Виновен ли е Захари Бахаров?


Много се изговори и изписа за хазарта и рекламите на лотарията у нас през последните дни. Повод за това е проектозакон на вицепремиера Валери Симеонов, който предвижда различни ограничения в рекламата и достъпа до билетчетата за търкане, срещу който скочиха организатори на Националната лотария, които обаче не излязоха с имената си, а оставиха актьора Захари Бахаров да чете реплики от тяхно име.

Но да започнем отначало. Как започна конфликтът?

Внесените миналата седмица промени в Закона за хазарта забраняват продажбата на билети и фишове за хазартни игри в обекти, които нямат лиценз от Държавната комисия по хазарта. В момента въпросните билети се продават свободно във всеки търговски обект. Законопроектът на „Обединени патриоти” забранява и непряката реклама на хазартни игри – поставяне на търговски послания, имена на хазартни игри или имена на организаторите им върху продукти и стоки, които не са свързани с хазарта. По отношение на пряката реклама пък ще се забрани обявяването на резултатите от игрите и спечелените печалби. Ще бъде забранено и таргетирането на малолетни и непълнолетни лица.

Срещу проектозакона се обявиха десетки организации. Сред тях са „Левски“ и „ЦСКА-София“, Българският футболен съюз, националните телевизии, които излъчват тегления и представят победителите в лотарийните игри, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Според работодателите, подобни промени са в противоречие с европейските модели на правна уредба на игралната индустрия в държавите от Европейския съюз. Според тях, в България регулации на лотарийните игри са едни от най-строгите в Европейския съюз, а корпорациите, които държавата е лицензирала за тази дейност, са стриктно контролирани от данъчните органи и работят на светло.

Истината зад „фактите“ в петицията

Националната лотария, която всъщност не е национална, а частна и е към бизнеса на Васил Божков, пусна петиция за отмяна на законопроекта. Именно нея чете от екрана всяка вечер Захари Бахаров. В нея той уж оборва факти – че в Европа навсякъде се продавали свободно билети за лотарията. Това е вярно само наполовина: билети се продават на определени места от лицензирани от държавата търговци. Рекламата е разрешена, но е силно регулирана. В повечето държави се посочва, че хазартът води до пристрастряване. Средствата от лотария отиват изцяло или отчасти за социални дейности. Например в Испания от тях се издържат инвалиди и парите отиват за техни организации.

Според петицията на Бахаров, в България лотарията плаща най-високи данъци. Всъщност е точно обратното. При приход от 3 милиарда евро от нея, миналата година в държавната хазна са влезли 177 милиона евро.

Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, който цитира данни от системата Amadeus на Moody’s, платените данъци през 2017 година представляват под 0.6% от печалбата.

Най-голяма печалба се регистрира от игрите с изтриване на билети. Според данните, най-печеливши са компаниите на Васил Божков, които организират и игрите с търкане на билетчета. За 2017 г. „Ню геймс“ АД и „Национална лотария“ АД са обявили оборот от 88,5 млн. евро и 15,3 млн. евро, а общият оборот от най-големите хазартни компании на бизнесмена достига 296 млн. евро. След данъчното облагане печалбата е около 76 млн. евро.

Безлов прави аналогия с тютюневия бизнес, като посочва, че ако през 2017 г. пазарът на тютюневи изделия е оценен на 3,5 млрд. лв., то платените акцизи и ДДС са за близо 3 млрд. лв.

При огромните печалби в хазарта платените данъци за 2016 г. са 177 млн. лв. Тези данни посочи неправителствената организация „Национална мрежа за децата“ в отворено писмо във връзка с готвените промени в Закона за хазарта. Скорошни проучвания на агенция „Галъп“ показват, че хазарт у нас играят около 3 милиона души, като около 300 хиляди от тях играят редовно, макар че 86% от хората никога не са печелили нещо (Източник: Център за изследване на демокрацията). Разходите за хазарт варират между 15 и 43 лева на човек на месец, като общите разходи за игри на късмета са близо половин милиард лева годишно.

Най-голяма печалба е регистрирана от продажбата на билети за бърза печалба. Организаци и членове на Национална мрежа за децата споделят, че в училищата, в които работят, все по-често наблюдават деца, които купуват лотарийни билети.

„Кризисните центрове, както и социалните услуги за деца и семейства в страната работят по много случаи, в които цели семейства губят своите домове, вследствие на хазарта и от това кризите в семейството стават все по-големи и по-трудни, а децата са тези, които са най-потърпевши“, пише в писмото.

Организацията посочва още, че годишните вноски за социално отговорно поведение на хазартния бизнес са изключително ниски. Организаторите на онлайн залагания внасят най-високата сума – 50 000 лева; казината – 10 000 лева; а организаторите на лотарийни игри, които са с огромен оборот и печалби, дължат само 5 000 лева.

Според вносителя на законопроекта Валери Симеонов, над 50% одобряват намерението му. Самият той не очаквал такава мащабна подкрепа.

Творците посветени на личното, а не на общото благо

След всичко изброено вероятно е обяснима раздразнената реакция на не малко хора от изявата на Захари Бахаров като защитник на лотарията и масовото търкане на билетчета.

Както е обичайно у нас, по отношение на актьора обществото се раздели на два лагера. Такива, които го критикуват за решението му да използва популярността си за такава кауза. И такива, които го оправдват, защото е на договор и си има задължения.

Жалко е, че интелектуалците, цветът на нацията – актьори, мизуканти и режисьори или писатели, никога не успяват да се откажат от договора със спонсора, месечната заплата и вероятно добрите хонорари в името на морална кауза. Българското общество остана без компас – няма личности на върха, които да показват вярната посока, да водят дебати за това какво общество сме и какво искаме да станем, да припомнят какви са моралните, законовите или хуманните принципи, които биха ни извели напред. Защото от последните 29 години се вижда – свободният пазар не регулира морала ни. Това трябва да правим ние.

Вместо да осъзнаят обаче отговорността си от това, че влизат в дома на всеки българин чрез филмите си, постановките, книгите или музиката си – и техните думи имат много голяма тежест, една част от творческия елит на България предпочита да се заиграва със силните на деня в името на битовите удобства. Всъщност, нищо ново – и преди 1989 година флиртът на Тодор Живков с „художествено-творческата интелигенция“ подсигури в България да няма дисиденти, протести и дискусии за съдбата и бъдещето на страната.

29 години след падането на тоталитарния режим творческият ни елит продължава да е посветен на личното си, а не на общото благо. Захари Бахаров е само последният пример за това. Директорът на Народния театър Мариус Донкин например отказа категорично трупата му да подкрепи исканията на музикалните състави на БНР за по-добро заплащане. Тези протести засега ще се окажат най-важното културно събитие в страната ни тази година, но без достатъчно широка подкрепа дали ще успеят?

В литературата единственият самотен глас на писател, който осъзнава моралния си ангажимент и го спазва, е Георги Господинов. Въпреки че в България напоследък има небивало изобилие от писатели. Но улисани в конкурси и конкуренция, те изпускат от поглед онези, за които пишат – българското общество. И в попмузиката няма хора, които се интересуват от друго, освен от хонорарите си. За пример мога да посоча факта, че група като „Сигнал“, която е забранявана преди 1989 година, а посетителите на техни концерти – бити, тази година решиха да пеят на митинг на БСП.

А когато твърде много от най-успешните творци показват на обществото, че царица е парица и нищо друго няма значение, накрая наистина всичко губи значението си. Остава само една парица за търкане на талончета.


Какво четем:

🔴 Ивет Лалова на 34: Най-бързата българка в историята

🔴 Парализирано момче проходи след 18 години в инвалидна количка

🔴 Писмо. До дъщеря ми.

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе