Двама българи правят архитектурната визуализация на бъдещата най-висока кула в света в Дубай


Димитър Рашков и Диан Шишков почнали бизнеса си в гараж, днес за тях работят 160 души

Всички в офиса им ходят по пантофи, за да им е комфортно и да върви творческият процес

“24 часа” публикува рубриката “Истории на успеха с Деси Банова” на Нова тв, в която журналистката представя успели млади българи, които могат да живеят и работят навсякъде по света, но предпочитат да останат в родината.

Диан Шишков (вляво) и Димитър Рашков започнали бизнеса си от гараж с 4-ма души екип. СНИМКА: NOVA.BG

Димитър Рашков: Помниш ли напъването, с което започнахме?

Диан Шишков: Помня денонощните смени в офиса.

Д. Р.: А възглавниците от тоалетна хартия помниш ли? Това на всеки го разказвам. Тогава за първи път се сблъскахме с проблема с храненето, ако помниш: сутрин, обед и вечер китайска храна.

Д. Ш.: И по цял ден седене, как да седиш с обувки. Затова минахме на варианта с чехли.

Днешната ми среща е с двама предприемчиви и креативни българи, започнали бизнеса си с четири човека в един гараж. Днес офисът им е на няколко етажа, а служителите са повече от 160. За пътя към успеха говоря с бизнес партньорите, станали впоследствие и приятели - Димитър Рашков и Диан Шишков.

- Тази година фирмата ви стана на 10 г., как започнахте?

Д. Р.: Започна с луд мерак и проклетите амбиции да играем с най-големите. Понеже станахме много тежки за футболното игрище и трябваше някъде другаде да прехвърлим енергията, и решихме, че ще правим бизнес.

Д. Ш.: Отидохме на световно един вид!

- Разкажете ни повече за дейността си?

Д. Ш.: Най-кратко казано, занимаваме се с изработка на архитектурни визуализации и анимации. Какво представляват всъщност архитектурните визуализации - това е компютърно генерирана картинка, която всъщност представя архитектурният проект как ще изглежда в бъдеще.

Д. Р.: Един вид представяме нереализирани мечти още.

- И двамата сте завършили архитектура. Митко, за теб знам, че твоята страст е рисуването. Визуализаторското майсторство ли е пресечната точка между двете?

Д. Р.: Най-силната част от целия процес на архитектурното образование, което мен ме привличаше, беше визуалната страна на нещата. Пресечната точка е точно това ново приложно изкуство, нашето обаче е приложно, малко е манифактура, има своята пазарна част. Той Диан не беше много по тази част, архитектурата е голямата му любов, но за щастие с течение на времето се напаснахме.

Д. Ш.: При мен е малко по-различно. Това, което мен ме дърпа напред, е голямата игра с големите проекти, архитектурата е повече моята страст.

- Отдавна България ви е тясна. Как се случи така, че вие излязохте на световния пазар?

Д. Р.: Случи се с голямо напъване и напъвайки се, накрая е приказката с двете излъскани ябълки, попаднахме на късмет. То никога не става само едното или само другото.

Но в интерес на истината най-големият урок тогава беше, че имахме слаб момент. Най-голямата сила на един човек не е дали ще пропадне надолу и след това ще дръпне нагоре, а когато е долу, как ще реагира. Ние за късмет получихме този урок, получихме второ обаждане, което беше: Момчета, тогава се постарахте много, не се получи много добре, искате ли втори път да пробваме? И оттогава сме тръгнали само нагоре, защото

сграбчихме втория

шанс и не го

изпуснахме повече

- Кои са най-интересните, най-новите проекти, върху които работите?

Д. Ш.: Много, много са интересните проекти, те повечето са интересни. Основно работим в Близкия изток, където така или иначе в последните години се случват най-интересните неща в света.

Мога да изброя някои неща като “Дубай Крийк Харбър” - това е, бих казал, нов град в града, нова цяла зона в Дубай и, естествено гвоздеят на нещата е кулата на Сантяго Калатрава, която ще бъде най-високата кула в света. Тя в момента е в строеж, ние постоянно работим с техния екип върху различни опции, върху детайли от дизайна и това е най-интересното нещо, до което сме се докосвали.

- Видях, че вашите служители всъщност носят пантофи в офиса.

Д. Р.: Това се получи малко случайно от самото начало, когато работихме 24/7. Дето има приказката: Като те стяга чепикът цял ден, и съзнанието не може да се освободи. За да може да се освободи творческият процес, за това трябва пълен комфорт. Затова решихме да събуем обувките. До ден-днешен, когато сме повече от 160 човека, това стана като задължителен дрескод.

- Казахте 24/7 - това ли всъщност е цената на успеха, да живеете един вид в офиса?

Д. Р.: Вече не сме 24/7, тръгваме си по-рано, събота и неделя почиваме и т.н., но все пак

рискуваш някой

да смени патрона

на бравата

и да не можеш да се прибереш вкъщи дълго време.

Д. Ш.: Истината е, че в началото беше доста напрегнато, много трудно и трябва да даваш повече от себе си, да даваш повече, отколкото получаваш, за да можеш да се движиш напред, и то с бърза скорост. Това за начало беше много важно за нас, сега успяваме да контролираме процеса доста успешно.

- Кажете ми каква е формулата на успеха?

Д. Р.: Формулата е да се опитваш да правиш правилно нещата и да не броиш пари, това е най-важното нещо - да изпитваш наслада от това, което създаваш.

Д. Ш.: Именно - трябва да правиш нещата с любов!

- Около вас наистина витае една страхотно голяма енергия. Какво бихте казали на всички онези скептици, които не вярват, че в България могат да се случват страхотни неща?

Д. Р.: Напротив, даже в България е много по-лесно да се получат много неща, защото истината е, че България е една нискоконкурентна среда, и висококвалифицираните специалисти, тези, които не ги мързи и им се работи, много по-лесно ще успеят да намерят реализация на собствена почва, на собствения си език, в собствената си среда. Маса от хората, които са пробвали, те вече го знаят. Ние за късмет може би имаме над 20-30 колеги, които са завършили или са работили по света и са се прибрали в България да търсят нови възможности, и работят тук при нас с най-голямо удоволствие!

Д. Ш.: Една друга точка е, че светът вече е отворен - интернет, контакти, възможности. От България всеки има възможността да се прояви на световната сцена. България е страхотно място и според мен тук има и страхотна среда за работа!


Какво четем:

🔴 Една от най-обичаните учителки на Сливен е сред загиналите на "Тракия"

🔴 Мария Гроздева: При втората ми олимпийска титла разбрах, че Господ ме обича

🔴 Как да не ни личи когато сме прости?

Източник: 24 часа



Коментари



горе