Четиво за Бойко Борисов: За маргарина, маслото и "мъчително гладното" ни детство


Когато съм се родила, маслото било с купон, както и захарта...сетне не беше. Докато било обаче веднъж мама го забравила на масата и аз съм го омаала всичкото, дюс, без сол. Твърдеше се, че от малка съм си била лакома. Филиите се мажеха - за закуска сутрин с масло, но за игра в двора...с оливИЯ, така наричаше баба ми Лени олиото. Мас не помня въобще да е имало, аз съм отрасла на ъгъла на „Гурко” и „Евлоги  Георгиев” в столицата, не че е нещо, но ...мас не помня да се е продавала. Ония с филиите с мас явно са от място, където са се гледали прасета. В града на балкон това бе изключено. Маслото се купуваше от едни големи калъпи и след това се държеше в буркан с вода, защото хладилници все още нямаше. Ние имахме студен килер, там на лавици се пазеше и маслото.

Пак по онова "гладно време" в рибарския магазин на „Графа” преди „Попа” се продаваше калкан. Понеже съм морско чедо ясно помня как се купуваше, пържеше и сетне баба Лени правеше оня варненско-гръцки сос скордаля и го заливаше. Най-големият кеф беше да ядеш и плюещ копчетата на калкана...

В същото това време се случваше да боледуваме от ангина. Даваха ми да пия солфатиецол и ми слагаха компрес. Компресът се правеше така - на памук се слагаше разредена с вода ракия. С този памук се увиваше шията ми от ухо до ухо, отгове се слагаше някаква хартия,по-късно найлон, и следваше бинтоването. Накрая цялата ми глава биваше омотавана и така...2 дена, на третия бече бях бе ангина. Обичах това време, не ходех на училище и...винаги се вареше специално за мен телешко. Супата "телешко варено" бе част от дните за ангина.

Понякога ходехме на екскурзии, имахме не раници, а еднодневки, в които влизаше метална кутия за сандвичи, след доста години видях, че е копирана от Германия. В тези кутии, когато ходехме на Витоша се слагаха филии намазани по две и слепени и помежду им сирене. Още варяха яйца, носехме и краставици, домати - по-рядко, за да не се смачкат.

Някъде през 70-80-те баба Лени обяви, че има болна жлъчка и лекарят й предписал да не яде чисто масло, така му викаха, на онова, а да си купува маргарин - екзотична стока. Гледаха я подозрително. Така се появи и маргаринът - лукс, диетична храна само за баба.

Пропуснах да поясня, мама тръгна на работа през 1956 като експедитор в "Зърнени храни", складовете бяха на Захарна фабрика. Експедитор е нещо като началник на хамалите, които товарят и разтоварват. Трябва да ги гледаш да не крадат, да вземаш проби от зърното и да му мериш хексолитровото тегло - така към запомнила, мама я няма да потвърди. Много я биваше, дори я пращаха по границите да приема вносни стоки. Веднъж сама отидох при нея до Драгоман, качих се на трамвай, стигнах до гарата, купих си билет и пристигнах на Драгоман. Мама трябваше да ми подпише бележка, че ме пуска да замина с хора на лагер в Созопол. Тя не се удиви, когато ме видя, защото така ме учеше, да се справям сама. Подписа и ме върна обратно. Беше веднага след като завърших 1-ви клас. Нямаше време за никакви глезотии жената, трябваше да работи. Заплатата й на тази й първа длъжност, бе 47 лв. Тази драматична цифра винаги се повтаряш през годините, когато от нещо бях недоволна, но масло в буркана с водата винаги имаше, а маргаринът на баба Лени се пазеше с пластмасова кутия, но по-късно, когато леля Лина си купи хладилник "Мраз", аз вече бях студентка, мама получаваше заплата 180 лв. в Радиото като тон-режисьор.

Паметта е субективно нещо, на тези, които плачат за гладното си соц.детство, ще кажа, че гладувахме, да, но през 90-те. Тогава купувах по 1 банан, 1 кренвирш, 1 портокал за сина ми, а ние с мъжа ми ядяхме чай с препечени филии с маргарин. Оня с филиите с мас по това време е маАл пържоли и за закуска - личи му по сурата.

Масло се мажеше и на филиите с настърган кашкавал, които бяха шик и се даваха на рождени дни. Сутрин слагаха и парче масло в закуските ни - попара от хляб, сирене и масло, освен това ни научиха по трудово да правим един сладкиш - много масло с какао, захар и счукани орехи, навивахме го с хартия, слагаше се на студено и се режеше - шоколадов салам му викаха.

В кооперацията живееха едни комшии и жената готвеше вместо с олио с чисто масло. У нас мама го обсъждаше с леля и баба и твърдеше, че това е вредно, защото нещо си се разграждало в маслото и не било полезно...

Последно - темата за маргарина и маслото бе актуална вчера, но аз пътувах цял ден, за да стигна до едно родопско село. Някога до него имаше редовен градски автобус от съседния град, сега...няма. То е полупразно, но хората се борят както могат, масло си имат, но купено, както и маргарин, местно производство няма никакво, дори фурната им вече е фалирала, а се опитват да правят селски туризъм - с 10 вида фабричен хляб, маргарин и гръцки маслини...Нямат си вече и крави, местните села са записани в една категория селища, които не получават евросубсидии, така, че единствено съдовете за биене на масло в музея напомнят за вкуса на маслото.

 

Руми МИХНЕВА, София


Какво четем:

🔴 Историята на Мила – една от жертвите на катастрофата с автобус на „Тракия” (Видео)

🔴 България залага на шоу, невиждано досега в тв излъчването на Евровизия

🔴 Свети Георги твори чудеса в наши манастири

Източник: nabore



Коментари



горе