Моника Давидкова преборила рака с вярата в Бог, лекарите я били отписали


ПРЕЗВИТЕРА МОНИКА ДАВИДКОВА НАРИЧА СВОЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ ЧУДО и я разказва публично за пръв път. Тя е убедена, че вярата в Бог я е излекувала от рак на гърдите. Лекарите я били отписали и след последния преглед ахнали и не проронили нито дума. Това се случило преди години.

След това финансистката и съпругът й Димитър, който е завършил електротехникум и следвал в Спортната академия, завинаги се отдали на Бог. Той е кореняк софиянец, Моника е от Берковица. Двамата се запознали в столицата. Имат три деца – отец Стефан служи в Троянския манастир, Радостина завършва социална педагогика във ВТУ, където е стипендиант и участва в много проекти и програми. Най-малката е Андреа и е на 6 г. Тя е кръстена така, защото е родена на Андреевден. От известно време семейството има ведомствено жилище в Полски Тръмбеш, а служи в храма „Рождество Богородично“ от година. Освен това отец Димитър и презвитера Моника с благословията на митрополита вече отговорят и за още няколко православни храма в общината и извън нея.

ВСЪЩНОСТ МОНИКА Е ВОДЕНА ОТ БАБА СИ НА ЦЪРКВА ОЩЕ ОТ МАЛКА И В ГОДИНИТЕ, когато това е забранено и преследвано от тоталитарната ни държава. Родителите на момичето били привиквани и мъмрени в училище заради влизането в храма. Тя е живяла в Берковица до 13-годишна, след което семейството се премества в София. Там тя продължила да ходи на църква, но като всички останали основно на Великден и когато раздават върбови клонки. После се оженили с Димитър и се родили двете им големи деца.

След това дошла и страшната вест – рак на двете гърди. Била на 25 г., когато й съобщили страшната диагноза. Сега е на 45 и е жива и здрава и без тумор.

„Беше много страшно – с разсейки по лимфи, по кости, по гръбнак, по прешлени. Оперираха ме три пъти, преживях много химиотерапии, много лъчетерапии. Дори се съгласих на една руска експериментална терапия, за да опитам да си запазя живота, защото ме бяха отписали. През тези години имах моменти на отчаяние, на срив и на какво ли още не. Като ме изписваше от болницата, професорът ми каза –съжалявам, Мони, но това бе всичко, което можем да направим – аз съм доктор, не съм Господ”, разказа презвитера Моника Дивидкова.

Чудото станало за 6 месеца и туморът изчезнал

ТЯ СИ ТРЪГНАЛА ОТ БОЛНИЦАТА В СОФИЯ ТОГАВА И ОТИШЛА ДА ТЪРСИ ТОЗИ БОГ, ЗА ДА разбере дали той ще й помогне, щом лекарите не могат.

„Отидох в църквата да Го питам какво ще правим оттук насетне и как да живея дали ще ме спаси, или да се отписвам. Попаднах на добри свещеници и на добри хора в храма, които ми отвориха очите и ми обясниха за вярата в Бог и за добрините, които може да прави. Питах отеца какво е това Бог и има ли той почва у нас. Ей така, като всеки християнин, който влиза в църква веднъж годишно, или пък два пъти…“, днес вече с усмивка и чувство за хумор споделя Моника. Тя започнала да чете книжки, които й давал отецът от тази църква, четяла всеки ден. Прочела и много богословска литература, но книгата „Нашата вяра“ станала неин прозорец към новото измерение, което било последният й шанс за живот.

ТАКА В ЧЕТЕНЕ И ХОДЕНЕ В ЦЪРКВАТА МИНАЛА БЛИЗО ПОЛОВИН ГОДИНА. След това на Моника й казали, че човек трябва да се покае за греховете си. Тя потърсила прошка от Бог и след това скромно поискала… живот.

„Изповядах се за пръв път и започнах да се причестявам, защото вече бях подготвена. След 6 месеца живот в църквата, отидох на контролен преглед, който ми бе насрочен, ако още съм жива. Извикаха комисия от онкологията в Клиниката по лечение на млечната жлеза. Направиха ми всички изследвания и чудото бе станало – нямах и следа от туморна клетка в тялото. Лекарите не казаха нищо. Правиха ми втора мамография, нови кръвни тестове. Днес само по белезите от операциите и от документите може да се разбере, че съм имала такава страшна диагноза. Не знам чудото кога е станало, може да е станало за един миг, защото не знам какво означава времето за Бог…“, казва още Моника и признава, че всъщност в нейната история има много радост и оптимизъм, защото и други отписани могат да опитат. И още – тя говори за православната вяра, защото не знае какво се случва в другите църкви.

Второто чудо – родила се Андреа

СЛЕД ЧУДОДЕЙНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ МОНИКА ЗАРЯЗВА СВЕТСКИЯ ЖИВОТ и високия пост във финансова институция и двамата със съпруга си завършват Богословския факултет в София. Тя има още три висши образования и американски колеж. Отец Димитър служи във Видин, а Моника вече е на 39 г., когато става другото чудо – ражда най-малката дъщеря Андреа. Медицината пак не вярва и пак определя зачеването като нещо, което не може да обясни. Моника вече е наддала доста килограми заради терапиите, които още не може да свали, а освен това е пушачка. Лекарите казали, че тази трета бременност е рискована, но семейството отговорило, че явно Господ така е решил.

„Така сега сме свързани само с Бог и с църквата, в която аз продавам и свещи. Чувстваме се прекрасно и сме много щастливи. Даваме на хората в Полски Тръмбеш и в другите села увереност, имаме страница във Фейсбук, храмът се пълни по празници, идват много деца, имаме идеи и за други добрини. Това е моята история – бях в светския живот и съм работила какво ли не, но сега съм в нашата православна църква, защото Бог ми показа своята сила. Как да не вярвам в чудеса”, подчертава в края на нашата среща презвитера Моника. Всъщност тя и сега може да работи както си иска, но участва редом с отец Димитър в служенията и помага. Църквата пък дава заплата само на него, но Моника дори не говори за това. И понеже светският живот е в нея, тя винаги е добре облечена, с грим, с усмивка.

Нели СУКОВА


Какво четем:

🔴 Григор запази позиции в световната ранглиста

🔴 От "Факултета" до НАСА: Как момиче спечели обучение в космически лагер?

🔴 ЧЕЗ иска да вземе на босия цървулите

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе