Малкият Волен вече знае буквите и брои до 10, а още няма 3 годинки

Именно Волен-младши изпълва мечтата на Сидеров за наследник. Пред “24 часа” лидерът на “Атака” призна, че винаги е искал момче, което да продължи рода. Това обаче, което малцина знаят, е че преди Волен-младши да се роди, Сидеров моли Света Богородица да го дари с мъжка рожба. Молбата му се изпълня след по-малко от година.

“Отидох в “Св. Александър Невски” да се помоля. Тогава не знаех, че иконата на Света Богородица е пристигнала там. Всички се молеха и аз се наредих на опашката. Тогава всъщност се

помолих да ми

се роди момче,

и то от Деница

Богородица чу молбата ми и след по-малко от година се роди Волен. Исках да бъде момче, защото той се явява единственият наследник на фамилията. По мъжка линия няма други и вече ще знам, че родът е продължен”, споделя Сидеров.

Умно, енергично и интелигентно дете. Така го определят всички, които вече са имали досег с малкия Волен. За крехката си възраст той може да се представя с трите си имена и да прави сложни изречения, което удивлява близки и роднини на семейството.

“Всеки ден ме изненадва с някакви изречения, които понякога не знам откъде точно идват - откъде ги е попил или компилирал. Невероятен е в това отношение. Сега например е на фаза да започва изреченията с “но” – “Но, мамо, къде ми е Чейз” (фигурка на кученце от анимационен филм - бел.авт.), “Но, татко, какво ми носиш”, разказва още гордият баща. Освен това малкият често използва и вметнати изрази и прави разсъждения, каквито можел да направи само възрастен човек. Обичал да провежда монолози на теми, които го вълнуват.

Първата си публична

реч Волен-младши

изнесъл в мола,

докато е там с майка си. Без никой да го кара, докато си играел в детския кът, се качил на най-високото място на площадката за игри. Приветствал хората, отваряйки ръцете си към тях, и тържествено заявил - Здравейте, хора! А след това бързичко изтичал при мама.

Портретите на Волен старши и Волен-младши украсяват кабинета в партийната телевизия.

“Отбелязах го като първото му публично слово”, гордее се Сидеров, за когото публичните речи и изяви са ежедневие от години.

Наследникът на фамилията Сидерови не спира да се запознава с нови хора и да търси контакти с други деца и възрастни. Почти ежедневно навестява и баща си в редакцията на вестник “Атака”, където се помещава и партийната телевизия. Познава се с всички по име и изобщо не се притеснява да си говори с тях. С някои общува повече, а с други по-малко. Винаги си имал любимци и сам си посочвал с кого иска да си играе и говори.

“Не е затворен. Като правя сравнение с нашето детство, което беше, разбира се, в една друга епоха, ние бяхме много по-прибрани, боязливи деца. Имаше голям респект към родителите, не смееш да се обадиш пред тях. Това поколение е много контактно”, разказва татко му Волен.

Следобедният сън обаче не е сред любимите неща на Волен-младши. Дори като по-малък трудно лягал да спи следобед, а сега предпочита да отдаде това време на игри. Сам измисля каква ще бъде играта и сюжетът.

“Например ако е кола, казва-сега ще се обадя на моите приятели и ще отидем да ги вземем. Питам го кои са те? - Няма значение. В детската реч не може винаги да търсиш логика, но има страшно асоциативна мисъл”, посочва Сидеров.

Както всяко дете и той прекарва време пред телевизора, за да гледа детски филмчета. Интересни са му обаче и игралните филми, но не харесва сцените на насилие. Когато ги види

бързо изтичва при

родителите си и ги

моли да сменят

канала с думите -

Това не е хубаво

Това е гадно. Не искам да го гледам.

Сам в колата си избира и музиката, която да слушат, а най-често това е любимата песничка - “Вълкът и седемте козлета”.

Безпогрешно разпознава, когато дават татко му по телевизията. В стаята си Сидеров държи плакат от предизборната му кампания. Първия път, когато малкият го вижда, възкликва - “Тук си написан”, спомня си баща му. Веднага се впечатлява, ако на снимка във вестника е Деница или Волен, и бърза да ги посочи. Той вече разпознава всички букви и когато разглежда вестници и детски книжки, ги навързва с думички, като например “а” за “ангел”, “б” за “Боби” и т.н. Научил е и повечето от цифрите до десет.

“Мисля си, че се развива по-бързо от обичайното за тази възраст. Какво ще стане занапред, вече не знам. Моля се да съм жив и здрав и на крака, докато израсне. Много е важно да съм до него в годините, когато порасне и започне да разсъждава. Да съм до него и да започнем да учим различни неща. Да четем и да го насочвам. Тогава вече ще бъде по-важно моето присъствие. Сега все още мама е по-важна и по-сигурна. Тя все още му е основната опора”, споделя още Сидеров.

Баща и син обичат да измислят рими заедно и да ходят на разходки в парка.

Свикнал е баща му да пътува често. Мъчно му е, но до него винаги е Деница, която да го прегърне и да го успокои. Тя държи обаче малкият Волен да знае, че татко му е в командировка или на работа, но и че скоро ще се върне.

Пропуснатото време двамата с баща му наваксват с различни игри и разходки. Обичат да играят и с рими. Баща му често обича да разбърква думите, да си преиначава стихчета и песнички. Малкият с усмивка на лице ги запомня и повторя, подражавайки на татко си.

“Решихме да

отложим периода

с влизането в

детска градина

Казват ми, че е добре, за да се социализира, но аз смятам, че той общува достатъчно. За детските градини и ясли съм чувал доста нехубави неща. Смятам, че още е рано да бъде откъснат. Да му се радваме още поне 2 г. и после ще мислим”, категоричен е Сидеров. Той самият отива в градината едва на шест и не намира за нужно малкият Волен също да ходи.

Вечер не заспива, преди Деница да му е прочела някоя приказка. Именно тя е и човекът, който го приспива. Любима играчка обаче няма. Радва се на всички и не държи да заспива с някоя конкретна, и често ги сменя. Най-много в момента харесва тези на героите от любимите си детски филмчета.

“Има няколко любими герои от анимационните филми като “Пламъчко” и “Кучета спасители”. Те му харесват най-много, защото вероятно там има идеята, че спасяват някого в беда. Очевидно това му харесва. Да не става прекалено състрадателен, защото все пак животът е по-суров. Когато порасне ще трябва да го уча,че има и лоши неща в живота и лоши хора. Не само спасители”, споделя Сидеров старши.

Освен за да му предаде знанията си за живота, баща му го чака да порасне, за да започне и с физическите тренировки. Още на шест години родителите на Сидеров старши го записват на спортна гимнастика. Затова за него е важно да научи и малкия на дисциплината, която само спортът може да даде.

“Много е гъвкав и податлив. Тича, скача и танцува на музика. След 4 г. ще трябва да започне да си координира движенията. Много е важно и дисциплиниращо, защото се научаваш, че трябва да владееш тялото си. В това отношение съм сигурен, че ще има успехи. Най-малкото ще му бъде придатък, ако не друго”, посочва Сидеров.

Не е сигурен обаче накъде ще се насочи Волен Младши и дали един ден би се занимавал с политика, защото още е много рано да се каже. Съмнява се обаче, че ще му тежи славата му на бащата политик.

“Когато имаш баща с известна публичност, това влияе. Особено в годините на тийнейджърството. И когато започнат да говорят за това или започне да рови какво е било, със сигурност ще има хора, които ще му казват и хубави, и лоши неща за мен, но това е животът. Надявам се, че ще отсее зърното от плявата, защото ще има повече спокойствие и няма да му тежи толкова сянката, заради възрастовата граница”, казва Сидеров.