1000 лв. за издръжка на затворник, 800 лв. за заплата на надзирател


Зад решетките нямат пари кеш, а карти, в които трябва да има не повече от минималната заплата

1000 лв. излиза на държавата месечната издръжка на един затворник у нас. В сумата влизат изхранването му, лекарствата, перилни и почистващи препарати, отопление, ток и вода.

Около 7020 са лишените от свобода в България, от тях 840 са осъдени за убийство, което значи, че на месец над 7 млн. лв. отиват за затворниците. За сравнение 800 лв. е средната заплата на надзирател, който реално може да пази и повече от 100 души. Според надзиратели от софийския затвор на един коридор със стотина лишени от свобода се пада по един охранител, при това невъоръжен.

“Охраната на затворите

и затворническите

общежития не е на

това ниво,

което гарантира сигурност и възможност за адекватна реакция при извънредни ситуации.” Констатацията е на главния прокурор Сотир Цацаров и е направена в писмо, изпратено до правосъдния министър Цецка Цачева през декември 2017 г.

“Налице е неравномерност в съотношението на охранителния състав спрямо лишените от свобода, както и че този състав (численост на дневни и нощни смени) не е в състояние да осигури надеждна охрана на местата за лишаване от свобода”, категоричен е главният прокурор. В писмото си Цацаров призовава за спешни мерки и действия, за които да бъде уведомен в 6-месечен срок. Подобни писма той е изпращал до предшествениците на Цачева - Екатерина Захариева и Христо Иванов, в края на 2016 и 2015 г.

Причината за писмата са проверки на апелативните прокурори в затворите.

В софийския затвор се оказва, че дневната смяна е от 34 надзиратели, а нощната от 26. Те пазят 725 лишени от свобода. По данни на прокуратурата съотношението през деня е 1:21, а през нощта 1:28. В бургаския затвор положението е още по-тежко. 6-има надзиратели отговарят през нощта за 257 лишени от свобода, а в Стара Загора в тъмната част на денонощието на 10 надзиратели са поверени 418 затворници, като съотношението е 1:30. В тази бройка влизат и периферната и външната охрана, казват обаче служители на софийския затвор.

Не по-малко тревожна е статистиката за затворническите общежития. В “Хеброс” към затвора в Пловдив по един надзирател отговаря денем и нощем за 97 осъдени.

Проблемите в системата “лъснаха” преди 8 дни, когато двама убийци рецидивисти успяха за по-малко от 6 минути да се изпарят като на кино от софийския затвор.

Осми ден от бегълците Владимир Пелов, осъден на 32 г. затвор за грабеж и обвиняем за двойно убийство, и Радослав Колев, наказан с 26 г. лишаване от свобода за екзекуцията на данъчен с нож и чук, няма и следа. Двамата успяха максимално да се възползват от слабостите в системата - един охранител стои пред металната врата и натиска бутона за отворянето ѝ и един в караулката на двора.

“Във всеки затвор

по света има

бойно ядро, за да

реагира в ситуации

като тази с бягството на Пелов и Колев”, казва Ивайло Григоров от синдиката на служителите в затворите. У нас такива няма, а заради недостига на хора, когато се обяви тревога, се викат надзирателите от целия затвор. Това отнема около 5-6 минути. В същото време се оголват коридори и отряди с лишени от свобода. При бой между затворници, които са почти ежедневие, дежурният надзирател вика колегите си от другите сектори и едва тогава се намесват.

Бягството на Пелов и Колев е третото от централен корпус на затвор за последните 5 г.

Двете най-дръзки са от софийския. На 30 април 2014 г. оттам успяха да се измъкнат осъденият на 20 г. Николай Николов-Шатката и гибралтарецът Хосе Гевара Мартинез, подсъдим за грабеж в прохода Хаинбоаз.

Двамата избиха с кирка преграда в необитаемо тухлено помещение и така успяха да стигнат до двора на следствения арест. Там ги очаквала кола. Липсата им бе установена едва четири часа по-късно.

На 13 декември 2016 г. от затвора в Бургас избяга 20-годишният Петър Бонев. Той се порадва на свободата само 6 часа. Рецидивистът изчезна, докатоизхвърля боклука извън корпуса на затвора. Вместо да се върне в килията, поема към града.

Други 55-ма лишени са избягали от затворнически общежития през последните 5 години. От тях не са открити само четирима. Те обаче не се водят бегълци, защото всъщност не са се върнали от работа.

В България има 12 затвора, 24 общежития от открит и закрит тип и два поправителни дома за непълнолетни. Единият е за момчета в Бойчиновци, а другият за девойки в единствения у нас затвор за жени - сливенския.

В кой затвор ще се излежи присъдата,

зависи от адресната

регистрация,

а не от размера на наказанието или от мястото на престъплението. В софийския затвор са осъдените от София-град и София-област. Само в него лежат чужденците, получили присъди в България, както и на негова територия се намира единствената затворническа болница, Единствената психиатрия за лишени от свобода е към затвора в Ловеч. В Бобов дол изтърпяват наказания от Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област и т.н., в Пловдив от Пловдивска и Смолян и т.н.

Във всеки затвор има училище, библиотека, фитнес. Лишените от свобода се посещават от православни, адвентистки, католически и мюсюлмански духовници.

При желание затворниците може да завършат дори средно образование. Някои от тях се научават да четат и пишат зад решетките. Организират им се спортни състезания, курсове по готварство, изработка на коледни и великденски украси, картички. Посещението на кръжоци, курсове и състезания е важно, защото при исканията за условно предсрочно освобождаване заниманията се отчитат като плюс. Тоест затворникът се променя в положителна посока. По тяхно желание им се осигурява и разговор с психолог, какъвто има във всеки затвор. Редовни са и срещите със социален работник, който се занимава с превъзпитанието им.

Всъщност не винаги най-бруталните престъпници са най-диви в затвора. Някои умело се прикриват.

Беглецът Хосе Гевара например беше сред най-ревностните последователи на адвентистката църква и се разкайваше за престъпленията си, докато лежеше в софийския затвор. Това не му попречи да избяга, а преди месеци бе заловен в Лисабон, докато крадеше кола.

Лятото е рисков

сезон в местата за

лишаване от свобода,

защото високите температури отключват различни видове личностни разстройства и се стига до агресия и автоагресия, казват служители на затворите.

Зад решетките често агресията преминава в автоагресия, защото тя не се наказва. Докато за участие или предизвикване на бой лишеният от свобода е наказан с карцер, то при самонараняване не се понася санкция.

Мнозина от самонаранилите се след това споделяли, че са почувствали облекчение и напрежението им е спаднало.

Друга причина е, че през лятото повечето от курсовете и спортните мероприятия не се провеждат, а училището е във ваканция.

“Групите са пренаселени. Струпват се много мъже на една ограничена площ, което покачва напрежението”, казват надзиратели.

Затворниците

не разполагат

с пари кеш,

а с карти

Сумата в тях не бива да надхвърля минималната работна заплата. Парите може да са от работа, а може да се внасят и от близките.

С картите се плаща в затворническите бюфети, където се продават цигари, безалкохолни, храни от първа необходимост, принадлежности за бръснене, сапун.

Не всеки от близките обаче успява да осигури пари на своите роднини, лишени от свобода. Това поражда и голямото неравенство зад решетките.

Цигарите са най-оборотната платежна единица. Затова за една-две цигари или пък кутия може да се разгорят битки, а пък друг път - лишен от свобода да се превърне в “слуга” на свой колега.

Не винаги за работата зад решетките се плаща. Например дейности като почистване на двор, коридори,

белене на картофи

и лук

в кухнята са

безвъзмездни

Правилото обаче два работни дни се равняват на три излежани се запазва дори и когато не се плаща.

В софийския затвор получават минимални заплати тези, които се трудят в цех “Зелена енергия”, в цех за изработка на алуминиева и PVC дограма, изработват на ишлеме хартиени пликове и акцедентни материали. Стига да има поръчки, разбира се.

Кой ще работи, се решава от затворническата управа. Спирането от труд е една от санкциите. Това, което обединява по-голяма част от лишените от свобода, е страстта им да водят дела. Стотици са жалбите от затворници в административните съдилища. Сред тях има и такива, които съдят затворническата управа, защото не им осигурявала интимни срещи с приятелките. Други изпечени рецидивисти пък настояваха за сексстая. Много от дела се печелят, което активизира още повече лишените от свобода, казват надзиратели.

Наказват ги с карцер,

ако ги хванат

3 пъти с джиесем

Безспорно най-тежкото наказание зад решетките е карцерът, т.е. да отделят лишения от свобода сам в наказателна килия за определен период от време, например седмица или две. Видът на наказанието се определя от началника на затвора и може да бъде обжалвано пред съответния административен съд.

В наказателна килия отиват притежателите на мобилни устройства, но едва след три откривания на джиесем.

Друг тип наказания са например свиждане без право на хранителни продукти. Преди година така бе наказан осъденият на 20 г. затвор за убийството на Яна Николай Русинов-Чеци. Причината - откриха у него чужд часовник. Той обжалва и поиска компенсация от 180 лв., но съдът не уважи претенциите му.

Друг вид наказания са лишаване от участия в културно-битови и спортни мероприятия за определен период.

Затворници гледат от прозорците боксов мач.

Строят нов затвор с 200

килии в Кремиковци.

Почват през лятото

Проектът за изграждането на затвор заедно с обучителен център за персонала в столичния кв. “Кремиковци” е на ниво документи. Очаква се строежът му да започне през лятото.

Затворът ще има 200 килии за 400 затворници. Той ще бъде разгърнат на 7500 кв. м площ, а учебният център към него ще е с капацитет от 100 обучаващи се.

Затворът ще отговаря на всички европейски стандарти, уверяват от Министерството на правосъдието. Финансирането на проекта ще бъде по линията на Норвежкия финансов механизъм и ще струва 17,5 млн. евро, обясни неотдавна министър Цецка Цачева. Прогнозите са, че той ще е готов до 3-4 г.

През последните три години са ремонтирани и реновирани няколко затворнически общежития и затвори - в Бургас, Варна, Ловеч, Стара Загора и други.

Освен нов затвор край “Кремиковци” от Министерството на правосъдието предвиждат инвестиции от новия програмен период на Норвежкия финансов механизъм за затворите в Пловдив, Бобов дол, Самораново, Враца, Бургас и арести в погранични райони.


Какво четем:

🔴 С влак от София до Бургас за 3 часа? Глупости на търкалета

🔴 КВАС ЗА ХЛЯБ: КАК ДА ГО ОТГЛЕДАМЕ ЛЕСНО ВКЪЩИ (ВИДЕО)

🔴 30 000 лв. за изкуствено сърце от болния или дълг за болницата

Източник: 24 часа



Коментари



горе