Жив е той, жив е! Там на Балкана...


"Жив е той, жив е! Там на Балкана... юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка." Така Христо Ботев описва знаменитото сражение на Бузлуджа на славния български герои Хаджи Димитър.

Днес се навършват 178 години от рождението на великия войвода Димитър Асенов. Роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови, той става хаджия още на 2 години, когато заедно с родители му отиват на поклонение в Йерусалим. По време на Хаджиставревото въстание през 1862 г., Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято бродил из планината. Две години по-късно се включва в четата на Стоян войвода, като знаменосец, а малко по-късно поема и командването ѝ.

През май 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира нова чета, в която участват Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов - Инджето, Петър и Тодор Шиваров. Месец по-късно те преминават Дунав под Силистра и през Лудогорието се отправят към Котленския балкан. Действат в района на река Тунджа, Твърдица, Карлово, Габрово и прочутото хайдушко сборище Агликина поляна. Завръща се в Румъния през август.

През пролетта на следващата година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Дядо Жельо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан където се разделя на три и действа до есента когато се събира и връща във Влашко. Преминаването на четата съвпада и с публикуването на меморандума на Тайния революционен комитет до султана и се свързало с него.

През 1868 г. в отново в северната ни съседка се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Голяма част от четниците са били легионери във Втората българска легия в Белград. На 5 юли четата преминава Дунав с една гемия и слиза близо до село Вардим. Първото сражение води в лозята край Караисен с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук два дена след това четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.

На 9 юли в Канлъдере (местност в землището на Вишовград) на няколко километра на юг - югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължили към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава "кървава река" на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници и местното население организира отбелязване на четвъртата битка, около 21-и юли (9 юли стар стил).

Хаджи Димитър загива едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части при връх Бузлуджа в Шипченска планина. По повод на смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема.

Нека си припомним безсмъртното произведение на Христо Ботев, посветено на славния войвода:

"Хаджи Димитър"

 

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!


Какво четем:

🔴 Мариела Нордел: Разминах се със смъртта

🔴 КАТ дебне шофьорите с "хамелеони"

🔴 Правят храни менте с нови технологии

Източник: Кмета



Коментари



горе