Най-тежкото решение на Вежди - да дари очите на брат си
Един голям брадат мъж пристъпва в болничен кабинет в Кърджали през 1986-а и плаче. Току-що е изгубил брат си Ружди. Насред шока се сблъсква с още един - офталмоложка, долетяла спешно от София, го пита дали ще дари очите му за трансплантация на обгорял с олово леяр, загубил своите. Той навежда глава, изслушва я, повдига глава и пита: “Вие знаете ли нашите закони за отношението към мъртвия?” Отговорът е: “Не, не зная”. Големият брадат мъж отново навежда глава, потропва с крак, цъка с език. Мълчанието в кърджалийския кабинет по време на възродителния процес е гробовно. Тук влиза лаборантка туркиня и сгълчава докторката защо задържа човека, та той не прибира тялото на брат си. Лекарката обяснява отново на мъжа, че е извикана от София, изследвала е трупа, който е подходящ за донор, и че роговицата се взема до 6 часа след смъртта. И че ако той вземе тежкото решение, ще даде зрение на пострадал работник от Оловно-цинковия комбинат. Опечаленият мъж се замисля отново и казва през сълзи: “Ще личи ли, че братчето ми си отива без очи?” Лекарката му дава дума: “Това вече зависи от мен.” Тогава мъжът, който всъщност е големият творец Вежди Рашидов, изплаква: “Вземайте ги!”
Лекарката е водещата офталмоложка доц. Стойна Баналиева, която днес е на 92 г. Тя почиства незрящите очи и присажда спешно роговицата на Ружди. Вежди никога не пожелава да види очите на брат си върху другия човек.
Рашидов 24 години пази в тайна постъпката си от роднините по религиозни съображения, които повеляват, че се прощаваш с починалия си близък, като го гледаш в очите. Което пък е доказателство, че лекарката наистина майсторски си е свършила работата.
Като дете Вежди Рашидов живее известно време в сиропиталището в Студен кладенец край Крумовград. Той е изпратен там, след като майка му загива в катастрофа. Години по-късно, вече като художник, той праща всяка година на сиропиталището различни дарения за децата. Спомня си, че от първите си хонорари като творец винаги отделя пари, с които купува маратонки, спортни облекла и храна за децата в този дом. Прави тези жестове до закриването на сиропиталището.
Години наред, много преди да стане министър, праща дарения за Дома за артисти ветерани в столичния кв. “Захарна фабрика”.
В зората на демокрацията дарява на болницата в Кърджали апарат за хемодиализа, а на поликлиниката в града - лека кола.
Преди 12 г. Вежди и съпругата му д-р Снежа Бахарова
Опората на големия Вежди е нежната и всеотдайна Снежа.
виждат по телевизията репортаж, в който един дом за социално слаби от Пловдивско остава без нито един подарък за Коледа. Тогава двамата отиват в голяма търговска верига и купуват голямо количество храна и дрехи. Изпращат 7-те кашона с подаръци по автобус до Пловдив и се обаждат в дома, за да отиде някой от ръководството на дома да ги получи. След седмица Вежди звъни по телефона, за да се увери, че подаръците са стигнали до нуждаещите се хора. Казват му, че кашоните са получени, но дори не чува думата “благодаря” за жеста си…
Дава стипендии на талантливи деца,
дарява 60 000 долара на
арменци след земетресение
В продължение на години Вежди дава лични пари за стипендия на дъщерята на рано починалия художник Атанас Яранов, с когото го е свързвало близко приятелство.
Преди 10 г. скулпторът посещава училището за деца с нарушено зрение “Луи Брайл”
в София. Запознава се на място с условията, в които живеят и работят изключително
талантливите питомци. Там също щедростта му се отваря - решава да отпусне стипендия
и на момче на име Сейди Юруков от девинското село Гьоврен.
Вежди и Сейди - едно от многото деца, на които помага.
Рашидов дава редовна месечна стипендия на бившия възпитаник на училището, тогава вече трети курс студент по право в СУ “Св. Кл. Охридски”. Момчето е също талантлив спортист и актьор-кукловод.
През 2011 г. Вежди пожела за 60-годишнината си вместо подаръци гостите да дадат
пари за талантливи деца. Събра на рождения си ден 21 хиляди лева, които раздаде
на три деца в затруднено положение като стипендии от по 7 хиляди лева, за да продължат
образованието си. Това са Росица Караджова, Христо Дунев и Галина Георгиева.
Парите, събрани на рождения му ден през 2011 г., отиват като дарение от по 7000 лева на три талантливи деца.
Телевизионен репортаж от рубриката “Под дъгата” на БНТ, разказващ за трудната съдба на Захари от дома в село Разлив, става причина Вежди да предприеме спонтанно друг дарителски жест. Трогнат от трудната съдба на талантливото дете, Вежди се среща със Захари и учителите му и обявява, че с лични пари учредява стипендия за него. Купува му колело, дрехи и други необходими вещи. Месеци по-късно семейство от Бургас, прочело за жеста на Вежди, взема Захари в своя дом.
Репортаж по bTV през 2014 г. показва бащата Евгени Стефанов и двете му деца от свищовското село Деляновци, които живеят в мизерия и ходят пеш на училище. Още на другия ден Вежди купува компютър, пълен комплект дрехи за двете деца – от ръкавиците и шапките до обувките, храна и напитки и ги предава на телевизионния екип, за да стигнат до бедстващото семейство.
Вежди Рашидов е единственият българин почетен гражданин на Армения заради един свой изключителен дарителски жест. Той пътува за Индия заедно с художника Георги Трифонов през 1988 г., когато на летището в Москва чува ужасната вест за унищожителното земетресение в град Спитак в Армения. Взема спонтанното решение да дари всички пари от предстоящата си изложба за град Спитак и го прави - дарява 60 хиляди долара на пострадали. Армения и до днес е особено признателна на Вежди Рашидов.
През 2016 година Рашидов направи три ценни дарения. На Националната художествена галерия той дари 35 ценни творби от своята лична колекция - западноевропейско изкуство и съвременни автори, на Националната художествена академия дари голям набор от каталози, албуми и литература по изкуствознание, които е събирал с години. А на детската онкология в ИСУЛ Вежди Рашидов дари средствата от благотворителната си изложба с акварели, които той нарисува, докато беше на лечение в Германия.
Вади от джоба си за
десетки болни артисти
С лични пари Вежди е помагал за лечението на Крикор Азарян, Велко Кънев, Рангел Вълчанов. Вежди Рашидов съдейства, като осигури средства за лечението в чужбина на Гого Найденов от Тоника, на Николай Петев и Пеци Гюзелев.
Когато е министър в първия мандат на Бойко Борисов, Рашидов издейства държавата да помогне с 11 000 долара, за да отпътува легендарният китарист на “Щурците” на лечение в САЩ. Решението е съгласувано с премиера.
Преди години в предаването “Предай нататък” Наталия Симеонова разказа за тежкото заболяване на една млада жена, която е родом от Кърджали, но живее със семейството си в Пловдив. Благодарение на Вежди Рашидов клиника в Истанбул опрощава на пациентката 70 хиляди долара, които тя дължи за лечението си.
Години след това самият Рашидов е диагностициран с онкозаболяване - има рак на
гърлото. Това е най-тежкото изпитание, през което големият скулптор минава благодарение
на безусловната отдаденост на съпругата си д-р Снежа Бахарова. В мъчителното време,
в което се бори за живота си в Германия, Вежди сваля 22 килограма. Тогава жена
му приема стотици обаждания от приятели. А той контактува с бележки.
Министрите от второто правителство на Бойко Борисов посрещат в края на 2015 г. завърналия се от лечение в Германия културен министър.
Веднага след като каца от Берлин, без брада, но с мустаци и пълен с енергия, Вежди отива на ларгото - да си нагледа музея, който създава с невероятна отдаденост.
Именно Бахарова е човекът, който настойчиво отказва Рашидов от трети министерски мандат. Казва му “Нали не искаш да излезеш от това министерство в ковчег?!”.
Рашидов урежда и гробище за големите българи, защото великите българи - Хайтов, Тодор Колев, Коста Цонев, Катя Паскалева, Валери Петров, Доньо Донев и т.н., не заслужават да умират в тръни. Вежди е споделял, че ходи често да поседи на гробовете на Виктор Пасков, Христо Калчев и Гошо Трифонов, които са били негови приятели и остават част от живота му. Всички те бяха пример за морал, артисти, бохеми, мъдреци, описва ги Вежди.
От голямото му сърце през 2005 г. се излива и 18-метровият монумент, който той
изработва безвъзмездно в памет на 12-те деца, загинали в река Лим.
Паметникът, който Вежди изгради безвъзмездно за дечицата жертви в трагедията “Лим”
Бие се като лъв за
достойни старини на
хората с принос за нацията
Законът за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация, който влезе в сила от януари 2013 г., е факт благодарение на благородството и чувствителността на Вежди. В началото на втория мандат на ГЕРБ влезе в сила и наредбата към закона.
Благодарение на това пожизнени месечни награди получават заслужили хора от всички области на обществения живот. Това са личности - летви за нацията, изтъква Радишов. След този закон Народното събрание гласува пожизнени награди от по 700 лева месечно за проф. Мария Чичикова - археолог, проф. Иван Дреников - музикант, Александрина Милчева - оперна певица, Павел Поппандов - актьор и проф. Петър Льондев - композитор, Анелия Шуманова - оперетна певица, Васил Михайлов - актьор, проф. Людмил Гетов - археолог, Стоян Бабеков - диригент и композитор, Янка Рупкина - народна певица, акад. Николай Кауфман - етномузиколог, проф. Симеон Щерев - композитор, проф. д-р изк.н. Пенчо Стоянов - композитор, проф. д-р Савка Шопова-Маркова - пианист и педагог, Илка Зафирова - актриса, Николай Николаев - актьор (вече покойник), Александър Балкански - цирков деятел, Андрей Георгиев Андреев - поет, Димитър Симеонов - саксофонист и диригент, Димитър Петров Димитров - режисьор, проф. Евгения Захариева Малеева - пианист и педагог, Йорданка Кузманова - актриса, Меглена Караламбова - актриса, Михаил Белчев - поет и певец, Никола Корабов - режисьор и сценарист, Никола Инджов - поет и преводач, Славчо Бакалов - режисьор, сценарист, аниматор, художник, скулптор и писател, Стефка Евстатиева Ковачева - оперна певица, Кирил Дончев - композитор, Татяна Лолова - актриса, Кеазим Исинов - художник, Донка Шишманова - оперетна певица, Стоян Дуков - художник аниматор.
Посмъртно награда за гражданска доблест получи операторът Григор Кумитски, който загина през 2015 г., спасявайки млада жена от удавяне в курорта Албена.
Награждава Борислав Грънчаров. Като министър на културата Вежди Рашидов се бореше всички хора на духа да се чувстват оценени. Освен това, за да се пази достойнството на артистите, той е против формулировките “пенсии” или “помощи”. Предпочита да се казва “доживотни премии”.
Какво четем:
🔴 Диамантените момичета с историческа оценка🔴 Клиенти напуснаха 4-звезден хотел във Велинград посред нощ заради мизерията и лошо обслужване
🔴 Специалист пред Нова: "Тянгун 1" пада - ето каква да направите, ако до вас рухнат отломки
Източник: 24 часа