А Георги Русев можеше тотално да се размине с киното


Георги Русев празнуваше имен ден на 6 май и рожден ден на 7 май. Майка му обаче казвала, че той се е появил на този свят на 6 май привечер . Кръстили го и на светията Георги, и на майката Гюргена.

С Тодор Колев в “Опасен чар”

Сега големият актьор щеше да навърши 90. И бавно да се разхожда из Южния парк. Понякога го придружавах и се смеех на безбройните му истории. И само като си представя, че актьорът Георги Русев можеше тотално да се размине с киното!? И да не направи десетките си филмови роли...

И с Надя Тодорова във “Вчера”. Зад тях е Христо Шопов.

Той е роден на гара Костенец в семейството на свещеник и в род на преселници от Македония. Едва 18-годишен става даскал в местното училище. С неподражаемата си тънка ирония разказваше как веднъж един

младеж опитал да

го корумпира

с... жив петел

Младежът имал завършен четвърто отделение, уволнил се от казармата и искал да върви в София и да стане милиционер.

“Знаеш ли да четеш?” пита го даскал Георги. “Абе познавам буквите, ама не мога да ги снадям” - признава си мераклията за милиционерска униформа.

“Подписах му свидетелството и така участвах в укрепването на народната власт” - уточняваше Русев.- А петела го изядохме в кръчмата. Вкусен беше!”

През 1948 г. над 2000 души кандидатстват за първия випуск на Държавното висше театрално училище. Георги Русев е приет от проф. Стефан Сърчаджиев със стихотворението “Писмо до другарката” от Венко Марковски.

По това време започват да се снимат първите социалистически филми. Всички студенти от ДВТУ ходят да участват в масовките, докарват си по някой лев и завързват приятелства с режисьорите. Русев не отива нито веднъж.

“Масови сцени не играя, играя само роли!”, казва той на шега, но всъщност го спират изградените му театрални принципи. Тази принципност обаче му изиграва лоша шега - заради конфликт с режисьора Филип Филипов. Русев е изваден от списъка на разпределените за Народния театър и засилен към Пловдив.

С Филипов поставят дипломния спектакъл на випуска - пиесата “Вълци и овце” от Островски. Представата на Георги за интерпретацията на неговата роля не съвпада с вижданията на учителя му и студентът отказва да репетира. Оценката за държавния изпит е вписана в дипломата му след участие в унгарската пиеса “Изпитание” в Народния театър.

В Пловдив Георги Русев изкарва 9 сезона и от 1962 г. е в Младежкия театър. През 1966 г. там избухва скандал около постановката на Вили Цанков “Ромео и Жулиета”. Властта се намесва с цялата си мощ, Цанков е уволнен, поддръжниците му Георги Русев, Петър Слабаков, Коста Цонев, Досьо Досев, Йордан Спасов и Стоян Гъдев са отстранени от Младежкия и пратени в Перник. Не след дълго Георги става директор на театъра.

Някъде по това време киното открива Георги Русев, макар че той вече е на 37 години. Всъщност основната причина след завършването на ВИТИЗ Русев да не се снима е, че

той не харесва

тогавашното кино

Намира го прекалено емоционално, показно и малко натруфено и с театрална игра на повечето актьори. “Аз не ставам за такова кино. Трябваше да дойде друг тип автор и той се появи в лицето на сценариста Георги Мишев. Ако имам някакво значение в българското кино, то е преди всичко заради явлението “Мишев”. Георги създаде българския неореализъм. Ако не се беше появил този сценарист, сигурно щях да заиграя във филми още по- късно, а можеше и въобще да не играя”, признава Георги.

Първият му филм е “Началото на една ваканция” на Зако Хеския от 1966 г. Там ролята му е съвсем епизодична и Георги казваше, че едва си я спомня, защото играел баща, който постоянно се прибира вкъщи пиян.

За киното всъщност го открива Въло Радев в “Най-дългата нощ”, който излиза на екран през февруари 1967 г. Георги Русев играе селски стражар. И докато всички във влака търсят ранения английски пилот (Виктор Ребенчук), той спи на рамото на стражаря.

Полицаите влизат и в това купе, виждат, “заспалия” непознат до “човека на властта”. И в тая минута екранно време актьорът, чийто герой стражар е един смотаняк, облякъл униформата зорлем, за да изхранва семейството си, с играта си трябва да внуши на полицаите, че е сериозен, стабилен и могат да му имат доверие, че човекът до него не може да бъде издирваният пилот.

Въло Радев оценява изпълнението на Георги и го кани в следващия си филм “Черните ангели” (1970). Тук беше и моята първа среща с актьора. Помня го като мургав, с голяма, кръгла глава, оплешивяващо чело и със силно напрегнат поглед. Играеше човек с велосипед, който видя убийството на генерала и като “честен и отговорен гражданин” яхна колелото и подкарал го като луд, викаше “Убиха генерала!”. Андро (Йосиф Сърчаджиев) и Искра (Виолета Гиндева), убийците на военния, го спряха до една ограда и Андро му плесна два-три шамара: “Ти не разбираш ли какво става, бе?!”

Той и момичето избягаха, а

честният гражданин

се свлече

край тарабата

и на лицето му се изписа целият потрес и обида на света. Казах си - гледай го тоя натуршчик как страхотно играе! “Ролята, в която ме забелязаха, беше точно тази - предателят с колелото в “Черните ангели”, каза ми след години Георги Русев.

Истинският му възход в киното обаче започна след 10-ия му филм - “Преброяване на дивите зайци” по сценарий на Георги Мишев, където е в ролята на ветеринарния лекар. Самият Мишев е завършил техникум за “конски доктори” и влага и автобиографични моменти в този образ.

От всички негови филми Гочето не играе само в “Момчето си отива”, просто е зает в друга продукция. После създаде знакови герои: Дочо Булгуров в “Селянинът с колелото”, виладжията във “Вилна зона”, учителят Ветев в “Не си отивай”, собственикът на изложбената зала в “Самодивско хоро”, вуйчото Бойчев в “Матриархат”, адвокатът Балтиев в “Дами канят”...

Бързо се усетиха и другите режисьори и Георги Русев стана най-сниманият български актьор. През 70-те и 80-те имаше години, в които участва в по 4-5 филми. Така се появиха и ролите му шедьоври в “Оркестър без име”, “Покрив”, “Илюзия”, “Вчера”, “Зона Б-2”, “Адио, Рио!”, “Опасен чар”, “След края на света”...

Зрителите го смятаха

за комик

А той казваше, че е актьор, който може да играе и комедийни роли. “Аз не съм мек актьор, мога само да се преструвам на такъв. Всъщност съм изключително остър, стигам до крайност, особено когато трябва да се направи конфликт. След тази крайност остава само да се грабне оръжието...”, обясняваше натюрела си Гочето.

Георги Русев никога не се съгласи да се снима за реклами. Въпреки че са му предлагали хонорари, пред които трудно се устоява. Не искаше да смесва високото изкуство, което е изповядвал цял живот, с комерсиализма. Живееше в неголям най-обикновен панелен апартамент, нямаше кола и сметки в банките.

Господ реши да прибере актьора при себе си през 2011 г. на 1 април, Деня на хумора и шегата. 38 дни не му достигнаха да навърши 83 години.

“Обичам дъщерите, обичам внучките и правнучката, но най-много обичам теб! Обичайте се и след мене...” Това са последните думи, които Георги прошепва на съпругата си Надежда малко след 8 часа. В 15,30 душата му вече пътува към небето...

Днес Надежда Русева живее със спомена за обичания си съпруг, с когото са заедно над 55 години. Радва се, че родословното дърво се разклонява и в него вече има правнук, който сочи снимките на актьора и казва, че “това е дядо Гошо”.

“Внучките Надежда и Мила обичам много. Но правнуците Габриела и Александър обичам двойно и заради дядо им”, каза ми оня ден Надежда Русева...


Какво четем:

🔴 Българчета спечелиха златото на Chicago International TaeKwonDo Open 2018

🔴 Топ 10: Уникални водопади само на час от Пловдив

🔴 Няма да коментирам тв изявите на премиера, те не са в моя дневен ред!

Източник: 24 часа



Коментари



горе