Едно майчино писмо, в което има много истина...
Мило мое дете, видиш ли, че остарявам, моля те да бъдеш търпелива! Опитай да
ме разбереш във всеки един момент на нужда, в който оттук нататък ще изпадам все
по-често. Постарай се да ме слушаш, когато ти говоря, и да не ме прекъсваш нетърпеливо,
ако започна да ти повтарям едни и същи неща. Припомни си твоето детство, когато
те учех като малка как да пишеш буквичките, повтарях ти едно и също, написано
в учебниците, докато го разбереш и запомниш. Търпеливо и всеотдайно. Не ме упреквай,
когато едва ходя, а ти би искала да вървя бързо до теб както преди. Спомни си,
когато те учех да ходиш, когато пристъпваше на пръсти и после, когато вече тичаше,
а аз те догонвах и хващах миг преди да паднеш или се блъснеш в нещо. Не ме упреквай
че не мога да поддържам родния ти дом в онази блестяща чистота и ред, както беше
преди години. Ръцете ми все по-често се разминават с нещата, които трябва да поставя
на мястото им. Спомни си безсънните ми нощи, когато те носех на ръце, а ти изгаряше
от температура, 
боледуваше, а аз страдах заедно и дори повече от теб. Когато виждаш колко трудно
се справям с новите технологии, бъди търпелива и ми обяснявай често дори едно
и също. Дай ми време да се науча, колкото и бавно да става това. Не ми отвръщай
с досада или с упрек. Спомни си как те учех да разбираш хората и как да постъпваш
в различни ситуации –
бавно, с много повторения и търпение, години наред. Не ме упреквай, че продължавам
да се тревожа за теб, докато си някъде далече от дома, колкото и да си пораснала.
След време ще изпиташ същата тревога в сърцето си, когато пораснат твоите деца
и ги очакваш да се приберат късно след полунощ, ненамерила сън, докато ги чуеш,
че влизат у дома.
Когато дойде трудният момент, а аз остана в постелята си,не се гнуси и не се отвръщай от мен в немощните ми старини, когато няма да мога да контролирам съзнанието и тялото си. Спомни си, когато сменях памперсите и лекувах раните ти. Как обикалях лекарските кабинети, за да търся помощ, да ти помогна и те лекувам. Ако започна да правя нещата не така, както съм ги правила преди години, не бъди нетърпелива, нервна и арогантна или тъжна и отчаяна за моето състояние. Просто тогава бъди с мен и ме разбирай. Спокойна и уверена стой до мен, докато стигна края на живота си. Аз ще съм благодарна на Бога, че ми подари тебе – най-ценното в живота ми, най-голямата ми обич. Ще заспя и ще си отида от този свят с любовта, която сме си дали взаимно, с радостта за всеки споделен миг. А дотогава ще се вглеждаме една в друга с усмивка и с любов, че ни има и че сме заедно, че съм щастлива, че те имам. И без думи ще ти казвам, че те обичам, мое мило момиче!
Мама
Какво четем:
🔴 Синоптиците съобщиха за голяма температурна амплитуда, която се задава идните дни! (ТАБЛИЦА)🔴 "Мекият хазарт" или как българите станаха зависими от цветните талончета
🔴 Затворникът Манджата избяга месец след като влезе зад решетките
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
