Лешоядите са всъщност много полезни създания. А телевизионните лешояди?


Снощи ми дойде в повече. По принцип се опитвам да не коментирам подхода на родните журналисти към трагични случаи като вчерашния. Не знам обаче този път какво ме жегна. Дали бяха снимките с дрон, паническото бягане между колите или служебните лица, които се опитваха да отпъдят камерите. Както на доста други, за пореден път ми остана лош вкус в устата.

Именно затова снощи седнах и обявих награда „Златен лешояд“. Скунксовете отдавна са обезценени заради поведението на въпросното предаване. Затова смених животното. „Раздадох ги“ на няколко репортери и водещи, които видях в конкретните емисии и които според мен прекрачиха дълбоко зад границата на благоприличието и етиката. Включих и редакторите им, тъй като поне те би следвало да хванат подобни издънки. Наградата не е само за вчерашните им подвизи, а за това, което виждам като модел на поведение в медиите им при всеки такъв случай.

Споменатите журналисти бяха от Нова и БТВ, тъй като именно техните емисии ме възмутиха. Не твърдя, че са единствените заслужили и ще се радвам, ако сами предложат техни колеги от други медии, които са се провинили по подобен начин. Сигурен съм, че има. Очакваме го някак от жълтите медии – този тон на притеснение към жертвите примесен с трескаво гонене на по-близка снимка, по-ярка локва кръв, повече сълзи в интервю, повече мъка в близките, повече скандал в изказванията. Видях го вчера и макар на пръв поглед да беше просто стандартната „кървава“ статистика, с която ни обливат ежедневно в новините, някак ме накара да реагирам.

Малко след поста ми един след друг ми писаха няколко познати от двете телевизии. Питаха ме защо мисля така за техните колеги, защитаваха репортажите като професионални и грешките в тях като неизбежни. Интересното е, че и от двете телевизии посочваха другата като „ама те първо повлякоха крак с такова отразяване“ като аргумент защо са влезли при автобуса и пострадалите. Посочваха, че в късните емисии са „поизчистили“ кадрите, че първите излъчвания са били по-сурови, без редакторска намеса и прочие. Също, че е нечестно да се обиждат така журналисти с толкова добра кариера и професионално отношение. Единият коментар включваше „какво искаш, нали всичко го правят това и искат да видят“. Друг – „ако не сме ние, друг ще го направи“.

Наистина, постът ми беше по-скоро емоционален и може би би обидил журналистите. Навярно и аз с иначе „професионалното си отношение“ съм пуснал „редакторска намеса“ „по-сурово“ отразяване на работата им в репортажите. Може би, следвайки същата логика, сравнението произлиза от там, че „доста хора мислят така“ и „търсят такава“ оценка за днешната работа на тези журналисти. Може би не е коректно да определям като лешояди журналисти, поне част от които иначе уважавам и които имат доста качествена журналистика зад себе си.

Може би, ако някой от тях случайно е забелязал и се е обидил от определението, в контекста изложен до тук биха разбрали колко е важно да се внимава при подобни първосигнални „подхлъзвания“, както ми бяха обяснени недоразумения от вчера. Докато аз коментирам работата на шепа журналисти (и видимо прекалявам с иронията понякога), те излъчиха на живо шока и страданието на доста хора. Някои дори пречеха на спасителите в процеса и напираха въпреки упреците на самите пострадали. Това е обидно, непрофесионално, неетично и най-малкото грозно на екрана.

Всъщност, наистина изборът на животно за статуетката не е коректен. Както отбелязаха под поста ми – лешоядът е изключително полезно животно. То е доста важно за прочистване на екосистемите и предпазване от болести. В този смисъл „лешояд“ би било похвала за тези журналисти и бих им го дал, ако се бяха поинтересували какво се случва с обещаните миналата година мерки за повече сигурност в автобусите. Ей така – не защото има сензация, а защото следва да гонят силните на деня, да задават неудобни въпроси и така биха се опазили поне няколко живота като тези днес.

Не поставям под съмнение професионализма по принцип на споменатите в поста ми. Не твърдя, че нямат критични интервюта и добри разследвания. Вчерашния ден обаче беше поредното дъно за журналистиката поне в тези две медии и се надявам да го осъзнават. Ако и те се оправдават, че „няма нищо лошо“, че са само няколко пропуска и че „другите са по-зле“, то въобще не трябва да се учудваме, че нивото е такова. Телеграф са в няколко нива надолу под дъното, но поне са наясно със себе си и какво правят.

Боян Юруков. Снимка: личен блог


Какво четем:

🔴 Домашни кроасанчета - ето как се правят!

🔴 С рецептата на тази баба се използва до ден днешен: разширени вени, кожни и очни заболявания, брадавици, всичко минава!

🔴 Вече съм на 50 и ето какво научих от живота: Кариерата ни ще приключи, родителите ни ще си отидат от този свят, колегите ще ни забравят, но...

Източник: e-vestnik



Коментари



горе