Варненското злато не е най-старото в света

Погребалната поза хокер наподобява ембрионалната – така пристигаме на този свят, така и трябва да го напуснем

– Катя, ти си специалист по древни погребения, какво е изключителното в новия халколитен некропол, разкрит наскоро във Варна?
– Това откритие наистина е много вълнуващо! Очакваме много от него – може би ще даде още отговори на въпросите, поставени от Първия халколитен некропол във Варна, открит през 1972 г., който още предизвиква нестихващ интерес не само сред учените с различни специалности, но и сред най-широка публика. Наред с всичко останало, новият халколитен некропол вече безспорно очертава широкия район на Варна като изключително богат на праистория, като един от влиятелните центрове от онова време – да прибавим и интензивните подводни проучвания, които дават интересни резултати, да споменем и хипотезата за потопа, който се случва в Черно море, а и още много други интересни обстоятелства. Славата и честта за интерпретацията на новото откритие обаче по право принадлежи на откривателите. Аз самата следя публикациите и разговорите с огромен интерес – и възхищение. Така че сега по-добре да поговорим за историческия контекст, в който този некропол се вмества, и да си припомним как е изглеждал светът по времето, когато са се погребвали в него.

– Преди да говорим за новооткрития халколитен некропол във Варна, може би е добре да обясним какво е Халколит?
– В научната литература се използват два термина за този период – Халколит и Енеолит. Това е каменно-медната епоха (4900-3800 г. пр. н.е.), за която сме учили в училище – първият период, през който човек развива металургията на медта, започва да произвежда медни сечива и оръжия, които да заменят направените от камък, кост и рог. Всъщност не успява да ги замени напълно – медта се оказва недостатъчно твърда, за да се работи или убива с нея. Затова често намираме медни сечива в колективни находки, които показват по-скоро социалния ранг на притежателя си, отколкото са използвани за работа. Продължават да си служат със сечива от камък, кост и рог, както и преди, в Новокаменната епоха или Неолит (6200-4900 г. пр. н.е.) Камъкът е предимно кремък, от който има добри залежи в земите на днешна България. За пълнота на тази индустрия трябва да прибавим още две суровини – обсидиан и скъпоценни и полускъпоценни минерали. Сечивата от обсидиан не са голям брой открити в България, несигурен е и въпросът дали това е местен обсидиан или вносен, например от Мала Азия. Въпросът със скъпоценните и полускъпоценни минерали е още по-интересен. В Източните Родопи няма кремък и затова са произвеждани сечива от яспис, ахат, халцедон, планински кристал и прочие. Споменавам това обстоятелство, защото е използвано в една от хипотезите за Варненския халколитен некропол – първия!

– Да се върнем на метала – как е добивана медта? И само мед ли – а златото в тези некрополи, най-старото обработено злато в света?
– Медта е местна. На територията на днешна България има залежи от мед и праисторическият човек е знаел добре това. Достатъчно е да споменем един от най-древните медни рудници – Мечи кладенец в района на Стара Загора. С мед от този депозит са търгували – експертизите откриват сечива, направени от мед, добита в Мечи кладенец, далеч на запад до Париж и на изток – до Украйна.

– А какво трябва да знаем за златото?
– Много хубав въпрос, върху който може да се напише една цяла дебела книга – и пак няма да е достатъчно! Златото също има местен произход. Добивано е на различни места, да спомена басейна между Карпатите и Дунав, златоносните реки – например Върбица, старата Сютлийка край Момчилград, приток на Арда в Източните Родопи, където и днес има упражнения – и то успешни – в златодобив чрез промиване. Златото има много особено значение в древния свят, което е запазено в някои народни приказки с индо-европейски произход. С няколко думи: юнакът, най-често третият брат, когото мислят за глупав, по разни причини слиза в Долния свят, минава през Желязното, Сребърното и Златното царство; царицата на Златното царство му помага да убие змея, излизат заедно отново на Горната земя – той вече е в ново качество, добито чрез изпитанията, най-вече в Златното царство, самият той готов да стане цар. Интересно е да забележим, че макар да обработват майсторски злато още през Халколита, този скъпоценен метал никога не дава името си на исторически период. Имаме Медна, Бронзова и Желязна епоха – златото не е просто метал, а символ на царската власт, на безсмъртието, служи за трансформацията на мъртвия цар или велик воин в безсмъртен герой. За илюстрация ще спомена само гробните дарове на воини в некропола в Требенище, Македония (края на VII–края на V в. пр. н.е.) Част от тях са изложени в Националния археологически музей в София: златни маски, златни подметки на сандали, златна ръка със златен пръстен, множество златни апликации за дреха, включително за украса на бронзови шлемове. Тялото се покрива със злато, за да се отдели от пръстта и духът да се трансформира.

– Златните предмети от Варненския халколитен некропол се определят като най-старото обработено злато в света. Няма ли вече открито и по-ранно?
– Да, вече има. Праисторията е науката с най-бързо развитие – колкото е по-стара, толкова по-динамично се променя нашето познание, непрекъснато се откриват нови неща, нови доказателства. Както казва Мадона – винаги има по-хубаво момиче зад ъгъла. Доскоро златото от Варна беше най-старото. Халколитният некропол се датира 4400-4100 г. пр. н.е. През 2016 г. при проучванията в праисторическата селищна могила Юнаците край Пазарджик откриха златно мънисто, датирано според археологическия контекст към 4600 г. пр. н.е. – по-ранно от предметите във Варненския некропол. През следващата 2017 г. се намери и златен антропоморфен амулет, подобен на варненските.

– А как се интерпретира значението – а и причината – за Варненския халколитен некропол?
– Този въпрос все още се обсъжда. Предложени са различни хипотези, ще спомена само две. Преди години беше предположено, че това е царски некропол за много голям район. В него са погребвани вождове, върховни жреци и воини от целите Балкани. Погребалните процесии са минавали през различни чужди територии и през това време всички са спазвали мир. Тази теория се основава на факта, че гробовете са различни като структури, погребални практики и състав на гробните дарове. В някои гробове са открити сечива и върхове на стрели от яспис и почти сигурно донесени от Източните Родопи. След изумителните резултати от проучванията на Солницата в района на Провадия се предложи нова хипотеза – най-новата засега. Добивът на сол там е започнал през петото хилядолетие пр. н.е. По него време солта е равна на злато по цена и по смисъл, по значение. Безспорно производството на сол за търговия е натрупало богатство, намерило израз в скъпоценните гробни дарове в некропола във Варна. Освен всичко останало, бих отбелязала гроб № 43. Погребан е мъж на около 40-45 години, твърде висок за времето си – 1,70/1,75 м. Количеството златни дарове (1,5 кг общо), както и подредбата им около тялото, дават сериозни основания да приемем, че вече съществува царска институция: златни апликации за дрехата, златна диадема, скиптър с вероятно дървена дръжка, облечена в злато, и увенчан с каменна и медна брадви, както и златен фалос, символ на плодородието и мъжкото начало. Тук можем да си припомним още един древен мит за Великата Богиня–Майка и нейния син, когото първоначално тя сама заченала. Изглежда през Халколита и това познание се е развило и се е родила историята за свещения брак между нея и човешкия цар. С тази история е възможно – казвам само възможно – да обясним и всички онези златни и сребърни съкровища, заровени в земята, в средата на нищото – като сватбени дарове?

– Да се върнем на разнообразното положение на скелетите. Защо древните са погребвали своите мъртви в изпъната поза или поза хокер?
– Погребването в изпъната поза е най-широко разпространено. Запазено е и до днес, с малки промени в положението на ръцете, скръстени на гърдите според християнския обичай. Интересна е позата хокер. Думата има немски произход, от hocken, клякам. Всъщност тя наподобява ембрионалната поза, в която се раждаме – в свито положение, краката сгънати в коленете и силно приближени към корема, ръцете също сгънати в лактите и притиснати към гърдите. Често по време на древните погребения телата са покривани с късове охра, което оцветява в последствие костите – символ на кръвта. Изглежда представата е, че така пристигаме на този свят, така трябва и да го напуснем. Нека очертая с няколко думи организацията на пространството според древното знание – светът на живите = селото, река = вода = граница, светът на мъртвите = гробището. Според някои вярвания душите чакат във водата = на границата, за да се родят отново. Впрочем представата за тази организация на пространството е запазена почти до наши дни – макар и несъзнателно. Ако пътуваме из България, често ще забележим, че селото се намира на един баир, следва дере – или днес път, а селското гробище е устроено на отсрещния баир, почти на същата височина. Това е смисълът на позата хокер, известна в много езически общества, при това без връзка между тях, за да мислим за влияния.

– Какво значение има ориентацията, с която се погребват мъртвите?
– В днешно време това е лесно за обяснение. Има ясни указания в свещените писания на световните религии. Християните се полагат по гръб, изпънати, с глава на запад и лице, обърнато на изток. Така всички очакват Деня на Страшния съд и идването на Месията. Мюсюлманите се ориентират според Свещения камък в Мека. Искам да кажа, че изискванията са разнообразни – спрямо световните посоки или спрямо определен топос в света. Но във всеки случай добре обосновани и познати на цялата общност. По-сложно е в древността. Има много предположения – ако изобщо има задължителна ориентация на погребване. Да споменем само няколко – спрямо посоката, откъдето народът или племето са се преселили, спрямо пещерата, в която се е родил прадедът или изобщо спрямо особено важно място, за което няма как да знаем днес. И ще повторя – възможно е просто да няма задължителна посока за погребване.

Какво четем:

Коментари