Момичето, което работи в Бизнес парка и си гледа крави


„Всички ни гледат с огромно недоверие – как така толкова млади хора са решили да се занимават точно с това.”, казва 27-годишната Златина Антова. През седмицата тя работи в международна компания в Бизнес парк София, а през почивните дни се занимава със селскостопански животни в село Бракьовци, недалеч от Годеч, с намерение да изгради цяла кравеферма.

Засега Златина и приятелят й са купили 10 крави, имат вече и едно теле, а очакват скоро да се родят още поне 5. Кравите са настанени в ремонтирана стара постройка край селска къща. През седмицата за тях се грижат роднини на двамата кандидат-фермери. В събота и неделя двамата зарязват работата си в Бизнес парк в София и цял ден се грижат за животните, доят, хранят, чистят.

Тя, филолог по образование, и приятелят й вероятно имат по-различни разбирания за материалното от повечето си връстници. Двамата си мечтаят за „трактори, хладилни вани и цялостна модернизация на мястото им на село, както е било едно време”, за да създадат модерно стопанство. Към момента разполагат с най-нужното оборудване – „всякакви инструменти, гюмове, доилен агрегат” – причудлив за непосветения уред, който Златина с много усилия намира. Те са в процес на регистрация като земеделски производители, за което най-важни са въпросният агрегат, наличието на пасище и чист (Златина подчертава определението) обор.

Златина. Снимка: личен архив

„Когато не съм близо до животните, те вече ми липсват. Отглеждаме за семейните нужди и пилета, патета, пуйки. Всички те са толкова интересни и различни, а откровено казано ме изумява обичта, с която те даряват. Не се замислям особено около крайностите на двете дейности – работата в компания и на село – може би защото нямам време много да размишлявам върху това…”.

Кой разля млякото?

Животните трябва да са „чисти, както и да им е подбрана хубаво окосена трева”, необходима е и добра база за складиране на продуктите, тъй като млякото е доста нетраен продукт в чистия му вид. Нужно е и запасяването със сено, но „финансите все още са ограничени”, добавя Златина. „Една ферма се издържа по-лесно, ако разполага с допълнително земя за обработване. Ние вървим с малки темпове, но се надяваме нещата да се подобрят”.

Село Бракьовци според ГРАО е с около 50 жители, намира се в западния регион (виж тук за селата от този район) , където селският живот замира, подобно на много други села в България.
Златина и приятелят й вероятно са сред малкото хора, тръгнали срещу течението. Както в e-vestnik писахме (виж тук), статистиката сочи, че през 80-те години в България е имало 11 млн. овце, като днес те са 1,5 млн. В прехода у нас са се загубили близо 10 млн. овце. Едрият рогат добитък до 1990 г. е бил 2,3 млн. глави, а към 2012 г. е 560 хил. глави. От тях кравите са 250 хил., а преди са били близо милион и половина.

Гордостта на Златина и приятелят й - оборът с 10-те (засега) крави. Снимка: личен архив

Статистиката у нас има 1130 села с население между 1 и 49 души застаряващо население. Както и 200 села „призраци”, без никакви жители. Според Института за изследване на населението и човека при БАН те са най-малко 500.

Според други статистики в последните години, публикувани на сайта на Министерство на земеделието, количеството преработено мляко у нас постоянно намалява. За 2013 най-малко количество прясно пакетирано мляко за пиене е произведено в Северен Централен регион – само 3076 литра, и в Северозападен регион – 3418 л. За сравнение в Североизточния регион то е над пет пъти повече – 19 171 л.
Същевременно количеството на пакетираното мляко за пиене и киселото мляко като цяло са намалели с около 2 % миналата година  в сравнение с предходната.

За администрацията и как губим играта Фармвил

През 80-те години в Испания се наблюдава вълна от предприемчиви и иновативни млади хора с модерно образование, решили да развият бизнес на село. Като последица се появяват нови брандирани продукти - сирене, мляко, нови марки бира.

Повечето млади хора сигурно имат познания за това какво е нужно за изграждане на стопанство от играта Фармвил във Фейсбук. Оказва се обаче, че и администрацията не им съдейства кой знае колко. Хора като Златина и приятеля й срещат неразбиране на места, където би трябвало да ги подкрепят с компетентност на административно ниво.

„Най-много ме изуми фактът, че администрацията ни гледа с един безкрайно учуден и недоверчив поглед, сякаш ние сме луди или пък не знаем с какво искаме да се захванем”, разказва Златина.
„От административна гледна точка обработването на документи е най-голямата пречка, като покрай изготвянето на един често изниква и нуждата за изготвяне на още няколко”.
За регистрация на ферма на първо време са нужни редица документи - за номер на стопанството, договор с ветеринар, различни документи, удостоверяващи класа на стопанството.

На помощ за изграждане и модернизация на едно стопанство по принцип има евросредства, които в настоящето „не се знае дали и кога ще има”, разказва Златина. В добавка, заради политическата нестабилност в последните месеци има забавяне и на проектите за млади фермери.
„Ние сме късметлии, че имаме земята за оборите и подходящ район за развитие на такъв бизнес, ако може да се нарече бизнес. Все пак очаквам да има и “изненади”, защото вече веднъж ни беше отказан достъп до субсидии по програми, поради маневри на поземлена комисия, която помага на свои хора. Този път обаче сме подготвени за съответни действия, ако това пак се случи”.

Две от кравите на запалените фермери. Снимка: личен архив

Ако Златина и приятелят й получат субсидии, ще създадат модерно стопанство, което е техният мечтан проект и проекто-мечта. Преди време двамата едновременно остават без работа и решават, че могат да инвестират усилия в отглеждане на животни и производство на мляко. Впоследствие започват работа, но не изоставят идеята, а си купуват крави и започват със същинската реализация на кравефермата. Получават подкрепа и от родителите на приятеля на Златина, които гледат животните през седмицата. За решимостта да се занимава с това, Златина споделя следното:

„Преди всичко за мен това е труд, който осмисля живота. В един момент останахме без препитание и решихме, че това е най-доброто, което можем да направим. Освен това много обичаме животните и качествената храна, а и е грехота да оставим земята си необработвана и неизползваема. Обичам българското село с неговата живописност и спокойствие”.
„Истината е, че сам човек мъчно би се справил с цялата административна работа, но това не бива да отказва хората, които са се захванали. Ние заедно участваме в издаване на нужните документи и опознаване на спецификите на отглеждане на животни. Трудности има и няма как да няма, с каквото и да се захване човек, освен ако не е късметлия по природа. Не ми харесва, когато хората от поколението на родителите ми чакат държавата да се сети за тях и прехвърлят цялата отговорност на нея. Не бих искала да нося този психически товар и отказвам изобщо да очаквам помощ от другаде, защото шансът да я получа така или иначе го няма или е нищожен”.

Златина среща много силен интерес за доставка на мляко, което фермата ще произвежда и това е логично. Самата тя не харесва “купешки хляб” и си пече вкъщи сама, защото всеки оценява домашната храна, “стига да е от доверен човек”.

„Истина е и, че сме позабравили какво е на село и какъв труд се изисква. Отиваш в магазина и не мислиш как продукцията стига до там и как е отглеждана. Във фермерството трябва 24-часова готовност… Да не говорим, че това при нас е свързано с животни, които не можем да оставим гладни и мръсни. Накрая обаче удоволствието да ядеш чиста и добра храна осмисля всички усилия”.
Златина се надява скоро усилията за регистрация на фермата да имат успех, за да може да създаде действаща мрежа на доставка на мляко, а някой ден „защо не - и на сирене”.


Какво четем:

🔴 Георги Георгиев-Гец за качествата на актьора, 1969 година

🔴 Нося я на ръце и само с нея съм щастлив

🔴 Дъщерята на Бойко Борисов му сервира новина, която го направи най-щастливия човек на света

Източник: e-vestnik



Коментари



горе