Гери, която САЩ искаха да екстрадираме: Оказваш се виновен до доказване на противното



Близки и приятели на Желяз Андреев организират протест срещу искането на САЩ той да бъде екстрадиран и съден там за нарушаване на ембаргото, наложено на Сирия от Вашингтон. Това обаче не е първият подобен случай, който предизвиква обществен отзвук. През 2013 година такива демонстрации имаше и в защита на Гергана Червенкова - майка на 2 деца, която прекара 2 месеца в ареста заради искане на Щатите за екстрадирането й. Тогава Червенкова беше задържана с обвинение, че е участвала в незаконна продажба на лекарства и разпространение на наркотици. В крайна сметка тя излезе от българския арест, а от САЩ временно оттеглиха искането си.

OFFNews се свърза с Гергана и съпруга ѝ Димо, който тогава беше неотлъчно до нея и даваше гласност на случая ѝ. Ето какво казаха те за приликите между станалото с нея и с Желяз и има ли още опасност да бъде екстрадирана Гери.

От това, което знаете за случая на Желяз Андреев, смятате ли, че той прилича на вашия случай?

Гергана (Г): Да, аз съм във връзка с приятелката му и от информацията, която знаем, наистина двата случая си приличат. И двамата сме служители, а не управители на фирмите, които са замесени с престъпленията в САЩ. Това е безумието в цялата работа. Не мога да разбера как е възможно хората, които са отговорни за дейността на фирмата, дори да не бъдат подведени под отговорност. Аз не мога да кажа неговата фирма правила ли е нещо нередно или не. Не мога на 100% да кажа и за тази, в която аз работех, защото аз никога не съм виждала цялостната дейност и картинка. Управителят и собственикът - те знаят какво реално се върши. Човекът, който трябва да отговаря за действията, е този, който знае за какво става въпрос. А не хората и служителите, които имат една малка частица от големия пъзел. Ето това е страшното.

Неговите обвинения са свързани с нарушаване на ембарго и с работата във фирма, която е търгувала със стоки с двойна употреба. Така поне пише в обвинението.

Димо (Д): Важно е да споменем, че става дума за авиочасти. Ти, освен ако не си авиомеханик, знаеш ли дали дадена част може да се монтира в пътнически или в боен самолет?

Г: Излиза, че ти ако работиш за чужденстранна фирма, си застрашен всеки един момент да бъдеш обвинен за какво ли не. Няма как ние да сме юристи, да знаем всички закони. Да, когато човек прави фирма, той трябва да знае, но служителите вътре не са длъжни да знаят законодателството на всички държави.

OFFNews се свърза с Гергана и съпруга ѝ Димо, който тогава беше неотлъчно до нея и даваше гласност на случая ѝ. Ето какво казаха те за приликите между станалото с нея и с Желяз и има ли още опасност да бъде екстрадирана Гери.

От това, което знаете за случая на Желяз Андреев, смятате ли, че той прилича на вашия случай?

Гергана (Г): Да, аз съм във връзка с приятелката му и от информацията, която знаем, наистина двата случая си приличат. И двамата сме служители, а не управители на фирмите, които са замесени с престъпленията в САЩ. Това е безумието в цялата работа. Не мога да разбера как е възможно хората, които са отговорни за дейността на фирмата, дори да не бъдат подведени под отговорност. Аз не мога да кажа неговата фирма правила ли е нещо нередно или не. Не мога на 100% да кажа и за тази, в която аз работех, защото аз никога не съм виждала цялостната дейност и картинка. Управителят и собственикът - те знаят какво реално се върши. Човекът, който трябва да отговаря за действията, е този, който знае за какво става въпрос. А не хората и служителите, които имат една малка частица от големия пъзел. Ето това е страшното.

Неговите обвинения са свързани с нарушаване на ембарго и с работата във фирма, която е търгувала със стоки с двойна употреба. Така поне пише в обвинението.

Димо (Д): Важно е да споменем, че става дума за авиочасти. Ти, освен ако не си авиомеханик, знаеш ли дали дадена част може да се монтира в пътнически или в боен самолет?

Г: Излиза, че ти ако работиш за чужденстранна фирма, си застрашен всеки един момент да бъдеш обвинен за какво ли не. Няма как ние да сме юристи, да знаем всички закони. Да, когато човек прави фирма, той трябва да знае, но служителите вътре не са длъжни да знаят законодателството на всички държави.

Все пак прекарахте повече от два месеца в ареста. Как се справихте с това след излизането на свобода?

Г: Никога няма да се справя с този стрес и с това, което изживяхме. Той ще си е в мен цял живот. Това, което е най-страшното, е че попадаш в една ситуация да нямаш мисленето, че си престъпник. Когато те поставят между хора, които са с такова мислене, за теб е много по-трудно да се справиш и психически, и физически. Ти не се чувстваш добре, това не е твоята среда. Освен това - никога няма да преодолея ужаса, че аз до последно не знаех дали ще си видя повече децата. За мен и моето семейство това е най-ценното, а те искаха да ми го отнемат. Можеше да не видя бъдещето, да не видя децата ми как растат. Аз пропуснах рождения ден на сина ми и до ден-днешен съжалявам. За мен това са най-важните неща.

Д: Тези два месеца бяха много тежки. Баби и дядовци помагаха много с децата. Аз се занимавах с тях, когато мога. Ходех на работа. А през останалото време се занимавах...

Г: С мен.

Д: С контакти с медии, правехме подписки, протести. И ходех на работа, защото все пак трябваше да изкарваме пари. Правех всичко, което ми дойде на ум. И в крайна сметка бяха угаснали всички светлинки. Нали знаете - преди да се зазори е най-тъмно. Вече бяхме изгубили всякаква надежда. Седеше два месеца там и се очакваше да бъде екстрадирана.

Г: Ако не беше постъпил отказът на САЩ от екстрадицията, те трябваше да ме екстрадират. Съдът даже няма опцията да откаже, той е длъжен да те изпрати. То това е проблемът. Договорът за екстрадиция трябва да бъде променен, така че да може съдът да прецени дали да те екстрадират или не. Ако ти не си политически преследван, ако не си репресиран, ако си в тази житейска ситуация, с която ти си обвинен в нещо, било то реално или нереално - съдът няма право да откаже, дори да смята, че си невинен.

Питали ли сте се каква е причината САЩ да се откажат от екстрадирането през 2013 г.?

Г: Това, което на нас ни помогна, е тази обществена подкрепа, чрез която достигнахме и до тях. Безумието при мен беше, че бях обвинена като собственик. Аз на момента им предоставих доказателства и от институции - ако си или си бил собственик на фирма, то най-малкото го пише в Търговския регистър или в тези регистри на други държави. Прокурорът в Америка отказваше да ги приеме. Той каза: "Не, тя когато дойде тук - тогава". Не искаше да ги види, да признае, че е сбъркал. Не казвам, че е умишлено, може и грешка да е. И според мен точно с това, че моят случай стигна до толкова много хора, които застанаха зад мен, те също успяха да разберат, че има грешка. И може би си я поправиха с изтеглянето на иска. Казаха само "постъпили са нови данни по случая".

Д: Фактът е, че и в България някой не си е свършил работата. Защото тези искания обикновенно идват в един момент, но преди това вървят разследвания. В нашия случай имаше сигнал за неправомерни действия от страна на Гергана във връзка с фирмата, в която е работела. Видно е, че тя не носи отговорност за дейността на фирмата. Откъде накъде ще я пращат, за да я съдят за действията на фирмата?

Г: Защо нашите служби не посочиха, че съм само служител? Това е трудов договор, има я тази информация навсякъде.

Смятате ли да съдите България заради това, което ви се случи?

Г: Да, смятам да си търся правата. Задържаха ме преди да бъде издадена молба за екстрадиция, само с една нота. Стоях в ареста по-дълго от определеното по закон, защото такива дела трябва да се гледат за 12 дни, а аз прекарах 2 месеца в ареста. Не го правя за себе си, а за всички други хора, които мога да попаднат в моята ситуация.


Какво четем:

🔴 Шефкет Чападжиев - мултимилионерът, който никога не е късал с корените си

🔴 Турският сериал започна. С носия пред телевизора!

🔴 30 вредни навика, от които трябва да се откажете до 30-годишна възраст

Източник: offnews



Коментари



горе