Истинските лечители смятат, че взимането на пари може да е фатално за дарбата им


Всеизвестен факт е, че у нас хората вярват на ясновидци и нетрадиционни лечители, че ги търсят и се допитват до тях по най-различни въпроси – любовни, здравни, семейни и др. Голяма част от тези феномени обаче са мними, повярва ли са си и са го ударили на печалба. Как да разпознаем истинските лечители? Каква е тяхната философия? Как изглежда светът, видян отвътре и отблизо от „очи”, за които няма прегради? Каква е религията им, в какво вярват?

Предлагаме ви откъс от „Лицата на феноменалното” от Лилия Старева, която дава един различен поглед за съвременните български ясновидци и лечители, за техния уникален, неповторим, непреброим свят.

ТИПОЛОГИЯ НА ФЕНОМЕНАЛНОТО

Феномените са с различни възможности, както като сфера и начин на изява, така и като обхват. Уникални сами по себе си. Пъстри и разнообразни. Колкото лечители, толкова и начини на лечение. Един лекува едно, друг – друго. Един – повече, друг – по-малко болести. Колкото ясновидци, толкова и начини на гледане. Някои са с по-универсална дарба, други – с по-ограничена. Единици са на ниво, за което думата е гениалност. Улавят най-фини честоти, пътуват в най-фини светове и черпят информация от тях. Сила и широта на сетивата – това е едното разграничение. Не е лесно, но е възможно да се направи – при желание, прецизна техника и научна обосновка.

Другото разграничение е неизмеримо по-трудно. Между обективно регистрираната дарба (свръхсетивност) и развитието и изявата в обществото стоят Мъдростта и Моралът – субективни, относителни, трудно измерими. Те се оказват решаващи за дарбата. Как ще се използва тя? За каква цел? От това зависи и как ще се развие, до каква степен ще се усъвършенстват сетивата. Ако няма любов и разбиране на другия, ако е просто за собствена консумация, независимо дали за слава, пари, власт, дарбата не може да върви нагоре, сетивата не могат да станат по-чувствителни. Само богоуводни цели, чувства и дела водят към фините светове, улавят техните вибрации, разчитат образите, кодирани в тях. Моралът е главният императив за свръхсетивността. И ако кажат „загубил си дарбата”, то означава: развалила се е фината настройка на душата. Става или при болест, или при загрубяване, меркантилизиране, отдалечаване от духовното. За духовния свят трябват духовни сетива. Много е просто.

Какви са свръхсетивните? Хора с повече от нашите сетива. Но в същото време и със сетива като нашите. Живеещи сред нас, в нашето време, в нашата държава и всичко, което произтича за добро или зло от това. Четат едни и същи книги, кой повече, кой по-малко, кой никак. Точно като нас. Гледат една и съща телевизия, филми, вестници. Справят се с едни и същи трудности на живот и оцеляване.

Опитвам се да изведа характерни групи и образи, като философия, начин на живот, присъствие в обществото. Въпреки цялото многообразие, типология на феноменалното може да се направи. Разбира се, няма нищо в чист вид. Нещата се преплитат, появяват се в зависимост от определена ситуация, веднъж – по-силно, друг път – по-незабележимо. За една личност един щрих не е достатъчен, тя е и още нещо, по-сложна, по-разностранна. Носи характеристики и от едните, но и от другите, прескача от група в група и въобще не се интересува, че има такива. В същото време дори в единичната характеристика има многозначност, добра, лоша, неутрална изява. Нумеролозите казват същото за числата. Всяко си има своите положителни и отрицателни вибрации, начин на проявления. Има го и в типологията на феноменалното.

От разговорите с десетки надарени потърсих най-характерните, обобщаващите образи. Тези, на които искрено повярвах, представям с имената им, другите, към които имам резерви – с инициали. Аз не съм им съдник. Може да съм сбъркала. Няма нищо по-трудно от точна преценка на феноменални сетива. Работа е на една държава или поне институт, а не на един човек. Искрено се учудвам на купчината публикации, посочващи стотици хора като феноменални лечители и ясновидци. Тръгнах по следите на няколко. Пълно разочарование. Г. П. от Габрово само с докосване заздравявала счупена кост. Нищо подобно. Опитва да лекува рак и диабет. И твърди, че го прави 100%. Винаги е притеснително, когато някой убеждава в стоте процента. Дано Г. знае какво прави. Това, че тя не е, обаче не значи, че истински феноменалните липсват. Илко заздрави огромна рана от изгоряло пред очите ми. И никога не чух да казва, че може всичко. Момера Пенчева от Стара Загора премахна мъчителна болка на жена с псориазис за две минути. Просто рече: „Дано да сме успели. Ще видим след 20-ия ден”. Ружа Алексиева от Плевен видя неща, които наистина ми се случиха 100%. Ганка Досева от Варна определи хормоналните стойности на жена, която виждаше за първи път, и й разказа в подробности за състоянието й – болест на Бехтерев. И пак тя забелязва ДНК, РНК и спиралите в тях, което се вижда само със специални електронни микроскопи (с точност до 3 стотни от микрона). Светли феномени и съвсем несветещи претенденти. Точно както многоцветен и осветен различно е животът.

СИЛЕНТИ (ТИХИТЕ)

Може би най-голяма е групата тъкмо на тези тихи лечители и ясновидци. Нарекох ги така, защото не шумят около себе си. Не пускат реклами. Не участват в телевизионни предавания. Не се изживяват като Богове. Оценяват себе си просто като „един проводник”. Притежават сила, която не е тяхна и за която нямат особена заслуга. Всеки момент може да ги напусне, ако се отнесат горделиво и приемат, че ги прави избрани. Диди се справи със сенната хрема на момчето ми за 2 минути, при Радка Танушева идват излекувани от камъни в жлъчката, в бъбреците, от дископатия, лошо зрение, пародонтоза. И двете не смятат, че това са чудеса. Ежедневие, за което не си струва да се говори.

Не смятат, че могат всичко. Но пък това, което могат, го правят добре. Болестите, които са им подвластни, съвсем не са леки. Някои лекуват и от разстояние. Вярващи са и имат страх от Бога. Никого не съдят. Но и не биха се нагърбили с нещо, за което не са сигурни. Ангел Илиев, знаят го като Ясновидеца от „Надежда”, реди като на шега картини във всички посоки на времето, разгадава характери, насочва за неща, които предстоят. Пред вратата на хола в дома му винаги присяда по някой чакащ. „Много внимавам какво говоря, винаги проверявам”.

Малките забутани стайчета, в които приемат, трудно могат да се нарекат кабинети. Често приемат и у дома. Имат си своите пациенти. Телефоните им звънят – кои повече, кои по-малко. Този, който трябва, ги знае. Радка Танушева е джипито на цели фамилии, от бебетата, та до старите. Неин пациент споделя: „Откакто идвам при леля Раче, не съм стъпвал на лекар. Тя е моето джипи”.

На Цецка графикът е през половин час. Когато излизам от кабинета й, все някой чака отпред на изтърбушения стол. Дора Владимирова приема в преградена с перде стаичка на читалище. Ръцете й правят най-вълшебния масаж. От другата страна на пердето учи няколко дечица да рисуват. На Диди (Костадинка Георгиева) телефонът вкъщи звънна от Филаделфия, но иначе вратата е отворена за всички съседи. С Марица Лазова се видяхме в кафето близо до тях, „откакто се роди внучето, е трудно за приемане”. Нейният специалитет са очите – сваля диоптрите от един сеанс, но вече няма къде да го прави.

„Познаваме я/го отдавна”, така отговарят пациентите на Тихите. Това означава „всичко сме проверили и изпитали, имаме й/му доверие”. И те ги познават. Знаят семействата, децата, болестите, проблемите им вкъщи и на работа. Истинските семейни лекари трябва да знаят повече за пациентите си. Макар че ги нарекох „тихи”, около тях царят кротко оживление, приятелство, топлина. Появяват се все близки хора. Ако още не са, ще станат. Оповестяват се след всяко пътуване, носят дребно подаръче, цветя за разсад, шоколад от чужбина, дреболии. Просто приятелство. Докато бях при Цветанка Рангелова, вратата час по час се отваряше и някой от съседите съобщаваше: „Позна, взеха ме на работа, въобще не очаквах”, или: „Спечелихме, трудно беше, както каза, ала стана”, „Заминавам, не мога да повярвам”, или просто: „Как си днес, Цеце?”. По телефона питаха за предстоящ футболен мач („Левски” – „Локомотив” Мездра), и за него позна, за предстоящо пътуване, за влизане в болница. Очевидно ставаше дума за близки хора, които не се представят, които са свикнали каквото и да правят, да й звъннат и да питат ще стане ли, трябва ли, да не е опасно, имам ли шанс. За пари в такива отношения не става дума.

Обикновено имат ниски такси или „кой колкото даде”, „само да е от сърце”. Оставят им по 5–10 лв. „Аз от лекуване няма да забогатея” – казва Цецка, но може и да е всеки друг. На Диди са й оставяли и по 2 лева. „Давали са ми и по много повече. Както решат. Аз парите от земята ги взимам, защото лоша сила има в тях”. Никой от „тихите” не е забогатял.

Мнозина са изкарали курсове за масажисти – за да се легитимират. Но и мнозина са нелегитимните. Всъщност у нас по принцип лечителите са нелегитимни.

“Тихите” помагат тихо, не се афишират, не се съизмерват, нямат претенцията да са повече от другите, да са като Единиците. Но са истински лечители и ясновидци.

УНИВЕРСУМИ (ЕДИНИЦИТЕ, УНИКАТИТЕ)

Това е най-малката група сред многобройните надарени със свръхсетива. Не повече от 5% сред всички, които срещнах. Нищо чудно. Вера, Илко, Момера – наистина неповторими. Поколението след доайените Ванга и Слава Севрюкова. За човек със сетива като тези на Вера се твърди, че се ражда един на 50 000 години. Тя смяташе Илко за свой астрален близнак. Имената им се знаят. Изключителната дарба не може да остане скрита. Появяват се в книги каталози, различни медии. Главно защото не могат да откажат. И понякога, защото се надяват, че това е важно – за общество, държава, човечество. Тяхната мисия е да служат на общозначими идеи и развитие. Всяко разделение, още повече степенуване, е, разбира се, условно. Дори и за Универсумите. За доц. Пенева в този момент „у нас няма по-добър диагностик от Ганка Досева сред тези, които познавам”. Убедена съм, че е искрена.

Хората чакат за среща с тях в един тих респект и вълнение, каквито не се срещат пред лекарски кабинети. Събират се, колкото и да се правят графици, винаги идват повече. Когато се появеше Илко, настъпваха оживление, притихване, тръпка на страх и вълнение, сякаш собствената им съдба вървеше насреща. Същото видях и при Стоян и Момера. Носят се с някакво неземно достолепие, но не се смятат за богоизбрани. Изключителните феномени не си позволяват такава заявка. Илко беше уникален, със силна и многостранна дарба. Не го чух и за миг да има претенция за божественост. Точно обратното: „Няма мистика, всичко е материя, енергия, ще го разгадаят някога, ще видиш”.

Единиците не са самонадеяни, съмняват се, проверяват. Макар че най-малко грешат. Слава Севрюкова казва: „Проверявай, винаги проверявай, и Те могат да се излъжат – покровителите ти, учителите от отвъдното, които знаят и могат това, което ние не знаем и не можем”.

Истински надарените не работят за пари. С душата си знаят, че парите са обратното на духа и могат да се окажат фатални за него.

Приличат на Генерали на многобройна армия. В нея не се раздават заповеди, не се командва, единственият императив е моралът. Надарени са не само с широка и универсална дарба, но и с мъдрост и морал, които да могат да я понесат. Мъдрост и морал, които им дават възможност да се развиват, да служат с нея за добро.

Имах късмет, че Илко беше мой приятел. И всички нямахме късмет, че си отиде, преди да свърши всичките си чудеса, на които беше способен.

Имах късмет, че той ми говореше много за изследванията в Шуменската лаборатория. И след това, че се запознах с шефката на тази Лаборатория – доц. Йорданка Пенева и нейния екип феномени. И Вера си отиде. Но Ганка, Ружа и Асен са още сред нас. И доц. Пенева е стиснала зъби и здраво крепи нелеката си мечта – отново да съществува лаборатория и отново да има кой да покаже пътя на тези хора, а на науката – да отвори прозорче към тях. Да има закон, който да институционализира реализацията и развитието на феномените. Момера и Стоян също са изследвани в съществуващи някога лаборатории за тази цел в София и Пловдив. Оторизирани от държавата, подопечни на две важни министерства – на здравето и на образованието. Най-добрите ни феномени са изследвани. Убедена съм, че не е случайно. Мечтая заедно с доц. Пенева, че изследователски звена отново ще се създадат. И представям малкото изключителни феномени заедно с опита на Шуменската лаборатория и архивите, останали да пазят свидетелства за него. Какво е общото за Единиците? Сила и универсалност на дарбата. Който прочете Архивите, ще се убеди за какво става дума. Имат и своя философия за света, съчетала мъдрост и особена хуманност, такава, каквато можеш да усетиш само като те погледнат в очите, проникнат навсякъде в теб, но и оставят навсякъде топлина и разбиране, и прошка, и любов. И нещо друго, което всеки за себе си може да определи. Докато разбира, че им вярва.

Като всички гении и Единиците са особняци, имат своите залитания – малко суетност, малко горделивост, малко аскетизъм, болезнена емоционалност, неочаквана сприхавост... Всеки със себе си. Основното обаче е да помагат всеки ден на много хора. Колкото повече са, толкова по-леко е на по детски чистите им души.

Из „Лицата на феноменалното”


Какво четем:

🔴 С 400 нови линейки спешната помощ ще стига до всяко село, проектът е за 163 млн. лв.

🔴 Военният музей - с кино под звездите и оркестър в събота

🔴 Петър Слабаков: Ако има милиционери, да излязат!

Източник: 24 часа



Коментари



горе