Насърчавам пациента да пости; Животът е ограничен, да не стане човек по-лукав


Някои от хората в селото го наричат отче-доктор, други – доктор-отче. За йеромонах д-р Иван Иванов може да се кажe, че се грижи цялостно за своите земляци. Преди 17 години пристига като лекар в горнооряховското село Драганово, а две години по-късно е ръкоположен и за йеромонах. Започва да служи в местната църква „Св. Пророк Илия“. Пациентите  му са почти 600, от които по думите му около 300 души са неосигурени, а 150 – от социални домове. Той е единственият човек у нас, съвместяващ двете призвания.
Иван Иванов или йеромонах Йоан е роден в Горна Оряховица. Завършва медицина в Плевен и после е разпределен като лекар в Драганово през 2000 г. Живее само от приходите от дейността си като семеен лекар, поемайки част от пациентите на селото с над 2500 жители. За свещеническа дейност не получава заплата, но има правото да живее в малка къща в двора на църквата.
Йеромонахът обяснява, че няма поверена енория (бел. авт. – област, обслужвана от един свещеник). Енорията към храма „Св. пророк Илия“ се обгрижва от свещеник от гр. Долна Оряховица. Това е така, тъй като отецът-лекар е ангажиран с лекарската професия, която изисква да е 24 часа на разположение. Често се случва и по време на богослужение да го повикат заради пациент. Работи сам, без медицинска сестра, за оптимизиране на разходите. Кабинетът му е скромно обзаведен, Библията там е на видно място. Място е отделено и на компютър – интернет е много полезен за практиката на д-р Иванов. Същевременно той има време да поддържа и храма в добра активност. Три жени от него са изучени да пеят и да подпомагат богослуженията. Най-важното – църквата в Драганово е един от малкото останали селски храмове в България, в които се извършва неделна литургия.
„Когато сърцето на човека стане готово, тогава Бог по чудесен начин го въвежда в храма и във вярата. Когато сърцето не е готово, е вредно настоятелното евангелизиране, каквото правят множество секти , спирайки например минувачите по улиците. Човек, който научи за волята Господня , а не я изпълни, ще получи по-голямо осъждане от този, който не я е знаел и не я е изпълнил“, казва йеромонахът, според когото има нов прилив на хора в църквата.
Досега за него има редица репортажи, но по повод Великден разговаряме за вярата, доброто и с какъв потенциал се раждаме.

– Казвате, че понякога Бог би могъл да не изисква от някой да е на всяка цена вярващ, (може би ако сам не е узрял за това?). Това според вас е така, за да не изпадне човек в още по-лошо положение. А от кои хора Бог изисква да са вярващи?

– От тези които са Го пожелали, дал им е вече много (таланти) и  изисква много (плодове) от тях.

Д-р Иван Иванов - йеромонах Йоан. Снимка: от тв екрана

– Вярвате ли в това, че някои хора са родени да са по-добри от други или по-скоро всички се раждат с еднакъв потенциал за добро, а за съжаление – и за зло?

– Всички деца са с неограничен потенциал за добро. Духовната нищета на родителите поставя в изолация възможностите за развитие на детето. Духовната нищета на образователната ситема поставя в изолация възможностите за духовно развитие на ученика и студента. Нищетата в науката поставя под изпитание прозирането на истини от учения като: „Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли”. Или – „колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога” и „моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух.”
Алберт Айнщайн казва следното: „Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам възгледите им.”

– Духовната нищета ли е еквивалент на злото?

– Не е еквивалент, но се отнася аналогично към случая, както когато даден компютър функционира дълго без инсталиран антивирусен софтуер. Войната на древното зло – дяволът и неговите „ангели” срещу Бога, преминава през божиите творения – човеците. Това Бог допуска, защото ни е дал равнобожествена свободна воля и ни предоставя изключителна свобода включително да се самоопределяме с това на чия страна заставаме – на страната на Бога или на страната на дявола. Тази война ще приключи до времето на Страшния съд, а огненото езеро е приготвено не за човешките души, а за дявола и „ангелите” му. Устояващите в духовната битка човеци ще получат награда, а останалите човеци ще се спасят, „но както се спасява някой през огън”.

– На какво се дължи злото в нас?

– Човешкото естество след грехопадение на Адам и Ева изгубва божествената благодат и става сходно по поведение на това на познатите ни днес животни. Освен това дяволът, внушавайки на човека помисли, които той, поради духовно непросветен или незрялост, приознава като собствени, дори мъдри мисли. Светите отци са единодушни: „В основата на всяко зло стои користолюбието.” Човекът през житейския си път бива подложен на „заразно зло” от примера на преуспяващите материално и едновременно пропадащи в бездна от беззаконие и бездуховност.

– Какви са наблюденията ви за връзката между духовното и телесното здраве?

– Те са ежедневни и потвърждават взаимовръзката между духовното и телесното здраве. За духовност приемам индивидуалните емоционални възприятия на отделния пациент на негови преживяния, съпътстващи заболяването му. Иначе за православна духовност можем да говорим само за единия процент от единия процент български граждани, пробудили се от масовия сън на духовно неведение, култивирано  през поледния близо век.  Опитвам се да помогна на пациентите си да разпознаят някои техни духовни проблеми сред чисто емоционалните и социални такива. Това според мен влиза в здравната промоция – лекарят да възпитава в пациента навици за здравословен начин на живот. Например, насърчавам пациента да пости по време на Великите пости, за да подобри показатели като хемоглобина си, да регулира повишеното си артериално налягане на фона на поддържащата терапия с медикаменти. Ред научни изледвания доказват ползата от православните пости за намаляване на сърдечно-съдовия риск. Много от тях са застъпени в успешно защитената от мен дисертация – „Духовни потребности и ресурси в съвременната обща медицинска практика”. Времената на  Рождественския пост и поста преди Великден съвпадат с времената на физиологичното разположение на тялото към очистване от шлаки и токсини. Постенето в храната, съчетано с въздържание от грехове, осигурява отбременяване освен на тялото, така и на душата, а човешкото здраве е съчетание на степен на телесно плюс духовно здраве. Духовното здраве определя силата на човека в намиране на решения за справяне с ежедневните психо-емоционални сътресения. Последното определя и стабилността на психичното здраве, и склонността към психосоматични заболявания. Последните стоят зад големия процент случаи с  „неорганизирани болестни симптоми“, характерни за общата медицинска практика, повод за чести посещения при семейния лекар. Този лекар често е подлаган на атака от пациента с искане за консултации със специалисти и назначаване на медикаментозна терапия, недовеждаща до ефективен резултат.

– Казвате, че това, че Бог показва пътя, е един от стожерите на вярата. Какви са начините, по които можем да познаем указването на път?

– Бог посочва вратата на кошарата, ние влизаме през нея по собствен избор. Влезлите в кошарата може да изглеждат запрени и с ограничена свобода за наблюдателите вън.  Всъщност ние от кошарата се чувстваме свободни да не грешим и го правим по собствен избор, а самата кошара ни пази от духовния враг – дяволът и неговото войнство. Нашият Пастир е Иисус Христос, който казва: „Елате при Мен всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя. Вземете Моето бреме върху си и ще намерите покой за душите си. Защото игото ми е благо и бремето ми е леко.” Например бремето на поста изглежда непосилно за непостилите някога през живота си, но то е благо – носи телесно и духовно здраве и е леко – не само харчиш по-малко пари за храна от обикновено, но разтоварва както тялото, така и душата от токсичните наслагвания.
Пътят е познаването и прилагането на препоръките на Светото Евангелие в живота. То съдържа  в себе си готови отговори и насоки при всевъзможните случаи с нерешени човешки     проблеми в индивидуален план. В глобален план, ние вярващите православни християни очакваме „Всеобщото възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век.”

Д-р Иван Иванов - йеромонах Йоан в църквата в с. Драганово. Снимка: Днес.бг

– Хората непроменени  ли са през вековете или освен технологичните, има и духовни изменения? Ако да, какви са те?

– Животът на падналия наследник на Адам и Ева е ограничен по продължителност, за да няма време да стане човекът по-лукав и зловреден и от демоните. Доколкото се променят семейната и обществена среда, дотолкова те възпитават у всяко поколение различни стереотипи спрямо тези на предходните.
Характерно за днешното време е силно ограничение на времето за словесна комуникация в семейството. Доколкото аз наблюдавам, и това се превръща в добро, когато духовната битка и на виртуално ниво постига все повече добри резултати в полза на доброто, поради факта, че истината все по-трудно може да се скрие, макар че и успешно до голяма степен влиза в състава на дезинформацията.

– Това ли ще стане с човека, ако живее дълго – ще стане по-зловреден от демоните? А какво мислите от религиозна гледна точка за перспективата да се открият медицински способи за удължаване на живота и дори - за безсмъртие?

– Любовта Божия е „понизила човека малко спроти (спрямо) ангелите” за да може човек в немощта си да усеща по-осезаемо когато Божията Благодат действа в него и кога го оставя, да бъде лесно побеждаван от демоните, когато се отвръща от Бога и да усеща мощната Божия подкрепа срещу тях, когато върви по Божията пътека на духовното усъвършенстване. Какво ще кажете вие за идеята науката да намери способ за удължаване на бременността до края на живота на майката? Какъв смисъл намирате в това? Както казах по-горе – Православието подготвя бъдещите жители на Небесното Царство, а не вечно пребиваващи на земята земляни. Христос каза на Понтий Пилат: „Моето Царство не е от тук.”
Убеден съм, че рано или късно науката ще успее да осигури физическо безсмъртие на човеците в техните тела. Но това ще се превърне в ад за душата в такова тяло. Защото човеците, подложили се на подобна процедура, неминуемо ще изгубят духовната война и измъчвани от демоните ще поискат да умрат, но няма да могат. Може би за тях е и написаното Слово: „В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях.” (Откровение 9:6)

– Говори се за това, че православната църква е по-интровертна, по-рефлективна от католическата например, което може би се отразява на инициативността й сред обществото. Съгласен ли сте? Каква трябва да е ролята на православната църква по отношение на обществената активност?

– Не съм съгласен с тази концепция. Православието можем да оприличим на антивирусен софтуер срещу духовните вируси. Той няма задачата, нито е в състояние да поеме ролята на Windows (операционна система), въпреки че е истински „прозорец“ (бел. авт. –  windows – „прозорци“ на англ.), но не към земното царство, а към Небесното Царство. Ролята му е да отглежда бъдещите жители на Небесното царство. Например Христос по времето на земния си живот изцелява множество болни, но не премахва робството, и дума не става за това във Светото Евангелие. Но той казва на юдеите, поробени по това време от римляните: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.”

– Какво щастие иска Бог за нас? И как се дефинира щастието?

– Бог иска да живее в нас, тялото ни да бъде храм за Светия Дух. Това е търсеното от православните християни щастие тук на земята, последвано от щастието на вечния живот в Небесното царство.

Д-р Иван Иванов - йеромонах Йоан. Снимка: от тв екрана


Какво четем:

🔴 След успешна трансплантация: Ново сърце и нов живот за Недко

🔴 9 чудни места в България (СНИМКИ)

🔴 Църквата в село Узунджово пази иконостас с глаголична молитва

Източник: e-vestnik



Коментари



горе