Гъркът е закърмен от малък с идеята за божествен произход, българинът от време оно не може да си избере на кой господар да служи


Наш гост е Мила Гомудис-Шопова, която живее и работи в Солун. Заедно със съпруга си и малката им дъщеря те са взели решението да се преместят от България в Гърция. Мила е тренирала художествена гимнастика, завършила е микробиология, а днес заедно с дъщеря си посещава танцовата формация към Неделното училище в Солун. Ето какво разказва за своя цветен живот специално за читателите на в-к“Български новини“…

Представете се пред нашите читатели…

Казвам се Мила Гомудис – Шопова, на 38 год., от гр.Пазарджик.  Омъжена с едно дете. За пръв път дойдохме в Гърция през 1990г. с родителите ми, защото баща ми е грък. Завърших тук средното си образование.След това се прибрахме в България. Там завърших висшето си образование. Омъжих се и живях в Пловдив известно време. За съжаление съпругът ми остана в един момент без работа и реши да дойде в Гърция. Тук си намери работа, на която е и досега. След около година го последвах.И така от 2000г.сме тук. Имаме дъщеря в 6-и клас.

Какъв беше животът ви в България?

В България учех в спортно училище. Завърших медицинският колеж в Пловдив и 6 години работих по специалността си. След това, както споменах, мъжът ми остана без работа и дойдохме тук. Дъщеря ни е на 12 години.

От кой край е баща ви? Как се е случило да отиде в България?

От Дидимотихо, Евро. По време на гражданската война в Гърция много хора, специално от онзи край, бягат. Така наречените политемигранти. Разпиляват се по всички (вече бивши) комунистически държави, където ги приемат добре. Чак в средата на 70-те години Гърция позволява на тези хора и на наследниците им да се завърнат. И започва голямото преселване обратно чак до 90-те.

Когато сте били малка, сте живели в България, после сте дошли в Гърция и сте завършили средно образование, после висше в България. Този преход от едната страна в другата лесен ли беше?

Е, не беше лесно! Голяма напуснах България( 16 годишна).На такава възраст да създаваш приятелства не е лесно.Не мога да кажа, че съм срещала лошо отношение сред съученици и учители, дори напротив даваха ме за пример пред другите, тъй като успях да завърша с пълно отличие, награда от кмета и т.н. За съжаление бях приета да уча в Патра, обаче, не в Солун (където живеехме) и родителите ми нямаха възможност да ме издържат. Нито имаха връзките да ме прехвърлят. Майка ми също не можа да си намери постоянна работа и много и тежеше, че и за чистачка дори не я взимат, а тя е инженер. Баща ми беше преподавател по български, литература и немски в България, а тук работеше като сервитьор. Всичко това ни дойде повече и се прибрахме. Връщайки се, заварихме съвсем непозната България. С безработицата, вече навлизащата немотия и всички др. „екстри“ на прехода.

Как се справяте с живота в Гърция днес? В условията на криза животът е труден…

Днес-трудно. Всъщност и назад в годините не беше много лесно, но нещата бяха по-спокойни. Аз работех, вярно, не добре заплатена работа, но все пак работа. А сега работи само съпругът ми, влязоха нови такси и удръжки и наистина се усеща криза.

Имате дъщеря на 12г. знае ли тя български език?

Разбира се. Перфектно чете и пише. Посещава и българското училище в Солун.

Какво иска да знае детето за България и на какво го учите вие за България?

Знае достатъчно за България. Там са роднините, бабите. Всяка ваканция е при тях. Много и харесва. Всяка година посещаваме исторически и природни забележителности.

Много гръцки фирми и бизнесмени изместват своя бизнес и работа в България. Вие бихте ли се върнали в България заради тежките условия поставени от Тройката?

Бихме се върнали, ако останем и двамата без работа. Дано не се случва, защото да започваш отначало е много трудно. Пък и за детето ще е трудно, въпреки че казва, че обича България повече.

Лесно ли научихте гръцки език? Имаше ли езикова бариера за вас?

Гръцки научих още на 16 години, така че никакъв проблем за мен с него. Дъщеря ми дойде в Гърция 6 годишна, посещаваше в рамките на една учебна година детска градина и много бързо го усвои. когато тръгна на училище( на 7 вместо на 6 години) нямаше никакъв проблем. А съпругът ми работи само с българи и шефът му, въпреки че е грък, е роден и израснал в България.

Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Гъркът бива закърмен от малък с идеята, за върховния си и едва ли не божествен произход, което в крайна сметка не е може би чак толкова лошо. Защото виждаме как се борят за правата си (дори те да са прекалени). Докато българинът от време оно, все още не може да си избере на кой точно господар да служи, просто не може да се отърве от робската си психика.

Усещали ли сте някога не добро отношение в България, заради това, че сте наполовина гъркиня и съответно в Гърция, пред вид това, че сте на половина българка?

Не. Като ученичка никога не е ставало въпрос дори. Не съм се чувствала по-различна заради това. Единствено в спорта имах пречки, просто не ставаше в онези години с това име да излизам на международни състезания и да представям България. Тук в Гърция, в училище също не съм имала проблеми. Може би заради факта, че в онези години все още нямаше толкова чужденци.

Мила какъв спорт сте тренирали?

Художествена гимнастика. Повече от 10 години. До момента, в който дойдохме в Гърция.

На колко години беше, когато започна и кой те заведе в залата?

На 5г. бях, когато треньорката дойде в детската градина, за да вземе децата, които вече ходеха. Аз се заинатих да вземе и мен. Накара ме да направя шпагат и го направих. Каза ми утре с майка ти непременно в залата. Така се започна.

Защо казваш, че си имала пречки заради името си? Имало ли е проблем затова че си наполовина гъркиня?

На няколко пъти бях избирана за националния отбор и тренирах там, но в последния момент винаги ставаше нещо и заминаваше друга. В един момент казаха на майка ми, ако е възможно да ми се смени фамилията, защото не мога да излизам на международни състезания с гръцко име. Значи съм имала проблеми заради името си! Иначе в училище- никога.

Какво решение взе майка ти? Променихте ли името си, за да се състезавате в международни състезания?

Не! И така и не отидох на голямо състезание. Какъв парадокс, сега в българските спортове почти няма българи и дори е модерно да имаш чужденци в отбора, а някога…

Днес най добрата ни плувкиня е с баща грък и гръцко име… Някога замисляла ли сте се да се заемете с треньорска кариера и дъщеря ви тренира ли художествена гимнастика?

Не и не. Аз се насочих към друга професия. А когато дъщеря ми дойде в Гърция вече беше на 6 години, това е голяма възраст да започваш гимнастика. Пък и гимнастиката е спорт, в който ако не си много добра просто няма смисъл да се занимаваш. Имам много травми останали от нея.

Към коя професия се насочихте?

Микробиология. За съжаление тук нямах възможност да работя по тази си специалност.

Чувствате ли се емигрант?

Понякога. Но от много време сме тук, имаме добри приятели, а в България останаха съвсем малко, така че по-скоро там вече ми е малко странно.

Осъществихте ли целите, които си бяхте поставили с това преместване от една държава в друга?

Не мога да говоря чак пък за цели. Тръгнахме в търсене на по-добър живот или малко по-добър. Засега сме тук, значи все още е по-добре.

Участвате в танцов ансамбъл в Солун. Разкажете ни повече за това…

Не знам дали можем да се наречем ансамбъл. Имаме учител към българското училище, разучаваме танци и сме се изявявали на някои събития. Формацията е към Неделното училище към Славянобългарския манастир“Св.Вмчк.Георги Зограф  –  Солун. Ръководителят ни е Йордан Николов от Първомай, Петричко. Той си има негова формация там „Гайтани“. А тук учи нашите деца на народни танци, а и нас родителите покрай тях.

Пътува от Първомай до Солун ли? От колко време съществува формацията и вие от колко време сте неин член?

Всеки петък пътува. Преди това имахме хореограф, който си живееше в Солун, така че формацията е от поне 3 години. Аз съм член от 1,5г.

Вашето послание към нашите читатели…

На читателите Ви желая здраве най-вече и късмет. И ако е възможно след 2-3 годишен престой в Гърция да не забравят българския език (това в кръга на шегата, но се е случвало да срещам и такива екземпляри).


Какво четем:

🔴 Оцеляла от автобуса-ковчег разказа за катастрофата и как е карал шофьорът (ВИДЕО)

🔴 Ето го шофьора на катастрофиралия автобус на АМ Тракия ВИДЕО

🔴 Собственикът на автобуса ковчег: Не петък 13 е виновен, а джигитите на пътя

Източник: newsbg



Коментари



горе