Иглика за Цветница, но на салата


Природата си знае работата. Първите пролетни растения съдържат вещества необходими на организма за подсилване и укрепване след дългата и мразовита зима. И макар че голяма част от тези растения са по-популярни като цветя, то се оказва, че те имат уникални лековити качества. Именно такава е игликата. Оказва се, че тя е едно от най-добрите средства за борба с пролетната умора.

От откъса от „Диворастяща храна” от Пенчо Далев ще научите всичко за игликата – как да я берете и съхранявате, коя част от растението за какво е полезна, както и някои лесни рецепти за салати, супи и ястия.

Иглика (Primula officinalis L., Primula veris L.) аглика, ангелика, игличина, меча стъпка, петопръстница, жълта иглика, лечебна иглика, медицинска иглика, егличе, христово цвете, ключанка, кукувичо цвете, самодивско цвете.

Английски – primrose, cowslip; руски – первоцвет,

примула лекарственная.

Семейство Игликови – Primulaceae

Описание. Игликата е многогодишно тревисто растение. Тя няма стъбло. Дръжките на съцветието й, както и дръжките на листата, излизат направо от коренището и достигат на височина до 30 см. Листата са събрани в розетка. Те са продълговати с яйцевидна форма, едро назъбени, мъхести, стеснени в широка дръжка. Повърхността на листата е силно е набръчкана. Цветоносният стрък, който излиза направо от листната розетка, е цилиндричен и безлистен, на върха завършва с няколко едри ярко жълти цвята, събрани в едностранно, сенниковидно съцветие. Цветът е с диаметър 10–18 мм. Цъфти от март до юни. Плодът е яйцевидна, кафява, разпуклива, многосеменна кутийка, съдържаща много семенца. Коренището е късо, вертикално, дълго около 10 см и дебело около 5 мм, с многобройни тънки, белезникави коренчета.

Родът Primula обхваща около 400–500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди.

Разпространение. Игликата произхожда от умерените зони на Северното полукълбо. Днес се среща почти в цяла Европа и Средиземноморието. У нас са известни 8 вида иглики в диво състояние, като 4 от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Срещат се в ливадите и в подножието на предбалканските и балкански райони, расте из храсталаци, гори, поляни из цялата страна до 2500 м н.в. Игликата е може би най-разпространеното и обичано градинско цвете в България. Много жени носят това красиво име. Някъде в Балкана се намира Агликина поляна – сборището на хайдутите през турско робство.

Листат на игликата, в съчетани с други зелени растения, са идеални за салата

Съдържание. Игликата съдържа хранителни и биологичноактивни вещества. Особено богата е на витамин С – от 500 до 6000 мг% и към 3 мг% каротен – провитамин А. Високо е съдържанието и на сапонини – от 5 до 10 %, главният от които е примулова киселина А. При хидролиза той се разпада на примулагенин А и захари. Примулагенин А е тритерпеноид с уникална за растителния свят химична структура. Съдържа и танини, фенолните гликозиди примверин и прамуловерин, ензими, флавоноиди и др. В игликата е открит захарният алкохол волемит, също уникален за растителния свят. В коренищата и корените на игликата се съдържа скорбяла, пектин, гликозиди, тритерпенови сапонини, етерични масла, катехинови дъбилни вещества и др.

Използване като храна. Като храна игликата се цени особено много заради високото си съдържание на витамин С и провитамин А. Едно-две листенца са достатъчни, за да се задоволи денонощната нужда от витамин С. Така че не случайно в Англия и Холандия игликата се отглежда като най-ранното растение за приготвяне на салати.

Салата от иглика със зелен лук. 100 г свежи листа от иглика и 2–3 стръка зелен лук се нарязват на ситно, посоляват се на вкус, размесват се добре, подреждат се в подходящ съд и се заливат с растителна мазнина или със сметана.

Салата от иглика с картофи. 200–300 г картофи се сваряват в подсолена вода, нарязват се на малки кубчета, подреждат се в подходящ съд и се посипват плътно със смес от 50 г листа от иглика и зелен лук, нарязани на ситно. Салатата се посолява на вкус и се залива с майонеза или сметана.

Супа от иглика с ориз. 4–5 лъжици ориз се заливат с 1 л вряла вода и се варят почти до готовност. Прибавят се 100 г листа от иглика, нарязани на ситно, 1 глава лук, настъргана на едро ренде, и супата се доварява още 5–6 мин. Посолява се на вкус, добавя се малко черен пипер и се подправя с 1–2 с.л. краве масло или със сметана.

Оризова запеканка с иглика. 100 г ориз се сварява в 500 мл вода до готовност. След сваряването, ако водата е в излишък, се отлива. Към ориза се прибавят 20 г сухи корени на иглика на прах (вижте по-долу рецептата), 40 г стафиди и 1 яйце, разбито с 50 г захар. Разбърква се добре и се излива в тавичка в слой с дебелина 3 см. Запича се при температура 180°С. След като изстине, се залива със сметана. Запеканката се поднася нарязана на малки ромбчета.

Омлет с иглика. 100 г млади листа от иглика се изплакват със студена вода, отцеждат се и се нарязват на ситно. Заливат се с 20–30 г растителна мазнина и се задушават, докато омекнат. След това се заливат с 4 яйца, разбити с 3–4 с.л. кисело мляко, 1 с.л. брашно, ? ч.л. черен пипер и подсолени на вкус и се запичат в гореща фурна.

Чаят от иглика и жълт кантарион има ободряващо действие

Напитка от иглика. По 50 г смлени корени и листа от иглика се заливат с 1 л вряла вода, похлупват се и се оставят така до охлаждане, като от време на време се разбъркват. Отварата се прецежда през сито, прибавя се 50 г мед, 1 г лимонена киселина и се разбърква до разтваряне на меда. Напитката се поднася студена.

Чай от иглика с жълт кантарион. Равни части от сухи иглика и жълт кантарион се смесват и се смилат за 5–10 сек в кафемелачка. 2–3 с.л. от сместа се заливат с 1 л вряла вода, похлупва се за 5–10 мин. Поднася се горещ, подсладен с мед. Чаят съчетава ободряващото действие на двете растения.

Иглика с водка. 50 г листа от иглика се нарязват на ситно и се заливат с 1 л водка. Добавят се 100 г захар, разтворена в 200 мл вода, бутилката се затваря добре и се оставя на хладно и тъмно място за 10–15 дни. Може да се използва директно или в коктейли.

Суха подправка от корени на иглика. Корените се почистват, измиват се със студена вода, подсушават се, нарязват се на тънки шайбички с дебелина 4–5 мм и се сушат в тънък слой в проветриво и тъмно място за 3–4 дни. След това се досушават във фурна при 50–60°С за 5–6 часа, смилат се в кафемелачка и се съхраняват в добре затворени съдове. Използват се като добавка към тестени изделия, запеканки и др.

Суха подправка от листа на иглика. Листа от иглика се сушат в проветриво и тъмно място, докато станат хрупкави. Досушават се във фурна при 50–60°С за 5–6 часа, натрошават се на ръка и се смилат в кафемелачка. Сухата подправка се използва към супи, а също така за приготвяне на напитки.

Подправка за месо от иглика. 10 г суха подправка от иглика (вижте горната рецепта) се размива с 1 с.л. вода, добавят се 20 г доматен сос, малко черен пипер, разбърква се добре и се поднася като подправка към месни блюда.

Лечебни качества. Народната медицина още от древни времена използва коренището, корените, цветовете и листата на игликата за лечебни цели. Древните гърци са прилагали коренищата с корените като отхрачващо средство. И днес игликата се цени с отхрачващото си действие. Тя стимулира секреторната дейност на лигавиците на горните дихателни пътища и на бронхите, като втечнява бронхиалните секрети и улесняват тяхното изхвърляне. Отхрачващото действие се дължи преди всичко на сапонините. Действието им в организма е твърде сложно – те възбуждат окончанията на сетивните нерви в стомашната лигавица, а това възбуждане достига до блуждаещите нерви и рефлекторно чрез същите нерви се получава засилване на бронхиалната секреция и секретогенно действие. В по-високи дози сапонините могат да предизвикат повръщане и диария. Те действат диуретично и потогонно.

Високото съдържание на витамин С е уникално за растителния свят и затова растението се използва при пролетна умора, скорбут, обща слабост. Игликата засилва стомашната секреция, действа успокоително и на нервната система, има потогонно и диуретично действие.

Като лечебно средство игликата се прилага при катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, отпадналост, главоболие, безсъние, шипове, грип, при възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, скорбут и др. Използват се корените, цветовете и листата на игликата. Нека се има предвид, че игликата е под специален режим на опазване и ползване съгласно Закона за лечебните растения. Всяка година се определят допустимите за стопанско ползване количества и райони.

Из „Диворастящата храна”


Какво четем:

🔴 Само един живот не е достатъчен...

🔴 Защо американският авиатор Рой отказа да бомбардира София

🔴 "Мома, която не е била Лазарка, не може да се омъжи" – народна поговорка!

Източник: 24 часа



Коментари



горе