"Бронзовата" щангистка Даниела останала сираче, от 10 г. живее при семейството на треньора си


24-годишното момиче е като дъщеря на "тренера" Севдалин Минчев.

Мечтата й е да спечели медал от олимпиадата в Токио и да учи в НСА

"Европейското първенство в Букурещ беше първото ми състезание при жените. Надявах се на добро представяне - четвърто-пето място, но за медал не смеех дори да си помисля". Това споделя с "24 часа" щангистката Даниела Пандова от Сливен, която се завърна с бронзов медал от Букурещ преди няколко дни. Тя постигна 165 кг в двубоя в своята категория от 48 кг и дори надмина с 2 килограма резултата на двукратната европейска шампионка Джани Паляро от Италия.

В началото от българския отбор заявили 160 кг в двубоя за Даниела, ден преди състезанието вдигнали заявката на 171 килограма. "Горе-долу до толкова съм стигала на тренировки. Много важно е да един състезател да достигне в официалните състезания това, което вдига на тренировките. Разбрах, че ще успея чак при третия си опит в изтласкването. Поисках 94 кг на щангата - тежест за медал. Преди това съм вдигала 96. В Букурещ щангата ми вървеше много добре и се чувствах уверена", разказва още Даниела. Преди това, в изхвърлянето, останала шеста със 71 килограма.

Тя е сигурна, че една от причините за този й неочакван успех е в това, че личният й треньор Севдалин Минчев бил до нея в Румъния. Това й дало увереност. По принцип от федерацията поемат само разноските на състезателите при пътуванията им по света за състезания и личните им треньори не винаги могат да си позволят да бъдат с тях.

А Севдалин е до Даниела от десетина години. Буквално, защото в семейството му са я приели като своя дъщеря.

"Майка ми почина през 2004 г. от рак. Беше на 43 години, а аз - на 9. Татко си отиде през 2014 г. след неуспешна операция на херния. Докато учех в Спортното училище в Сливен, живеех на общежитие и тренирах любимия си спорт. Когато завърших, треньорът ми ме взе у тях, нямаше къде другаде да живея. Имам своя стая в апартамента им. Той ми е като баща. Имам по-голяма сестра, с която не поддържам връзка, брат ми остана на село в Кипилово", така в няколко изречения момичето събира нерадостната си лична съдба.

"Съпругата ми Стефка е свикнала, нашето семейство е свързано с щангите. Аз съм щангист, брат й, моят шурей Мирослав Балабанов, също е щангист, синът ми Петър е национален състезател като Даниела. У дома се говори за щанги от сутрин до вечер. В свободното ни време ходим заедно на кино, на риболов по микроязовирите в Еленския балкан. Преди да се омъжи, и дъщеря ми живееше в апартамента, сега са отделно семейство, направи ме дядо", описва ситуацията Севдалин Минчев.

Даниела Пандова е изцяло негово откритие. При това - необичайно. Севдалин е точно с 20 години по-възрастен от нея. Преди 15 години в селото на съпругата си Кипилово в община Котел той изградил база за тренировки на щангисти. Тогава притежавал спортен клуб "Атлас" и тренирал няколко момчета. "Направихме пристройка към плевнята, сами си измайсторихме и подиум. През лятото тренирахме там. Идваха при нас деца от селото да ни гледат", спомня си Севдалин.

"Аз съм от Кипилово. Бях с по-буен характер, играех футбол с момчетата. Ходехме с други деца в тази импровизирината зала, за да гледаме тренировките. Един ден, треньорът го нямаше, щангистите ме поканиха да опитам дали мога на вдигам тежести. Първо ми дадоха някаква тръба, после лоста на щангата, после сложиха и 10 килограма. Стана ми интересно, хареса ми, пожелах да се запиша да тренирам и аз. Била съм в основното училище", разказва за първите си стъпки в щангите Даниела.

Макар да са заедно отдавна, момичето отскоро се пречупило да говори на "ти" с треньора си. Дълго време било на "вие", дори и когато вече живеело за постоянно в дома на Севдалин. Обичайното й обръщение към него е "тренер".

"Веднага мога да преценя дали един човек е подходящ за нашия спорт, а Даниела е точно такъв човек. Казах си тогава: това хлапе е страшна работа! Има воля, не се страхува от тежестите и щангата, уча я да бъде упорита", казва още Севдалин.

Започнал да я тренира заедно със сина си Петър Ангелов, който е 2-3 години по-малък от Даниела. Минчев ги записал заедно и в Спортното училище, и двамата сега са национални състезатели, като брат и сестра са. В момента Петър е контузен, но след като се оправи, ще се пробва вече в по-горната категория от 69 килограма, досега бил в 62 килограма.

А Даниела твърдо остава на 48 килограма. Точно са й по мярка с нейния ръст от 148 сантиметра. Тя си знае как, но лесно пази тези килограми. Ако наддаде, после сваля бързо и така подобрява бързината си. В тази категория ще се пробва да вземе медал и на Олимпиадата през 2020 г. в Токио.

"След бронза в Букурещ почивах ден-два и пак съм в залата. Тренираме двуразово. Тази година предстои световно първенство, все още не зная къде ще се проведе то. Догодина има европейско, пак световно. На тези състезания трябва да покрия олимпийска квота, засега не са съобщили каква ще бе тя, но по мои сметки, за медал в Токио ще трябва над 200 кг в двубоя - примерно 90 кг в изхвърлянето и 105 кг в изтласкването. Мисля, че са съвсем постижими за мен. Имам хъс да ги постигна, треньорът ми е до мен, а той знае как да ме надъхва, казва, че няма невъзможни неща", разкрива Даниела.

Тя и треньорът й са доволни, че занапред извоюваните квоти ще бъдат поименни и няма да се преотстъпват на други спортисти от съответната държава. "Така няма опасност да пратят друг състезател на мястото на този, който е спечелил квотата. От друга страна - трябва да се пазим много от контузии, защото при контузия страната ти губи един човек", коментира Севдалин Минчев. Даниела го уверява, че вече се е научила да се пази на подиума.

Момичето, което през септември ще навърши 24 години, не крие, че в живота й сега на първо място са щангите. От тях няма как да я ревнува приятелят й Николай Димитров от Добрич, защото той самият е щангист. Тя признава, че той я забелязал първи, докато били заедно по състезания. За четене на книги и дискотеки не й остава време, понякога слуша музика - по-малко чалга, повече младежката музика на "Дъ войс". Вечер, когато е по-свободна, Даниела се втурва да помага в домакинството на съпругата на треньора си Стефка. Самата тя обича да готви. Мечтае да запише НСА и да завърши висше, макар да знае, че ще й бъде трудно, особено финансово. Казва, че не е получавала помощ от община Сливен.

Сега Севдалин Минчев и двамата му национални състезатели Даниела Пандова и Петър Ангелов са част от сливенския клуб по вдигане на тежести "Стоте войводи". "Обединихме се с тях заради изискването на Министерството на спорта в един клуб да има най-малко 10 състезатели, за да получава той пари от държавата за подготовката им. Иначе щяхме да си останем в "Атлас", но какво да правим, бяхме по-малко хора... Тук ни приеха, имаме условия да тренираме, а и ние никога не сме се оплаквали от условията. През лятото пак ще отидем на лагер в Кипилово", така описва актуалната ситуация треньорът Севдалин Минчев, който е видял и две, и двеста в този спорт.


Какво четем:

🔴 Криви български краставици със световна награда

🔴 Нова ретинова протеза от органично печатно мастило може да възстанови зрението на слепи

🔴 Хилда Казасян: Най-смешната ми история? Мил господин поиска да пеем на купона за развода му

Източник: 24 часа



Коментари



горе