Генералът хирург Мутафчийски спасява българите след ада в Кербала


Началникът на ВМА решава да стане лекар още в детската градина -

тогава си чупи ръката, гипсират я, после пак пада и отново в гипс 

На бюрото на началника на Военномедицинска академия има парче от взривилата се кола цистерна. Това е тежък спомен от 2003 г., когато атентат разтресе българската база в Кербала и уби петима войници.

Преди два месеца бригаден генерал професор Венцислав Мутафчийски застана официално начело на една от най-авторитетните български болници. Преди това 10 месеца изпълняваше длъжността, докато титулярят проф. Николай Петров беше здравен министър.

Генералът казва, че динамиката в работата му не се е променила, но сега се чувства по-облекчен, защото може да взема дългосрочни решения и да стартира проекти, с които да развива болницата.

Проф. Мутафчийски е известен хирург, с опит от мисии в Македония, Ирак и Афганистан. Преди да застане начело на ВМА, ръководи Клиниката по ендоскопска хирургия, част е и от екипа за чернодробни трансплантации. Името му се свързва с нововъведения в хирургичната практика у нас,

пренася във ВМА

и опита на

американските

военни лекари

До новия пост извървява пътя с много труд, постоянно доказване и саморазвитие.

Той не е потомък нито на доктори, нито на военни. На лекарската професия се спира за първи път в детската градина, след като си чупи ръка. Докато е още с гипс, пада от магаре и се налага пак да го гипсират.

“Въпреки че това преживяване беше свързано с много неприятни усещания за мен, имаше една атмосфера в болницата, която ми хареса. С времето и решението вече окончателно узря”, разказва професорът.

Избира пътя на военната медицина, докато е в казармата. Още по време на следването си се отличава със знания и умения. След втори курс става демонстратор по анатомия, защото има отличен успех, и ръководи упражненията по анатомия на по-младите си колеги.

“Има и много будни студенти, които си знаят добре материала. Това те държи под напрежение да си в час с всичко, което преподаваш. Иначе е голям конфуз да не знаеш за какво става въпрос”, казва проф. Мутафчийски.

Той става стипендиант на Министерството на отбраната и след дипломирането си през 1990 г. постъпва във ВМА за курс по вътрешни болести. После печели конкурс за специализация и остава 3 г. в Клиниката по обща хирургия. След това го разпределят в бургаската военна болница, която днес не съществува. Там работи година, след което е обявен нов конкурс за асистент по обща хирургия към Клиниката по спешна хирургия на ВМА. Явяват се петима кандидати. Мястото обаче печели Мутафчийски. Така се връща в болницата, където през 1998 г. оглавява спешното отделение.

“Нищо не ми е

спестено, на всеки

етап съм минавал

през изпит”,

казва докторът. Според него именно това е пътят, по който трябва да минава всеки един лекар, за да стане добър.

През 2000 г. идва и първата задгранична мисия в бежанския лагер в Радуша, Македония. Задачата е медицинско осигуряване на бежанци, основно жени и деца.

Условията там са тежки и примитивни. “Учехме се в движение какво трябва да се прави и как трябва да се грижим за хората”, разказва генералът.

4 години по-късно е първият му сблъсък с истинската война. Той оглавява екипа за медицинска евакуация, който тръгва за Ирак след атентата в Кербала през 2003 г., когато бяха ранени над 60 български войници, а петима от тях загинаха.

Към мястото пътуват с началника на Генщаба ген. Никола Колев и тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров.

“Ние отидохме два дни след атентата. От Багдад до Кербала летяхме с хеликоптер. Направихме един обходен кръг над българската база. Толкова беше разрушена, че не я различих отгоре. Хората там бяха много изплашени”, спомня си още професорът.

Ранените българи са разпръснати в различни болници, включително и в Багдад, а 5-имата в най-тежко състояние са в болницата в Ландщул, Германия. Проф. Мутафчийски е пратен да ги прибере. Докато се стабилизират, минават 3 седмици, в които постоянно праща доклади за състоянието им до началника на ВМА и министъра на отбраната.

Въпреки че бил още млад майор, трябвало да вземе трудното решение дали да транспортират най-тежко ранения редник, за когото не било сигурно, че ще издържи полета.

“Това беше много трудно заради отговорността, която носеше подобно решение”, казва Мутафчийски.

Не по-спокойна е и следващата му задгранична военна мисия в Афганистан, където прекарва 4 месеца - между 2006 и 2007 г. Там работи в испано-италианска база, покриваща периметър, колкото цяла Югозападна България, а отговорността му е голяма, защото в един момент се оказва единствен хирург там.

Точно на Нова година

на 200 м от

палатката, в която

празнуват, пада

ракета, която за

малко да убие

500 души

Страхът на подобно място се преодолява още в първия месец, защото човек не е устроен да живее непрекъснато в страх, казва професорът и добавя, че някои ситуации напомнят, че трябва да си бдителен.

Още помни смазващата отговорност. “Бяхме около 2000 човека и всички се познавахме. Когато излизах, след като съм оперирал такъв човек, цялата база чакаше пред болницата, за да разбере резултата. И сега, като се сетя, настръхвам колко е тежък този момент”, разказва докторът.

И до днес не спира да влиза в операционната. Въпреки многото ангажименти проф. Мутафчийски успява да

оперира по 3 пъти

на седмица

Стреми се да пренася в болницата всички нови методи, пренася и опита от военните си мисии. Така въвежда във ВМА вакуумната терапия при рани, т.нар. хирургия за овладяване на животозастрашаващите увреждания при травми.

За себе си по време на операция казва, че е скучен и досаден. Не слуша музика, както правят много от колегите му. “Още от първия ми учител доц. Кръстанов съм научен, че ако не си съсредоточен в операцията, не си достатъчно сериозен”, казва той.

И докато говорим за отговорности, обръщаме поглед към бъдещето. От миналата година ВМА, Военноморското училище и МУ - Варна, започнаха да обучават военни лекари. Генералът говори с чувство на гордост за младите хора, поели това предизвикателство. И им пожелава да вярват в способностите си.

“Ако са добре подготвени, ще успеят и за специализация, и да направят най-добрата кариера в България. Трябва да знаят, че всичко зависи от тях.”

Генералът разказва, че в семейството му други лекари няма с изключение на жена му, която е психиатър. Синовете му -

24-годишните

близнаци Марк и

Александър, се

насочили към

правото и финансите

Генералския дом обитават още трима – мопсът Джеси, 20-годишният папагал Шушко и 10-годишна тарантула.

Свободно време за любими занимания почти не му остава, но когато успее да си открадне, обича да плува или да кара ски. Има и мотор, с който е ходил дори до морето, но за 4-те години, откакто го е купил, е навъртял само 2300 км.

“Надявам се тази година да направя повече от 47-те километра, които успях да мина с него миналото лято”, пожелава си проф. Мутафчийски.


Какво четем:

🔴 Бургаски съдови хирурзи успешно отстраниха рядък тумор от ръката на 92-годишна пациентка

🔴 Как българският народ е оцелял през вековете?

🔴 Нека се успокоим и кротнем, светът не се върти около нас

Източник: 24 часа



Коментари



горе