Човек от изчезващ вид



Когато в късния следобед на 6 май китайските власти предават на българското външно министерство, че Боян Петров е в неизвестност от няколко дни, новината не звучи обезнадеждаващо.

Когато е ставало напечено, най-успешният български височинен алпинист винаги е обръщал гръб на върха, дори да е бил на метри от него. За да се върне отново, когато ще успее да се качи и да слезе.

Не успява да го направи веднъж - при изкачването на издигащия се в Тибет Шиша Пангма (8027 м). Джуджeто, както е известен най-ниският от 14-те върха над осем хиляди метра, се оказа последният връх на Боян Петров. Опитвайки се да хване прозореца преди времето да се развали след 4 май, на 29 април той тръгва от базовия лагер.

На 3 май е забелязан с телескоп да се изкачва към последния, трети, лагер. След това следите му се губят. На 5 май палатката му е открита пълна със сняг, което означава едно - че не е слязъл.

Какво точно се е случило можем само да гадаем, защото неяснотите са много. Може да е пропаднал в ледена цепнатина (образувание в ледника, което често е скрито под снега и може да достигне стотици метри дълбочина) или е паднал от острия като бръснач гребен преди върха. Всъщност това няма никакво значение.

Боян Петров успява да напише история на височинния алпинизъм не само с изкачванията, но и с изчезването си. Мисията по неговото издирване е без прецедент. Хеликоптерите на китайската армия не могат да летят на повече от 6100 метра височина и бяха безполезни. Базираните в Непал хеликоптерни компании имат опит за провеждането на операции дори над 7000 метра, но от 20 години не са допускани в Китай. Благодарение на усилията на българската дипломация и близките на Боян Петров те получават разрешение да влязат на тибетска територия.

"Създадохте прецедент, който може да бъде от ползва на Боян и бъдещите катерачи на Шиша, защото са минали повече от 20 години, откакто хеликоптер е летял в Тибет", пише световното име в алпинизма Симоне Моро на съпругата на Боян Радослава Ненова.

На 16 май, десет дни след изчезването му, операцията по издирването му е прекратена. Открити са лични вещи на Боян, които най-вероятно преди това са били в палатката му, открита на 5 май.

Кой е човекът, успял да обедини толкова много хора?

Пътят на непрофесионалния алпинист

За себе си Боян Петров (роден 1973 г.) казва: "Не съм професионален алпинист, а изследовател зоолог, почерпил вдъхновение най-вече от собствените несполуки и успехи."

Той израства и живее в полите на Витоша - "Княжево". Просеката на неработещия княжевски лифт през годините се превръща в неговия стадион. Трасето е дълго 2.5 км и има 750 м денивелация и започва от колелото на петицата и свършва на горната станция на лифта. Това е мястото, в което Боян Петров мери формата си, но и предизвиква други да го правят. Ходенето по пещери, което практикува, върви с любовта му към прилепите и екологията - той работи в природонаучния музей от 20 години.

Започва да се занимава с катерене и алпинизъм в началото на 90-те, а в началото на XXI в., през 2001 г., с експедицията до Броуд Пик (8047 м) открива високите планини, но и това, че е болен от диабет. Четири години по-късно той е част от разширения отбор на националната експедиция до Еверест, посветена на 20-годишнината от първото българско изкачване. Той дава перфектни резултати на функционалните тестове и изкачва връх Ибн Сина (7134 м, преди вр. Ленин), като част от подготовката.

Когато ти кажат, че не ставаш

През януари 2004 г. Боян Петров изкачва първенеца на Южна Америка Аконкагуа (6962 м) по непреминаван от българи маршрут. Когато слиза долу, той изпраща снимка от върха на своя добър приятел и известен български алпинист Николай Петков. От него научава, че не е бил включен в отбора за Еверест "по медицински причини".

Това не го отказва. Същата година изкачва най-високия връх на Северна Америка - Денали (6194 м), и на Европа - Елбрус (5642 м). "Придобих увереност, че мога да катеря и сам, без да правя големи паузи между отделните върхове. Именно оттук осъзнах, че мога да приложа този подход и при по-високите гиганти в Хималаите и Каракорум", пише той впоследствие. Първият му осемхилядник е през 2009 г. - Гашербрум I (8068 м).

Десет години след като не е включен в националния отбор за Еверест, той прави вероятно най-голямото постижение в българския височинен алпинизъм. През 2014 г. отбелязва хеттрик - за 72 дни изкачва Канчендзьонга (8586 м), Броуд Пик (8047 м), а осем дни по-късно и К2 (8611 м). Постижение, което са правили едва 35 души в света.

Пръв е Канчендзьонга, който заедно с втория по височина връх в света К2 е един от най-смъртоносните осемхилядници. И двата до 2014 г. не са качвани от българи. Преди да тръгне за подхода към върха от непалската столица Катманду, той разбира, че е забравил якето си в София. Няма проблем - намира менте за 40 долара.

Боян Петров тръгва с група от петима алпинисти, водени от руснака Денис Урубко. Те планират да изкачат върха от север. На третия ден от подхода към базовия лагер Урубко казва на Боян, че не го познава достатъчно и изтъквайки диабета му, обяснява, че трябва да се прибира и да се лекува. "Подобни съвети бях получавал и преди, но те ми действаха много силно и ме амбицираха още повече", пише той след това.


Какво четем:

🔴 Български тираджия от Испания насмете управляващите: Как ще ме върнеш в България, бе Бойко?!! Виж какво значи европейско село: улици, тротоар

🔴 Пещерата Венеца - красива и девствена

🔴 Виновен ли е Захари Бахаров?

Източник: Капитал



Коментари



горе