Църквите и манастирите около София


Боянската църква, хем близо до София, хем не я познаваме. Малко пътешествие и сбъднати молитви в манастира „Свети Мина” и други манастири около столицата. Ако изберете София за Великденските и другите пролетни празници, които се събират в няколко дълги уикенда през април и май, има шанс да се почувствате големи пътешественици. Не толкова в пространството, но със сигурност във времето.

Всички сме чували за Боянската църква и знаем, че ни е „под носа”, но малцина от нас са посещавали това уникално място. Разходката до нея е лесна – стига се дори с градския транспорт или (особено за гостите на София тази информация е съществена) с автомобил по бул. „България”, после вляво на първото кръстовище след моста на Околовръстното шосе, после вдясно и според табелите. Намира се лесно, има места за паркиране.

Чувството е като в литературата – „колко е близо и колко е далече”, защото човек хем е останал в София, хем е попаднал на различно място със свой собствен микроклимат – по-високо, по-хладно, с осезаемо по-чист въздух.

Храмът е разположен в ограден парк, впечатляващо добре поддържан и много приятен, особено при хубаво време, въпреки усойната местност. Човек си избира дали да използва помощ от гид или сам да опознае невероятния културен паметник. Влязъл в преддверието на мъничкия храм, той трябва да изчака, ако вътре в залата със стенописите има други посетители. Специален човек следи за реда, защото и най-дребните промени в температурата влияят на безценните фрески.

Основите на Боянската църква са положени през първата половина на XI в., на границата между края на Първото българско царство и Византийското владичество. Тя става паметник от Световното наследство на ЮНЕСКО заради феноменалните фрески от XIII в. – епохата на Втората българска държава. 70 години преди Джото те представят реалистична живопис, различна от средновековната схоластика. И наистина, понеже сме посещавали прекрасната черква в Падуа, където са стенописите на италианския майстор, смятан за предтеча на Ренесанса - възраждането на класическата култура, трябва да кажем, че фреските в Бояна наистина са много по-впечатляващи. Върховото творение на Джото – „Целувката на Юда”, е доста по-забележимо в албумите, отколкото в реалния си вид – една малка и доста поизбеляла стенопис, на която са трудно доловими емоционалните образи от репродукциите на същото произведение, вече контрастирани и с подсилен ефект.

Чувството да се наблюдават стенописите в Бояна наистина е неповторимо, особено Тайната вечеря, която е доста изненадваща и има за акцент нещо на масата, за което човек дълго се чуди какво е – хиперболизирана скилидка чесън, глава на риба или друго. Човек попада под такава магия, че сякаш чува дъха си и неволно го сдържа. Стъписването наистина кара кожата да настръхне. Неописуемо е. На излизане съжалява, че пространството, макар и наситено с живопис, е толкова малко. И, вече прекрачил обратно прага на преддверието, започва да осмисля фактите.

По онова време това е семеен храм, част от резиденцията на местния управител Севастократор Калоян – братовчед на цар Константин Асен. Заради това надписите на стената, датирани от 1259 г. говорят за Калоянова църква. А управникът и съпругата му Десислава са изобразени във фреските, придобили световна известност. Това става през 70-те години на миналия век, когато Людмила Живкова се опитва да направи културното наследство визитна картичка на България и е напълно логично, че хиляди български момичета, родени през онова десетилетие са кръстени от родителите си с името на княгинята от Боянската църква. След падането на страната под османско иго около храма се появява манастир, който днес не съществува, но е факторът, който позволява уникалната черква да бъде опазена през вековете.

През всичките 1000 години на съществуването си Боянската църква има жива традиция и непрекъснато е използвана от християните в София. Съвременните жители на милионния град обаче рядко се сещат да отделят час – два от времето си и да се докоснат до наистина уникалната култура на нашите земи, може би точно, защото световноизвестният паметник е на една ръка разстояние.

Малко пътешествие и сбъднати молитви в манастира „Свети Мина”

Който няма една или друга възможност за големи пътешествия по пролетните празници, ще се зарадва на идеята да открие една от големите тайни на София. Манастирът „Свети Мина” не е просто интересно място, но и гарантирано от нашия опит е светилище, където добрите молитви имат невероятната сила да се сбъдват. Намира се на 7,5 км от центъра на столицата, в бившето село Обрадовци, което сега се нарича квартал „Бенковски”. В местността край Владайската река в северната част на милионния град, сравнително близо до Централните гробища, духовното средище в актуалния му вид е построено през 1942-45 година, но на основите на разорен от турците стар манастир.

Най-интересното е, че навръх идването на Тодор Живков на власт през 1956 г. е построен параклисът му. Основната притегателна сила на манастира е сбъдването на отправяните тук молитви за добро. Ритуалът е действително впечатляващ, тъй като позволява усамотение в отделно помещение, където всеки може дори на глас да сподели онова, което му тежи и към което се стреми. Повечето хора отнасят със себе си светената вода от това място и пречистват с нея домовете си като периодично ги поръсват.

<< вижте снимки 

Кремиковският манастир е перлата на Софийската Света гора

Прекрасна идея за пътешествие на онези, които ще предпочетат София за почивните дни около Великден е Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец”. Той е оцелял от Софийската Света гора, основана от великия български цар от Втората българска държава Иван – Александър. Той е един от 14-те манастира, дали началото на духовното средище през XIV в. Царят лично е дарил парите за създаването на манастирите и се е обявил за техен покровител, заедно със съпругата си Теодора.

Кремиковският манастир е построен около църква от XIII в. И този като другите манастири около София е граден по подобие на онези от Света гора на Атон. Османските нашественици ограбили и почти разрушили духовното средище, заграбили земите му при превземането на София през 1382 г. Чак век по-късно Кремиковският манастир започва да се възтановява с частни дарения – това става през 1493 – 1497 г.

Изключително ценни са фреските в църквата на манастира, най-старите от които са оригиналните от XIV в., както и тези на дарителя – болярина Радивой, с чиито пари е възстановен манастирът.

След Освобождението на България интересът към него става голям, след като е описан от народния поет Иван Вазов, който го посещава през 1897 г. Четири години по-късно е построена новата църква. Реставрацията на манастира започва през 1980 и завършва през 2002 г. Днес е чудесно и абсолютно непознато за 99,9% от хората място за посещение, което хем е на две крачки от София, хем осигурява пътешествие във времето.

До Земенския манастир за молитва, мляко, сирене и чорба

Земенският манастир е чудесна дестинация за едночасово пътешествие с кола от София. Пътят през Перник по посока Кюстендил е хубав и по него се кара бързо, тъй като няма много движение. Доста след Радомир, той се отклонява вдясно към един от най-малките градове в страната. До Земен води красив, на места възтесен асфалт, плавно навлизащ в склоновете на планината. На кръстовището, където е новопостроеният с европейски пари футболен стадион и два комплекса за селски туризъм, се завива вляво към градчето.

Най-впечатляващото в малкия му център е старата гара, останала от времената на италианската минна компания, която преди век е инвестирала тук. Иначе има павилиончета за прочутото тукашно мляко, сирене и кашкавал. Но те могат да се купят и от манастира, до който води хубав път. Реконструиран само преди няколко години, той има прекрасен зелен двор, артистично декориран дори със скулптурни пластики и старата църква в средата. Смята се, че тя е била сред основните духовни средища на двете български царства през Средновековието.

Съвременните туристи обаче обръщат повече внимание на чудесната магерница с несравнимата й типична манастирска бобена чорба. Готвят се и повечето традиционни български специалитети. За онези, които си носят храна от вкъщи, са предвидени специални пейки и масички, на които могат да хапнат сред красивата планинска природа наоколо. На изпроводяк повечето хора купуват местни плодове, зеленчуци, домашно издоено и подквасено мляко, сирене, кашкавал, мед, сладко, направени абсолютно органично и екологично от местните хора в този лишен от индустрия край. Товарят ги в колата и потеглят обратно към големия град с усмивка.

Зеленият Кюстендил с 1000-годишната църква Св. Георги в Колуша и съкровищницата на Майстора Невена Коканова и Нейчо Попов – българските София Лорен и Марчело Мастрояни, снимат на Хисарлъка в Кюстендил своя велик филм „Мъже в командировка”, покрай който имат и любовен трепет. Той е женен за Стоянка Мутафова, тя е най-добрата й приятелка. Връщат се в София и оставят своята малка тайна в най-зеления град на България. Освен перфектни условия за разходки по хълма на прекрасните ни стари кинозвезди – някога мощна средновековна крепост, освен със спа, заради тукашната лековита вода, с прекрасни череши и ябълки, Кюстендил впечатлява с още едно свое огромно богатство. По оценка на единствения световно признат български специалист по изкуство – носителят на наградата на Френската академия проф. Андрей Наков, черквата в квартал Колуша на областния град е сравнима по своята ценност на Боянската църква.


Какво четем:

🔴 10-годишен пловдивски цигулар спечели конкурса Grumiaux в Белгия

🔴 Родопско село скочи срещу мераците на сириец да прави джамия в селото

🔴 Боядисани яйца със салфетка

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе