Ильо воевода - патриархът на българските воеводи


Ильо воевода - патриархът на българските воеводи

На 17 април преди 120 години умира известният български хайдутин и революционер Ильо воевода.

На 17 април преди 120 години умира известният български хайдутин и революционер Ильо воевода.

Той е роден през 1805 г. в град Берово. След спречкване с турския главатар,който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пазач. Там се среща с Неофит Рилски и други просветни дейци.

През 1850 след скарване с Ильо, беровския Мехмед байрактар стреля из засада и ранява брат му. За да си отмъсти, Ильо убива турчина и излиза в планината. Събира малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Пиянец и Осогово. Байрактар е сестра му Мария Попгеоргиева. По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) четата му нараства до 70 души. През 1854 г. турците в Дупница се готвят да нападнат българското население. Научавайки за това, Ильо войвода праща хабер, че турската махала щесе изравни със земята, с което спасява българите. Като разбират,че със сила не могат да се справят с войводата, турците решават да постигнат това с хитрост.

От 1860 г. Ильо войвода прехвърля четата си в Сърбия, а през 1861 г. се включвав Първата българска легия. Тук той става помощник на Георги Раковски при военната подготовка на легистите. На 2 юни 1862 г. при щурмуването на Кале мегдан Ильо войводапроявява изключителна храброст, командва батальона, на който е поверено знамето на легията.

След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо Войвода с част от четата си се настанява в Крагуевац. Научавайки за неговото участие в легията, турците отново арестуват семейството му и го закарват в затвора в Скопие, къдетоса държани под най-строг надзор. Найден Геров посещава затворниците и им помага. След 2 години престой в Крагуевац, Ильо войвода се връща в Белград, където е награденот княз Михаил Обренович с орден и титла и му е отпусната пенсия от 150 динара. Взема дейно участие с чета от 300 души, заедно със синовете си Никола и Иван, в Сръбско-турската война от 1876 г. В края на войната, при село Делиград, в големите боеве между сърби и турци Ильо войвода преминава с четата си презпървата линия на сръбската войска, но е тежко ранен. Нещастието е не само физическо, но и морална покруса, защото куршумът бива изпратен от сръбски офицери.

Руско-турската война от 1877 – 1878 г. заварва Ильо войвода в болницата. Още неоздравял от раните си, той заминава за Свищов и се поставя в услуга на руското командване, което мудава чин капитан и го прави командир на опълченска чета. Води отряда в Ловешко в турския тил. При преминаването на Балкана е в Западния отряд на генерал Йосиф Гурко.На 11 януари 1878 четата на Ильо Войвода, заедно с руски войски, влизат тържествено в Кюстендил. В края на януари той повежда четата към родното Малешево. Посрещнат с големи почести от управата и населението, той заповядва да се събере оръжието от турското население, подпомага избирането на съвети на старейшините, начело с председател във всички села. На 22 март Ильо войвода отива в Сан Стефано. Там получава и поредния си орден „За храброст“.

След подписването на Берлинския договор (1878), според който Царевоселско и Малешевско остават под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява на постоянно местожителство в Кюстендил.

Не престава да се интересува и работи за свободата на поробена Македония. Заедно с митрополит Натанаил и Стефан Стамболов разработва план за освобождението


Какво четем:

🔴 Момиче от катастрофиралия автобус на "Тракия": Беше касапница (Видео)

🔴 Лекарят ми е българин. Водопроводчикът - също.

🔴 Отивам в Москва, политиците да внимават с оръжията!

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе