Яжте черноморски риби, в тях няма тежки метали


Все още не е правено изследване за фините пластмасови частици

Яденето на риба може да е превърнато в култ, но трябва да се знае, че може да бъде опасно занимание.

Засега това не се отнася до черноморските риби. За попчетата, калкана и сафрида, който ще дойде в началото на месец май. И за иларията, кефала, карагьоза и хамсията. Стига тя да не е уловена във Варненското езеро, в което се изливат отпадни води от химическите производства в Девня.

Защо трябва да внимаваме?

Промишлените риби

от чужбина, които

заливат пазарите и

големите търговски

вериги, са голяма

заплаха за здравето

ни. Колкото и да са луксозни и да струват над 20 лева за килограм във вид на филе. Изкуствено отглежданите видове се рекламират с полезните за сърцето мастни киселини, но това прикрива други токсични проблеми.

Месото от сом често се използва за различни продукти от риба, като например рибени пръчици или рачешки рулца. Сомове се отглеждат в малки водоеми във Виетнам. Делтата на река Меконг е едно от най-замърсените места в света още от времето на войната с американците, които хвърлиха напалм, неразграден и досега. Освен това отглежданите по изкуствен начин сомове са натъпкани с антибиотици, за да не заболяват по време на угояването.

Наш експеримент показа, че американско канално сомче около кило, което е извадено от аквариум, натъпкан с жива риба, не може да се отмирише от воня на тиня. Тясното водно пространство поврежда вкусовите качества на рибата необратимо.

Във Виетнам отглеждат и прословутата риба пангасиус, която в последните години се превърна в желана храна от бедните заради факта, че филето ѝ се продава почти без пари. Освен това филето на пангасиуса съдържа повишено ниво на нитрофуразон и полифосфати, които са канцерогенни.

В последно време търговските вериги правят бум с тилапия - друг азиатски вид, който расте с килограм на месец. Тилапия вече се отглежда у нас в закрити басейни с пари от европрограми. На рибите се дават неща, каквито няма в реките - изпражнения на прасета, пилета и патици, генномодифицирани царевица и соя, пестициди, антибиотици.

Държат ги в кафези и те стават тлъсти. Нивото на омега-3 в отглежданата тилапия е много ниско, но пък нивото на омега-6 е високо и опасно. Съдържанието на дибутилин е 6 пъти по-високо в тилапията от развъдник в сравнение с дивата. Този химикал е съставка на пластмасата и разстройва ендокринната и имунната система на човека.

Тилапията, която е внос от развъдници в Китай, не се изследва.

Не по-малко тежка е ситуацията с океанските риби. Известно е например, че рибата тон, която е на върха на хранителната верига, както и акулата, натрупват най-много живак и тежки метали от по-дребните хищници, които са изяли в житейския си път.

Камбалата,

океанският

калкан също

трупа живак

Писията от Балтийско море, което е едно от най-замърсените, също трябва да се избягва. На пазарите често пробутват този вид за черноморски, който е по-дребен и по-тъмен на цвят.

В момента заедно с калкана се ловят и едрите писии по нашите брегове.

В последните 20 години пазарът е претъпкан от сьомга, която навремето стартира във вид на филе от 10 лева за килограм, а сега не се продава за по-малко от 20. Цялото количество сьомга е от ферми в Норвегия, които се инсталират в заливите около фиордите. Стремежът към голяма печалба кара чорбаджиите им да отглеждат колкото се може повече риби в басейните, заради което те трябва да се третират с вредни антибиотици срещу паразити.

Често сьомгата е яркочервена, което значи, че е боядисана. Ако пък е с бледи петна, значи си е хвърлила хайвера и изобщо не е вкусна - както е известно, сьомгите умират по естествен път, след като си хвърлят хайвера.

Змиорките, уловени в

океана, имат вредни

пластмасови частици

Подозрително е и дали замразените филета от треска във фризерите на веригите са от тази риба, чиито запаси в световния океан са силно намалели.

Океанската скумрия също може да е опасна, защото е братовчед на рибата тон, като нашия паламуд, и трупа живак.  

Само на определени места в Атлантическия океан, например около Норвегия и Канада, има екологично чиста скумрия, но на пазара се предлага най-вече риба от крайбрежието на Африка.

Шapaнът e cъc cpeднo cъдъpжaниe нa мaзнини. Toй ce пoявявa нa тpaпeзaтa нaй-чecтo пo вpeмe нa Никулден. Шapaнът cъдъpжa гoлeми кoличecтвa мoнoнeнacитeни мacтни киceлини и витaмини oт гpyпa B, кoитo ca oтгoвopни зa пpaвилнoтo фyнкциoниpaнe нa мoзъкa.

Kaлopичнaтa мy cтoйнocт зaвиcи oт тoвa, с кoeтo е бил xpaнeн. Aкo xpaнaтa мy e билa c виcoкo cъдъpжaниe нa въглexидpaти, тo pибaтa e c пo-виcoкo cъдъpжaниe нa мaзнини и пo-ниcък пpoтeин.

Проблемът с дивите български риби също е голям, защото

много от

естествените

водоеми са заливани

от пестициди от

обработването на

земята около тях

Наводненията около езерото в Дуранкулак, където се отглеждат плантации с чушки например, доведоха до изчезването на прочутия местен рак.

Американски учени изследваха съдържанието на пластмаси в месото на китовете и делфините, които се ядат масово в Япония. Резултатите бяха отчайващи. Токсини може да има в камчатския огромен краб, рак, който бе подложен и на радиацията, след голямото земетресение в Япония.

Засега черноморските му роднини - скаридите, както и нашенските миди показват малки вредни стойности на различните химически елементи. Токсичните химикали се натрупват в рибата и морските дарове от тинята, отпадъците от индустрията и бита и планктоните във водите, които обитават.

А шансът да попаднем на замърсен продукт на пазара при рибата е пет пъти по-голям, отколкото при другите месни продукти. Според експертите най-много тежки метали има в океанските и морските видове като акула, риба тон, риба меч и сьомга. Добре е да избягваме риби от Балтийско море и Тихия океан. Сред речните видове най-застрашените са дънните.

Най-често в рибата се натрупват живак, олово и кадмий. Тези метали са и най-опасни за здравето ни, тъй като са токсични.

Проф. Мона Станчева, шеф на лаборатория към Медицинския университет във Варна: От 10 г. изследваме нашенските морски риби, безвредни са!

- Проф. Станчева, какво е положението с рибите от Българското Черноморие?

- Досега не сме установявали надвишаване на нормите на Световната здравна организация и европейските норми за съдържанието на тежки метали. Изследвали сме всички видове риби в морето ни от 10 г. насам. Всеки сезон вземаме проби от тях.

- Вашата лаборатория специализирана ли е в тези изследвания?  

- Ние я направихме по една норвежка програма. През май миналата година я проверяваха, а от септември имаме сертификат. Като университет в морски град решихме да се специализираме в изследванията за рибите. Получихме финансиране и от МОН, а резултати от дейността ни изпращаме в министерството на околната среда.

- Ще изследвате ли рибите от изкуствените водоеми у нас?

- Тази година за първи път ще вземем проби и от сладководните риби по пазарите.

- Какво е положението с толкова популярните черноморски миди, които също вече се отглеждат във ферми?

- За първи път взехме над 200 проби от ферми и от различни места в морето. Известно е, че натрупват по-бързо токсини и от рибите. До края на май ще имаме резултатите.

- Изследвали ли сте наличието на пластмаса в рибните организми?

- Известно е, че в организмите на рибите се натрупват фини пластмасови частици, които са вредни за хората. Те не се разпадат в морските организми и са опасни. Ще работим по европейски проект за първото подобно изследване.

Как ни лъжат с рибата в ресторантите?

Рибата е продукт, който е подложен на пълна импровизация в който и да е ресторант.

В началото на 90-те години един от първите приватизатори на атракционно заведение на Златни пясъци обикаляше рибната борса, за да търси риба за 200 човека. Проблемът му беше да намери толстолоб, който тогава струваше по 2-2,50 лева за килограм. Рибата се правеше на филета и метната на скарата, се превръщаше в суперскъп лефер.

Да напомним, че миналата година цената на този вид надмина калкана и стигна до 35 лева.  

Не правят изключение и повечето малки заведения по морето. Около Несебър в менютата например редовно може да се види морски костур. Филетата от този вид са с напълно неясен произход. Морски костур има в лодките край Созопол, но в Черно море той е дребен колкото трицоната. Всеки посетител на рибен ресторант трябва да си дава сметка и да има поне малка информация кога и къде излизат черноморските риби.

От декември до края на май със сигурност няма да ви предложат пресни видове като сафрид, чернокоп, зарган, хамсия, защото тях ги няма в морето ни. Замразен океански сафрид с дълбоко хлътнали от старост очи обаче може да ви сервират като пресен. Забележете, че тези сафриди са огромни.

Другият вариант е да ви предложат егейски сафрид от Гърция, който по нищо не се различава на вид от черноморския, но е сух и с тричав вкус.

Дойде ли май, предприемчиви търговци веднага правят внос от Гърция на този вид и го предлагат като черноморски заради това, че е дошло времето на тази риба.

Преди да ни поднесат рибата, е добре да поискаме да я видим, дори и в замразен вид. Това се отнася и до калкана, който може да е пресен и през зимата. Някои скъпи ресторанти предлагат направо цели калкани по 250-300 лева и там измама няма. Ако обаче калканът е на порции, това може да са парчета от морски котки, които са с хрущяли и с блудкав на вкус месо.

Целогодишно може да ядете прясна трицона в заведение. Любимата риба на народа, известна и като цаца, няма как да бъде фалшифицирана. Ако обаче не внимавате, могат да ви сервират тумбеста балтийска килка, която няма издължено тяло като трицоната. От няколко години този замърсен вид се предлага по пазарите като черноморска трицона.

Попчетата могат да са пресни целогодишно, но кефалът и хамсията, чернокопът и зарганът могат да бъдат пресни от май до ноември.

В последните години се появиха суперлуксозни рибни ресторанти. Там филето от сьомга на пара обаче се сервира подозрително червено, което говори за наличие на хранителна боя. В други цветове могат да ви предложат филета от риби от най-екзотични дестинации. Всъщност това може да е най-обикновено филе от пангасиус - опасната риба от Виетнам.

Скъпите рибни заведения обаче не залагат на измамите, а на постоянния внос от Гърция. Те предлагат лаврак и ципура от ферми в егейските острови. Лавракът стига до 70 лева за кило в заведението, така че при подобна 7-кратна надценка е нормално да ти покажат предварително рибата, която ще сготвят.

Всички останали видове в тези заведения са внос от Гърция, защото от Черно море е трудно да се осигури постоянно зареждане с морски продукти.


Какво четем:

🔴 ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

🔴 КАУЗА. Над 80 бедни семейства зарадва с компютър Людмил Егов

🔴 Турчин изплати жилищен кредит на младо семейство от Търново, спасили дъщеря му от удавяне

Източник: 24 часа



Коментари



горе