С моя предбрачен договор – по мойта глава


Няма човек, който не прави грешки, но някои ги осъзнават и не ги повтарят. А други, като мен, цял живот допускат една и съща грешка, при това са убедени, че са прави.

Още преди сватбата поставих едно-единствено условие на Младен – не искам да ходя у вас – не искам да ходя у вас, не искам да виждам вашите, не искам и ти непрекъснато да ходиш в къщата им, нито пък те да идват без покана у нас. Ти си имаш вече свое семейство, те да се оправят сами. Младен толкова ме обичаше и се страхуваше да не ме изгуби, че ми обеща всичко това, без да му мигне окото. Може би си е мислел, че са дрън-дрън приказки, че после нещата ще се променят или аз ще започна да се отнасям другояче с неговите родители. Но... нищо такова не стана.

Мъжът ми може да е ходил понякога тайно от мене да вижда родителите си, но аз не знам за това. Аз лично никога повече не стъпих в тяхната къща. Да, случваше се един-два пъти в годината по разни поводи да се видим някъде - рождени и именни дни, роднински сватби и погребения. Поддържахме официални отношения, без прегръдки, без целувки и без да си пъхат носа в моя дом по всяко време. Не ми бяха направили нищо, обаче не ги харесвах. Не харесвах старата им къща, миризмата на готвено вътре, селските терлици на майка му, долнопробните цигари на баща му. Бяха хора от друга черга, имаха друг език, по друг начин се обличаха, готвеха, почиваха. Не исках и не можех да понеса близостта им, това е.

След няколкогодишни опити, ходене по лекари, изследвания и процедури, родих много трудно. Междувременно починаха и моите родители, та дъщеря ми Мая порасна без баба и дядо. Не че майката и бащата на Младен не я виждаха, ама рядко и за малко. Никога не я оставих да пренощува при тях, никога не им позволих да я вземат със себе си на курорт, да я заведат на сладкарница или куклен театър. Младен понякога ми се сърдеше, но аз продължавах да настоявам на споразумението ни.

На 17 години, още преди да завърши гимназия, Мая избяга от вкъщи и отиде при един много по-възрастен мъж, в когото се беше влюбила и за когото ние с Младен нищо не знаехме. Наложи се да го преглътнем, защото беше вече и бременна. Ожениха се, заживяха в неговата къща и постепенно ние с Младен бяхме напълно изолирани от детето си. Не само че не я виждахме – даже и по телефона не я чувахме, защото той следеше дори разговорите й, излизанията до магазина, до аптеката. Внучето ми се появи на бял свят преждевременно и близо двайсет дни с мъжа ми даже не знаехме за това. Зет ми не ни харесваше и беше заявил на Мая, че трябва да се откаже от нас, ако иска да има хубаво семейство. Беше й втълпил, че ние сме откачени, че сме тирани, които са й отнели детството. И ако ни позволи да влезем отново в живота й, той щял да й вземе детето и да се разведе с нея. Мая трябваше да избира и тя избра него и детето си. Можех ли да я виня?

Животът ми стана една нескончаема и жалка мелодрама – стърча с часове по улицата, на която живее Мая, за да се убедя, че зет ми отива на работа, и да вляза скришом да я видя. Нея и внучето. Говорим си по нощите с дъщеря ми – бързо и задъхано, като тайни любовници. Пишем си писма. Препращаме си съобщения чрез чистачката, която ходи през ден да й помага. Положението е ужасно, но аз нищо не мога да направя. Мълча, защото, ако си отворя устата, ще загубя всичко. А и защото все още помня какво направих навремето със своите свекър и свекърва. Съдбата ми го върна двойно и тройно.

Павлина


Какво четем:

🔴 Григор към феновете си: Винаги е хубаво да ви благодаря

🔴 12 поверия за Великден, които е добре да знаем

🔴 10 от най-романтичните места в България (СНИМКИ)

Източник: lichna-drama



Коментари



горе