Златната орфическа книга крие древни тайни
Едва миналата седмица българската публика видя страниците на златната орфическа книга, която от 14 години се съхранява в НИМ. Тя е изложена за първи път в музея още през май 2003 г., но страниците й никога не са показвани. Повечето време е прекарала в хранилищата.
Смята се, че е написана на древния етруски език и вероятно съдържа инструкции за преминаване в отвъдното по най-добрия начин. Принадлежала е на заможен аристократ. Текстовете върху златните листове може би са формули за провеждане на древна мистерия.
Уникалната книга се състои от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени. Можете да я поместите върху дланта си. Върху плочите е издълбан текст с етруски букви и рисунки на кон, сирена, конник, лира и войска.
Експерти твърдят, че е създадена 600 години преди Христа. Това би я наредило сред най-старите запазени книги. Те потвърдиха, че реликвата датира от 5-и или 4-ти век преди н.е. Доц. д-р Бонка Петрунова, новият директор на НИМ, казва следното: „Появата на книгата в музея също е тайнствена. По думите на Божидар Димитров дарител на възраст около 70-80 години я оставя в музея. Намерил я по долното течение на река Струма, докато е бил войник“. По-рано казваха, че бил на 87 и я намерил, докато копаел канал като трудовак. Една легенда за съвременната публика, ако питате нас. Покойният проф. Александър Фол пък е разказвал на студентите си, че книгата е продадена на НИМ от… италиански иманяри. Има нещо мистериозно около й , но то очевидно не е за пред широката публика.
Смята се, че това е първата напълно съхранена книга от този род. По света има пръснати около 30 страници от етруски „книги“, смята Елка Пенкова, която оглавява археологичния отдел на музея. Само в България обаче има запазена цяла. Нейните страници са съединени със златни пръстени.
Съдържанието подсказва, че тя е направена във връзка с погребението на аристократ, изповядващ култа на Орфей. Елинският философ и математик Питагор е бил един от посветените в този култ, произхождащ от Тракия. Неговата школа го е разпространила сред елините в Южна Италия.
„Явно някой много се страхува от тази книга, щом й е отредено толкова малко място. Вместо в самостоятелна зала с фотографирани страници (а те са само шест) и поставени за общ достъп за разглеждане, книгата е поставена и й е отредено съвсем незабележимо място“, коментират в социалните мрежи.
Други протестират, че писмената са определени като „етруски”, въпреки съществуващите податки, че на Балканите е имало азбука преди гръцката – именно с т.нар. пеласгийски букви, разпространени измежду тракийските племена, възприети впоследствие и от етруските.
„Поставката й е в коридор, сбутана между две по-големи, извън всякакъв обозрим контекст, което я прави незабележима. Тази находка, която би трябвало да заема централно място и да е обградена от обяснителни материали, носи енигматичния етикет „Златна орфическа книга, дарена от родолюбив българин“, пише друг ползвател на социалната мрежа.
„В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума“, пише Мария Спирова, магистър по криминология и криминално право (Оксфорд).
Какво четем:
🔴 Съкровището от Панагюрище🔴 Антоанета Коларска: Стрелях с калашник, хвърлях и гранати - готова съм за мисии в горещите точки
🔴 Не изхвърляйте черупките от великденските яйца
Източник: Труд