Страстната седмица повтаря последните дни на Христос


От днес започва Страстната седмица. Във всеки от Великите дни "Стандарт" ще предлага четива за страстите Христови, както и интервюта с духовници. В дните, когато съпреживяваме мъките на Спасителя, ще разкажем и истории за хора с трудни съдби, които се нуждаят от нашата помощ.
А в петък читателите на вестника ще получат иконата "Христос -слизане в ада". Тя е предоставена специално на "Стандарт" от Музея за църковно изкуство "Крипта - храм-паметник "Свети Александър Невски".

Последната седмица от земния живот на Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица". Тази седмица проследява последните събития от земния живот и страданията, водещи към кръстната смърт на Иисус Христос. Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота. Службите през делничните дни на Великия пост са характерни с тъжните песнопения. През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господ в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и литургия на преждеосвещените Дарове.

На Велики понеделник
гони търговците от храма

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Той ги изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. Днес Църквата прославя Йосиф - син на Яков, който бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит. 41:38-46). Подобно на Йосиф Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ.

Четем притчата за десетте
девици на Велики вторник

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и тази за десетте девици (Мат.25:1-13).
В нея се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. На празничната служба осветлението на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ.

На Велика сряда Юда
решава да го предаде

На Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя. Успяла да влезе в дома, където бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

Скъпоценното миро струвало триста динария затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене (като) превари да помаже тялото Ми за погребение".

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника.

Тайната вечеря е
на Велики четвъртък

На Велики четвъртък е Тайната вечеря, която започва с Божественото умиване (на нозете) на апостолите.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служат т. нар. Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.

Чрез тях вярващите стават свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

На Велики петък е опело Христово

На Велики петък е опело Христово. Постът на този ден е особено строг, не се яде и пие нищо. Не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Велики и Царски Часове. На вечернята в храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa.

По време на вечерното богослужение тя се изнася от олтара и се извършва опело Христово. Песнопенията са изцяло на български език и са посветени на страданията и смъртта Христови. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

Вярващите идват в храма и носят цветя. Пристъпват към издигнатия гроб на Христос и се покланят на изображението. Целуват последователно плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място.

Спасителят е в ада
на Велика събота

На Велика събота обикновено се служи утреня. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

Свещениците сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

На края на литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната традиция.


Какво четем:

🔴 Каракачанов: Не съветвам никого да нарушава въздушното ни пространство

🔴 33 хил. българи взимат над 5 бона на месец

🔴 Кондукторката Фатме изведе хората от пламналия влак и влезе в болница

Източник: Стандарт



Коментари



горе