Валентина Цветкова е единствената дама, която вози в самолета си министър-председателя


Тя е това, за което много момчета мечтаят. Обикновеното селско момиче от близкото до Кюстендил село Стенско, сега една от малкото жени - капитани на самолет, и единствената в света, управляваща с желязна ръка правителствен самолет. Вече две петилетки Валентина Цветкова e капитан на правителствения "Фалкон 2000".

Знам, че всеки човешки живот е ценен, но когато пасажерите са специални, безаварийният полет става и политически въпрос, обяснява Валя, докато в неделя, един от малкото й почивни дни, обикаля улиците на Кюстендил, наслаждавайки се на спокойствието и тишината.

Парадоксално е, че въпреки високата отговорност, заплащането ни е най-ниското в цялата гражданска авиация. Колегите от частната сфера получават 10 пъти повече. Правителственият пилот не може да стачкува. Съгласете се, че няма как да се изправя и да кажа: "Господин президент, няма да Ви возя, защото стачкувам", обяснява с хъс Валя. И допълва, че работата й е въпрос на чест, дълг и дисциплина.

В цял свят жените пилоти са около 650, само стотина от тях са командири на самолети, а на правителствен - единствено Валентина Цветкова. Тя е член на Световната общност на жените пилоти със седалище в Лас Вегас и на Световния клуб на жените капитани.

У нас тази професионална територия все още се смята за типично мъжка - доказва го и фактът, че думите "пилот" и "летец" имат само по един род. Разбирането, че това е изцяло мъжка професия, е характерно само за нашия Балкански регион. По света не сме никак малко жените пилоти, а в Америка това си е утвърдена професия. При нас е странно, защото в един доста дълъг период от време аз бях единствената жена, и то не само в гражданската авиация, при военните също нямаше жени.

Просто за да си жена пилот, винаги изисква постоянно себедоказване, а и за да се доказвам, се изискваха много повече усилия. Ако мъжете можеха да си позволят да изкарат изпита с пет, моята оценка трябваше да е шест плюс. Защото от хора извън нашия бранш съм чувала оценки и приказки: Тя нали е жена... Само че мога да кажа друго. В небето е много по-лесно, отколкото на земята. Там разчиташ изцяло на себе си. Докато на земята е различно, зависиш от много хора.

Май няма човек, който да не е респектиран, като чуе какво работи Валентина. Тя е свикнала да обяснява, че самолетът не пита кой го управлява - мъж или жена. За да седнеш зад щурвала, се изисква само професионализъм. Ние, жените, сме перфекционистки. Е, какво чудно има тогава, че понякога надминаваме мъжете и се налага те да ни слушат?

Ако излъчваш несигурност, как ще накараш пътниците да ти се доверят на 14 000 метра в небето, пита риторично Валентина. След общо 28 г. като пилот и повече от 5000 часа във въздуха тя твърди, че се чувства най-добре на лявото място в пилотската кабина.

От малка исках да летя - спомня си Валентина. Нямах никакви връзки - нито роднина в ЦК на БКП, нито чичо генерал... Бях само едно селянче от Кюстендилско с мечта да стане пилот и може би да стигне до звездите. Само че след промените у нас вече нямаше пари за космонавтика.

На 12 години напуска родното си село Стенско и отива да живее сама в града, за да учи в Природо-математическата гимназия "Проф. Емануил Иванов", която тогава се казвала "Димитър Каляшки".

Тогава това беше едно от най-престижните училища в страната. Може би се подреждаше на второ място след Софийската математическа гимназия. В ПМГ - Кюстендил, където и досега я смятат за една от най-видните им възпитанички, не само се радват при всяко нейно посещение, но и често правят срещи между сегашните си възпитаници и една от най-успелите жени на България.

Всъщност нищо в живота на тази сияеща с усмивката си жена не е било лесно. Докато връстниците й се забавляват, тя сглобява в кюстендилската си квартира самолети от "Млад техник" и пише писмо след писмо до военното министерство и авиационното училище в Долна Митрополия. Надява се да й разрешат да учи редом с мъжете.

След много писма в дома й пристига отговор от тогавашния министър на отбраната Добри Джуров, който й обяснява, че мечтата й да лети сред облаците никога няма да се осъществи, просто защото е момиче.

Мечтите по небето обаче я отвеждат в клуба по парашутизъм в Кюстендил. Първият й скок е на летището в Кондофрей, когато е на 16 години. Сегашната Валя все още помни какво е усещането да си сред облаците: Вълнуващо е. Политаш и след 5 секунди парашутът се отваря. В следващия момент те обгръща тишина. Ти си сам, а над главата ти - един огромен чадър. Не ме беше страх. Предишната вечер обвих здраво глезените си с бинт. Бях чула, че преди скок трябва да си стегнеш краката, за да не се нараниш. Цяла нощ спах овързана, без да си дам сметка, че това спира кръвообращението, припомня си Валя.

Родителите й разбират, че скача с парашут едва след 47-ия скок, и то от местния вестник. Баща й я затваря в мазето, напердашва я, за да я накара да избие опасния копнеж от главата си. Но на следващия ден момичето отново се озовава на летището. На 18 вече е в София.

Родителите й настояват да следва медицина, тя записва акушерство и го завършва с отличие, без да спира курсовете в спортната авиация. Докато чака да отпуснат бройка за летищен инструктор в столицата, уж временно започва работа в "Бърза помощ" и три години нощем обикаля с линейката да изражда бебета, а денем лети.

През 1983 г. влиза в националния отбор на България по висш фигурен пилотаж. Междувременно сама учи английски, за да се подготви за гражданската авиация.

Знаех си, че един ден все ще им писне от мен и ще ми дадат разрешение. И стана! През есента на 1989-а "Хемус Еър" организира конкурс, аз се явих и се класирах. Според международните изисквания няма условие да си с висше авиационно образование, за да станеш пилот на самолет, пояснява Валентина. След това следва нов скок в живота й - от 1997 до 1999 година, почти три години, лети в Сингапур.

Това е Далечният изток. За мен е изключително място, най-чисто, уредено и правово. Или както казва моята леля, която е омъжена в Индонезия, дипломат с девет езика, един невероятен човек - не търси, казва, втора държава като Сингапур. Такава просто няма. Там е по-различен свят. Хората са много бедни. Говорим за някои острови на Филипините, на Малайзия, но се чувстват щастливи, въпреки че нямат нищо повече от един ламаринен покрив над главите си. Много дечица и винаги усмихнати. Щастливи, че виждат бели хора. За тях е преживяване да те видят и пипнат. Имаше един полет до далечен индонезийски остров, където жителите бяха 50-60 човека. Те са близо до Папуа, Нова Гвинея, и са цивилизовани хора, можем да им завиждаме, че живеят далече от изкушенията на нашия свят, толкова компютъризирани.

Та ви разказвам за тези дечица. Те си говорят техния език, аз - моя. Хванаха ме за ръка и се разхождахме по брега на океана, докато разтоварваха самолета и чакахме новия товар - събирахме камъчета и мидички. И до днес си ги пазя, защото това е един от най-скъпите ми подаръци, който съм получавала, разказва правителственият пилот.

После, докато е пилот в Сингапур, научава, че правителственият отряд е обявил конкурс за пилот и се кандидатира. Заради перфектното й владеене на английски и натрупания опит в летенето, естествено, попада в правителствения авиоотряд. Там започва като втори пилот, а днес вече строява другите двама, които имат право да управляват "Фалкон".

Съпругът й - строителен предприемач, с когото е от 6 години, често се шегува, че в тяхното семейство тя командва, а той слуша.

Иначе нищо женско не е чуждо на капитана на правителствения "Фалкон". Обича да си направи прическата, да се завърти край печката, да шие гоблени. Може да шие, да плете и да преде даже. Почти всичко, което е научила, го знае от майка си Елена, която е работила в местното АПК. Баща й пък дълги години бил механик, а после малко и кмет на родното й село Стенско. От няколко години Валентина има и две магистратури по икономика. Все пак летенето е до време.

На въпроса има ли нещо, от което се страхува, Валентина чистосърдечно отговаря: Да, от зъболекари, мишки и змии - и се усмихва с усмивката на преуспяла и знаеща цената си красива жена минутка преди да хукне по задачи.


Какво четем:

🔴 Любимо, родопско, зареждащо...

🔴 Майката на децата, които Любен се опита да отвлече: Бих се успокоила, ако има адекватно лечение за него

🔴 Биеш жената – законно! Домашното насилие не е престъпление!?

Източник: Струма



Коментари



горе