло ръчен труд, изискващ физическа сила и свръхчовешка издръжливост за работа под палещите лъчи на слънцето. Малцина са вече тези, които избират тази професия и могат да носят с лекота солничарската лопата, да вадят мократа и тежка сол и да работят целодневно в изпепеляващи условия. И въпреки че предлаганите заплати са над 1200-1300 лева, почти няма желаещи да работят като солничари.
Производството на сол през годините
В солниците на Атанасовско езеро в миналото се е произвеждала основно едрокристална и смляна морска сол. Готварската сол на дружество Гларус е носила името „Еделвайс“ и се е продавала в картонени кутии по 1 кг.
През 1927 г. е инсталирана преса за производство на солни брикети за нуждите на животновъдството с капацитет 5-6 хиляди тона годишно. Целта е била брикетите по 5 и 7 кг да заместят чуждата вносна каменна сол. Проучванията и анализите тогава показват, че брикетната морска сол има много по-добър химичен състав от каменната и може напълно да я замести.
През 30-те години се произвежда и глауберова сол, а през 1955 г. в продуктовата
листа на бургаските солници за кратко има магнезиев хлорид и магнезиев карбонат
за направата на изолационни материали. Суровината е евтина, понеже се добива от
отпадъчна луга, която по-рано е била изхвърляна в морето. След 1956 година от езерото се добива спорадично и медицинска луга. Днес „Черноморски солници“ АД произвеждат едра кристална и мляна сол, а отскоро
и
Технологията за добиване на сол
Добивът на сол се осъществява по традиционен начин чрез слънчево изпарение на концентрирана морска вода. Солеността на водата на Черно море е 18 %о или 18 г/л сол, което е около половината от общата соленост на Световния океан.
Добивът е организиран и в двете части на езерото – северна и южна, като площта
на двете солници е 1510 ха. За нуждите на солодобива водното огледало е разделено
на басейни с различна големина чрез земни диги, дървено-земни валове и канали.
Морската вода се изпарява в басейните, наречени изпарители, докато стигне до кристализаторите
– басейните, където солта се отлага на дъното, а останалата над нея течност с
наситен розов цвят е лугата. За управление движението на водите се използват помпени
станции, канали и савачни устройства.
Готовата сол се транспортира с вагони
Морската вода достига в солниците по гравитачен път, понеже езерото е разположено на около 1 м под морското равнище. Водата се придвижва контролирано през системата от изпарителни басейни, като под въздействието на слънцето и вятъра се изпарява и се концентрира. В последния изпарителен басейн се получава силно концентриран солен разтвор, с който се пълнят басейните, наречени кристализатори.
Тук солта кристализира и от солен разтвор преминава в твърдо състояние, отлагайки се на дъното на кристализаторите. Те се валират рано напролет, за да се уплътни дъното и да се отстранят неравностите, след което се заливат със слабо концентрирана солена вода (5-6 %), при която популацията на планктона е най-висока. С увеличаване на концентрацията част от видовете на планктона умират и се утаяват, като на дъното на басейна се формира слой с дебелина 1-3 мм, съставен от органика и соли, който се нарича „майка“ и е от съществено значение за качеството на добиваната сол.
Когато плътността на водата достигне 25,7°Ве започва кристализацията на солта. Извличането й се извършва до плътност 30°Ве, защото след тази граница от разтвора се отделят магнезиеви соли, които са нежелан примес и придават горчив вкус на солта.
Бургаските солници
Нивото на водата, което се поддържа в кристализаторите е 10-12 см. Водата се изпарява и непрекъснато намалява, поради което се вкарват периодично нови количества наситен разтвор, получен в изпарителите. Постепенно солният пласт в кристализаторите нараства и за 60 дни достига дебелина 4-5 см. Тогава се пристъпва към събиране на солта.
Събирането се извършва ръчно от 100-140 сезонни работници. Солта се извозва от басейна с хидротранспорт. Промива се в машини със солен разтвор, при което се почиства от магнезиеви соли и механични примеси. След това, посредством система от гуменотранспортни ленти и елеватор, солта се складира на открито във вид на големи купове, наречени бохори, които могат да бъдат от 500 до 5000 тона.
Водата в най-солените басейни придобива наситен розов до червен цвят
След изтребването на солта от кристализаторите, концентрираните солени води се отвеждат и се депозират в запасни басейни, за да послужат за следващия сезон. Кристализаторите се поддържат сухи през неактивния период, а дъждовните води се отвеждат в морето чрез помпи.
Добитата и складирана сол целогодишно се преработва и пакетира в производствения цех на предприятието. За тази цел солта от бохорите се товари с багер на дървените вагончета на теснолинейка, чийто релси опасват част от басейните и след това се превозва до цеха, където в зависимост от предназначението си преминава през допълнителни операции като сушене, мелене, пресяване, йодиране. Солта се пакетира в опаковки от 1 до 60 кг и се съхранява в складови помещения до продажбата й.
През лятото водата в най-солените басейни придобива наситен розов до червен цвят, който се дължи на цъфтежа на водата, солничното раче и магнезия. През горещите месеци по-голямото съдържание на азотни и фосфорни съединения предизвиква силен растеж на водорасли и тяхната биомаса става видима за човешкото око. Розовият и червеният цвят идват от специфичните пигменти, съдържащи се в планктона.
* В статията са използвани факти и фотоси от интерактивната изложба за Атанасовско езеро „СимБиотично“
Какво четем:
🔴 Млада фермерка отглежда ангуси и сливи край Априлци🔴 "Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила" – Копривщица - дом на гении
🔴 Панагюрското съкровище се завръща у дома
Източник: Agronovinite
Коментари
Последвайте ни във facebook!
