Мария Гроздева: При втората ми олимпийска титла разбрах, че Господ ме обича

- Как започна да се занимаваш със спортна стрелба?

- Това е въпрос, който ми задават от 30 години, но все някой може да е пропуснал да прочете или види. Бях много малка, в четвърти клас, на 11 годинки, когато баща ми заведе брат ми на стрелбището. Записа се на пушка. Аз от любопитство отидох на една- две тренировки - да видя за какво става въпрос, да погледам. И треньорът ми предложи да се запиша. И така - от любопитство, започнах и аз да тренирам и спортна стрелба измежду всички други спортове, на които ходехме - по това време вратите бяха отворени навсякъде. Всичко беше безплатно. Ходехме на плуване, на гимнастика. Ходех на фигурно пързаляне, на какво ли не. Свирех и на пиано. Стрелбата някак ми хареса. Една година тренирах на пушка и явно вече се намеси съдбата, защото дойде един треньор на пистолет.

Разбраха се с

треньора на

пушка и ме

открадна за

пистолет

Беше ме преценил, че може би като фигура, като поведение повече ще ми приляга пистолетът, за което не съжалявам, разбира се, защото явно така ми е било писано да постигна успехи.

- Какво е спортът за теб?

 - Професия, семейство, начин на живот - абсолютно всичко.

- Как би описала твоя спорт? Какви качества трябва да притежава един добър състезател по спортна стрелба като теб? Кое е най-трудното за научаване?

- Повечето качества са вродени, но и много се придобиват. Нашият спорт е такъв, че трябва да си много търпелив, защото, както всички виждат, не е най-интересният за деца. Примерно - едно е дете да отиде да играе футбол, друго е да застане да стреля. Стрелбата е доста по-скучна и трябва наистина голямо търпение, старание. И

най-важното

при нас -

умението да се

съсредоточиш,

да не си разсеян

Дори най-малката мисъл, различна от това, което трябва да правиш в момента, пречи за стотни от секундата и изстрелът може да не е такъв, какъвто трябва да е.

- По-колко часа тренираш на ден?

- Нормално между два и половина и три и половина часа. Тренировката не е само стрелба, има си подготовка, загрявка. Правим доста време суха стрелба, преди да започнем да стреляме реално. Едната дисциплина, в която стрелям, е доста дълга. Тя е на малокалибреното оръжие, прецизна и дълга стрелба. Натрупва се време. Отиват и по четири часа.

- Започваш да тренираш на 11 години. На 18 печелиш първия си златен медал на европейско първенство. На 48 имаш реален шанс пак да си на олимпийски игри. Как успяваш толкова дълго да се състезаваш на толкова високо ниво? Какво те мотивира?

- Това е много хубав въпрос. Първо, толкова дълго ми позволява спортът, тъй като при нас годините не играят особена роля. Успееш ли да се запазиш психически, физически с малко режим нещата се получават. А мотивацията, тука наистина е малко по-сложно, защото, като постигнеш доста, все по-трудно намираш мотивация. Но в крайна сметка - приела съм спортната стрелба като моя професия. Приела съм стрелбата като нещото, което мога да правя най-добре, и може би затова все още се задържам. Първо - че ми доставя удоволствие. Второ - не виждам нещо по-добро, с което мога да се занимавам.

- Кои ще бъдат следващите ти състезания, на които ще участваш? Кога ще бъде първият ти шанс да спечелиш олимпийска квота?

- Имаме още две световни купи, на които ще участвам. Едната е в Америка през май. Седмица по-късно отиваме в Мюнхен. След това има дълга пауза и през септември ни е най-важното състезание - световното първенство, което се провежда на четири години. От световното първенство започва и битката за квотите. Ще се раздават по пет квоти в двете дисциплини.

Дай боже да

спечеля квота

за Токио още

на световното,

но дори и да изпусна, след това ще имаме още година и половина със световни купи и европейски първенства, на които ще имам шанс да взема.

- Коя олимпийска титла ти е по-ценна? Първата от Сидни или тази от Атина?

- И двете са ми ценни и доста различни. В Сидни като за първо злато радостта беше огромна, просто си стигнал върха. Уникално чувство, уникален и незабравим момент. Вторият олимпийски златен медал наистина беше сякаш подарък от Господ. Да станеш два пъти олимпийски шампион, е наистина много рядко. Трябва да имаш голям късмет и Господ да те обича, за да ти се повтори този огромен успех. Като усещане вторият златен олимпийски медал е по-различен, но радостта е огромна и при двата.

- Кой е бил най-трудният ти момент в кариерата?

- Имало е и много трудни моменти. Имало е и много радостни моменти. Но след като не си спомням конкретно, значи не са били толкова трудни. Смятам, че съм щастлив човек, нещата ми вървят така, както съм си пожелавала, и така, както съм искала да се случват. Затова в никакъв случай не се оплаквам. Доволна съм от съдбата си, от живота си. Радвам се, че имам този живот.

- Ти си председател на Българския стрелкови съюз и имаш поглед върху младите състезатели. Има ли България таланти, които да наследят теб и другите големи имена на българската спортна стрелба? Би ли отличила развитието на някого ?

 - Разбира се, че има, много добре се развиват. Вече имат своите успехи - европейски титли за юноши и девойки, медали. Имаме две момчета - едно на пушка - Пламен Емилов, и едно на пистолет - Кирил Киров, които взеха квоти за младежките олимпийски игри в Аржентина. Това е голямо постижение, много се радвам. Ситуацията е малко по-трудна, по- различни са вече методите, по които тренират децата, но се радвам, че успяваме и развитието не спира.

- Участваш в много благотворителни инициативи. Как се чувстваш, когато знаеш, че помагаш на хората? Можеш ли да сравниш чувството на удовлетвореност с това да спечелиш златен медал?

 - Двете са много различни неща, но носят удовлетвореност. Да, никога не отказвам помощ, когато знам, че мога да дам такава. Разбира се, стига да е по възможностите ми. Но участвам и се радвам, че хората ме избират да участвам в такива благотворителни инициативи, тоест имам какво да дам, какво да покажа, как да помогна. И това много ме радва.

- Как разбра за JAMBA? Харесва ли ти да бъдеш посланик на каузите за реализиране на младежите с увреждания?

- Разбира се. Ива Цолова е момичето, с което доста отдавна имаме връзка по тази линия. Търсила ме е за много неща. Приятелки сме. Откликвам всеки път. Някой път и аз самата се притеснявам и я питам: “Да не би на хората да не им е интересно, защо все аз? Защо ме търсите все мен? Може би има по-интересни лица?”. Явно има нещо, което на хората им харесва в мен, и биха се заслушали, за което аз много се радвам.

Какво четем:

Коментари